Решението е да спре временно работа, а АЕЦ “Козлодуй” да поеме нейното производство, казва енергийният експерт
- Цената на тока на борсата се срива. По какъв начин пандемията от коронавирус и последвалото затваряне на предприятия се отразява, проф. Тасев?
- Вследствие на глобалната пандемия и мерките за предотвратяване на разпространението на вируса, които наложиха временно спиране на нормалния производствен и икономически цикъл, цените на електрическата енергия на международните пазари буквално се сринаха. В това число и тези в България. За момента в държавата се наблюдава спад с около 25% на индустриалното потребление на електроенергия. Застудяването е причина да не се усети рязък спад на консумацията в страната, но с повишение на температурите това ще се промени.
29 март 2020 г. е идеален пример, илюстриращ драстичния спад на цената. На българската енергийна борса базовата цена на електрическата енергия бе едва 22,85 лв., а пиковата – дори 21,43 лв.
Откакто функционира българската енергийна борса, не сме ставали свидетели на подобни нива. По-неприятното е, че перспективите са този тренд да се задържи. Това е огромна опасност за енергетиката ни.
- Какво ще се случи, ако ниските цени в България се задържат по-дълъг период?
- Има реална заплаха големи държавни производители, които имат задължението да продават на БНЕБ, да не могат да покрият основните си разходи и да утежнят финансовото си състояние. Това може да ги доведе до фалит поради очертаващото се удължаване на кризата в целия свят.
Няма да крия, че при тази ситуация, колкото и да е неприятно, може да се стигне до фалит на “ТЕЦ Марица Изток 2”.
Управлението на активите в нормална икономическа среда се подчинява на критерия за максимализация на печалбата. В условията на икономическа турболентност стратегията се обръща и се подчинява на формулата за минимализация на загубите. Явно е дошъл моментът за вземане на непопулярни решения. Държавата полага сериозни усилия, за да спаси дружеството, но в крайна сметка съществува реална опасност възникналата пандемия да го ликвидира.
Доколкото съм запознат, повечето големи търговци на електроенергия са предложили да се намали производството на централи в Маришкия басейн, в това число и за “ТЕЦ Марица Изток 2”.
Съгласно решение от 1 юли 2019 г. на КЕВР общите количества електрическа енергия, необходими за осигуряване на потреблението и за реализация на пазара, по свободно договорени цени за АЕЦ “Козлодуй” са 3 000 000 мвтч по цена от 53,9 лв., a за ТЕЦ “Марица Изток 2” са 1 752 000 мвтч по цена от 135,3 лв. При борсова цена от 20 лв. за мвтч конюнктурата директно води “ТЕЦ Марица Изток 2” до огромна загуба.
Атомната централа също е на загуба при тези цени на борсата, но работата й е в пъти по-рентабилна в сравнение с държавната топлоцентрала.
Себестойността на електрическата енергия се формира от 3 основни компонента – разход за въглища, за въглеродни емисии и разходи по самото производство. През миналата година емисиите са купувани на средна цена от 60 лева за мвтч. Доколкото съм запознат, въглищата от “Мини Марица Изток” се купуват на цени от около 30 лева за мвтч. Остатъкът в структурата на себестойността са разходи за сероочистки, депониране на пепели и други условно постоянни разходи на дружеството.
“ТЕЦ Марица Изток 2” по никакъв начин не може да продължава да работи в ситуация, в която продава част от енергията си на цена над 6 пъти по-малка от производствената. Временното извеждане от пазара на електроенергия на “ТЕЦ Марица Изток 2” звучи като твърде страшен и нежелан сценарий.
- Но все пак и цените на въглеродните емисии вървят надолу. Това няма ли да помогне частично на дружества като “ТЕЦ Марица Изток 2” да закрепят положението?
- Все пак говорим за временна мярка. На 27 мат 2020 г. борсата, на която се търгуват въглеродни емисии, затвори на цена от 16,37 евро. Въпреки чувствителното намаление, дори само този разход надвишава текущите цени за реализацията на електроенергията на БНЕБ. Не е необходимо да се притежават сериозни икономически познания, за да се пресметне какво ще се получи, като се добавят и другите разходи. Няма реален икономически субект, който да може да издържи дълго на пазара при тези условия. Всеки ден работа тецът генерира огромни загуби.
- Какво решение бихте предложили вие като експерт?
- В този момент не бих желал да съм на мястото на министъра на енергетиката. Времето е такова, че трябва да се действа отговорно и бързо, в зависимост от динамиката на ситуацията с пандемията и икономическата криза, която вече е факт.
Поради гореизброените причини считам, че уместен и най-вече реалистичен вариант за стабилизиране на ситуацията е “ТЕЦ Марица Изток 2” да бъде изведен от електроенергийния пазар за определен период.
Има икономическа логика неговото задължение да продава ток на регулиран пазар да бъде прехвърлено временно на АЕЦ “Козлодуй”. Както вече споменах енергията, произведена от атомната централа, има значително по-ниска себестойност, което е основната причина за икономическата целесъобразност на подобен вариант.
Освен това атомната централа е единственото дружество, което при създалата се ситуация има възможност да компенсира производството за регулирания пазар. Разбира се, АЕЦ “Козлодуй” ще продължи да продава на свободния пазар. Ако е необходимо, може част от количествата от ТЕЦ “Марица Изток 2” за БНЕБ да се поемат също от АЕЦ “Козлодуй”.
Това не бива да се случва за сметка на “Мини Марица Изток”. Временното спиране на работата на централата не трябва да води до намаляване в производството на държавните мини. Това е важно, за да могат да задържат ниски себестойностите на произведените въглища.
- Как ще се отрази това на пазара?
- Тази промяна реално може да доведе до невъзможност за доставка на енергия, която предварително е продадена от АЕЦ “Козлодуй” към други търговци. Имайки наблюдения върху структурата на пазарния портфейл на централата за последните няколко години, смятам, че добрите икономически резултати се дължат на активното участие на свободния пазар.
Общият приход от участие на регулирания и свободния пазар през 2019 г. има ръст с 226% спрямо 2007 г. Трендът на приходите от продажби на регулирания пазар е низходящ от 2013 г., а на свободния е възходящ.
От 2007 до 2016 г. общият приход на АЕЦ “Козлодуй” бележи ръст от 39%, а за периода 2016-2019 г. е 63%, което потвърждава ефективността на централата в пазарни условия.
Ситуацията сега коренно се различава, което означава, че увеличаване на квотата на АЕЦ към регулирания пазар може да се окаже икономически по-целесъобразно.
Що се касае до действащите двустранни договори с по-дълъг хоризонт, те могат да се предоговорят за доставки за друг период, например за следващата година. Възможни са и други форми на компенсация, но по мое мнение този вариант звучи най-логично и щадящо за всички заинтересовани страни.
Относно участието на АЕЦ “Козлодуй” на свободния пазар, не трябва да се забравят ограниченията, произтичащи от задължителното предлагане на пазар “ден напред” (ПДН). Последното е в изпълнение на поетия групов ангажимент на БЕХ към ЕК. Съобщението на комисията е публикувано в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета, по дело AT.39767 — BEH Electricity (2015/C 202/02).
Като цяло подобно решение ще постави и АЕЦ в сложна позиция, но централата разполага с квалифициран персонал, който за дни може да разработи оптимални сценарии за ефективно участие на регулирания и свободния пазар.
Поради форсмажорните обстоятелства е възможно много дружества да се опитат да прекратят сключени договори с търговци на електрическа енергия, което ще доведе до намаляване на финансовите потоци към последните и може да предизвика огромен хаос в сектора. В случай че не бъдат предприети адекватни мерки, фирмите, които се занимават с търговия с енергия, са изправени пред невиждана ликвидна криза.
Налице е реален риск да изпаднат в ситуация, в която не могат да погасяват задълженията си към предприятията, от които закупуват енергията, която впоследствие препродават.
Кризата в енергетиката вече е тук. Колкото по-бързо се предприемат мерки, толкова по-бързо ситуацията ще е овладяна.
- Така ли е и на другите европейски борси? Тенденцията същата ли е?
- Както споменах по-рано, ситуацията на европейските пазари е аналогична. В началото на разговора ни дадох за пример 29 март. За същата дата цените на електрическата енергия в Холандия, Франция, Швейцария, Германия и Австрия са между 8 и 15 лева за мегаватчас, което е почти безпрецедентно.
