Най-сигурен лек са здравият разум и смирението
В тези тежки и безнадеждни дни да се дава много акъл в стила “аз нали ви казвах”, е най-безвкусното нещо, което може да се прави. Трябва решителност, а не размисъл на тема пропуснати възможности.
Въпреки това мисля, че трябва да отбележим, че новата зловеща болест, която заплашва човечеството, е точно такъв “черен лебед”, за какъвто говори в книгата си Насим Никълъс Талеб. Крайно неочаквано събитие, за което после много хора си казват “Е, защо не го предвидихме, като можеше?”.
Да, ама не, както казваше незабравимият Петко Бочаров.
Според Талеб черен лебед е рядка или изненадваща случка, която има огромен ефект, а изглежда мислима. Такива черни лебеди са атаката срещу Световния търговски център и появата на гугъл преди това, смята той.
Ковид-19 е зооноза - болест на животните, която се е прехвърлила върху хората. В историята такива зоонози са се случвали сигурно хиляди пъти, но благодарение на глобализацията тя за месеци засегна по невиждан начин цялото земно кълбо и това я превърна в типичен черен лебед.
Теорията на зоонозите се изучава много детайлно в обучението по медицина, ветеринарна медицина и изобщо биология от поне век и да се твърди, че лекарите не знаят, че такива неща се случват, е глупост. Но очевидно човечеството е доста оглупяло в своя безмерен егоизъм.
Сигурно е трябвало да се замислим, че международният туризъм не е безобидно нещо - това безцелно шляене от Ханджоу до Париж и от Патагония до Барселона и Тирол прави разпространението на зарази далеч по-скорострелно, отколкото преди пет или преди един век. Изумително е и как много богати и развити държави не могат да произведат сами едни прости маски за лице и чакат внос от Китай, Виетнам или Парагвай.
С
ъщо така поразява как хората заради съмнителния моментен кеф саботират санитарните мерки. Всъщност голямата експлозия в Италия и Испания се дължи на посещението на един мач, а в България не спират да пият бира на групи, въпреки че изобщо не е препоръчано. Не става дума за тези, които трябва да продължат да работят, а за живеенето с усещането, че точно на мен ще се размине. Всъщност важният въпрос е не как можеше да избегнем черния лебед, защото не сме го избегнали, а как да се научим да живеем с него и с бъдещи други, може би по-малки черни лебедчета.
При цялото развитие на науката, технологиите и скорошните епидемии от СПИН, ТОРС, МЕРС, свински грип защо никой не се сети, че зараза е най-голямата опасност пред човечеството и трябва да се пази малко здрав разум в потребителската вакханалия и алчност.
Видя се пагубността на идеята, че здравеопазването е търговска операция, и днес въпреки огромните обороти на тази дейност никой не се радва и се уповаваме единствено на Бога. Както е било винаги. И е време да се смирим.
