Спиранията на обекти с несериозни аргументи ще нанесaт големи икономически вреди, казва Илиян Терзиев, председател на управителния съвет на Камарата на строителите в България
Трябва механизъм за преразглеждане на сроковете по договорите в сегашната ситуация
- Господин Терзиев, вярно ли е, че инспекцията по труда прави засилени проверки по строителни обекти от началото на извънредното положение и вече е затворила много? На какви основания най-често спират работата по различни обекти?
- Спецификата на строителната работа е такава, че не може да се осъществява от дома. Но ние работим на открито и организацията на работа на строителния обект може да бъде направена така, че да се спазват предписанията на Националния оперативен щаб.
Ние сме отправили към нашите членове най-важните препоръки заради коронавируса, а те съответно към своите работници. Препоръките са за спазване на дисциплината, ползване на дезинфектанти и маски, правила за разпределението на хората, които са на работа, за да може да се спазва нужната дистанция между тях. Осигурени са на всички заети по обектите маски, ръкавици и почистващи препарати.
Отчитаме, че най-много ресурс на инспекцията по труда е насочен към дейностите в сектор “Строителство”. През 2019 г. по данни на самата инспекция са извършени 5800 проверки на строителни обекти. Новата ситуация предизвика още по-интензивна дейност в това отношение. За съжаление, получаваме сигнали от цялата страна за необосновани или спорни решения, касаещи спиране на строителни обекти. Основанията най-често не са с необходимата сериозност и за съжаление, нанасят сериозни икономически вреди. Не ми се иска да си мисля, че се търси най-лесният начин за решаване на проблемите, като не се отчитат последствията.
Ние бихме препоръчали на инспекцията по труда да насочи повече от своите усилия от законно работещите и вписани в централния професионален регистър на строителните фирми към работещите на пазара нерегламентирани строителни бригади, където наистина не се спазват нормите на трудовото и осигурителното право, а със сигурност и мерките, наложени от извънредното положение.
- На какво се дължи това спиране - на недобро познаване на заповедта на здравния министър, на престараване, на нещо друго?
- Когато няма сегментиране и изключения, контролът се осъществява по-лесно. Има общини, които излязоха със заповеди за спиране на строителството. Разбира се, по този начин се урегулират срокове и т.н., но още веднъж подчертавам, че строителството може да се организира така, че да се спазват мерките и в случай на неспазване да има санкции за работодателите. Когато има желание и разбиране, има и начин.
- Как трябва да се процедира, когато настъпят случаи на недоставяне навреме на един или друг материал поради независещи от строителя причини?
- Ние посочихме нашата позиция в обръщението, което разпространихме миналата седмица до институциите и обществеността.
Извънредната ситуация изисква извънредни мерки по ускоряване и опростяване на приемането на завършените строително-монтажни работи и бързото им разплащане дори в случаите, в които обектите не са приключили поради забавени или отложени доставки на суровини, съоръжения и оборудване от чужбина. В тези случаи трябва да се разработят механизми за преразглеждане на вече договорени срокове за изпълнение на договорите.
- Има вече две разпореждания на МРРБ за това, че могат да се удължават срокове и да се преразглеждат вече сключени договори за строителство - по договорите по ОПРР и по тези за трансгранично сътрудничество. Има ли много строителни обекти, на които изпълнителите вече се възползват от тази възможност и защо се налага удължаване на срокове?
- Приветстваме това решение. Тъй като то е отпреди дни, все още нямаме информация за реално възползвали се от тази възможност фирми, но със сигурност ще има доста такива.
Удължаването на сроковете се налага, тъй като договорите са сключени с конкретен срок на изпълнение и ако той не бъде спазен, на изпълнителите ще бъдат наложени финансови санкции. При условие, че сме в ситуация на форсмажор, това е нормална практика за промяна в договорните отношения.
- Има ли опасност за финансови корекции по европроекти за големи инфраструктурни обекти и в какво се състои тя? Как върви например изпълнението на проектите във водния сектор, които и без това се забавиха?
- Надявам се, че няма такава опасност, по-скоро мисля, че има риск да се забавим допълнително с усвояването на ресурса и да загубим част от него. В тази връзка мисля, че е крайно наложително управляващите органи по оперативните програми, освен да дават указания на възложителите относно възможностите за спиране изпълнението и удължаване на срока, да създадат и стимули за своевременното изпълнение на проектите.
Необходимо е държавната и общинска администрация, която се занимава с управлението и обработката на проектите с европейско финансиране, не толкова да разисква възможности за забавянето им, а напротив - да увеличи оборотите, да се съкратят сроковете за разплащане към изпълнителите, да се използват алтернативни форми и средства за дигитален обмен на информацията, да се улесни комуникацията и като цяло да се ускори оценката на офертите и незабавно да се пристъпва към възлагане на строителството.
Отделно има немалко одобрени проекти с подписани договори за финансиране, по които обществените поръчки все още не са обявени, а има и такива, по които дори договорите за финансиране не са сключени.
И с това донякъде отговарям и на втората част на въпроса ви – изпълнението върви с много бавни темпове и всъщност голямата част от търговете все още не са обявени. Не мога да си обясня причините за това забавяне, но е крайно необходимо в максимално кратки срокове да се пристъпи към реалното изпълнение на проектите, тъй като това са мащабни проекти, не могат да се изпълнят в рамките на 4 - 5 месеца, а вече влязохме в последната година на програмния период 2014 - 2020. Неусвоените средства ще бъдат пренасочени или загубени, което считам, че е недопустимо за българската икономика, още повече в настоящата ситуация.
- Преди няколко дни призовахте възложителите - държавата, общините, ведомствата, да бъдат по-коректни при разплащанията. Какво гласи най-актуалната за момента справка за забавените плащания?
- Като основна мярка за подкрепа на бранша от страна на държавата ние посочихме задължителното разплащане за свършената от строителите работа по обществените поръчки. Към момента забавените плащания към бранша са близо 220 млн. лева. Целта е, когато се получат тези пари, да може бизнесът веднага да се разплати със служителите си и с подизпълнителите, с което ще бъдат подпомогнати най-вече работниците, за да могат да преминат през кризата.
- Как си обяснявате факта, че строителните компании не са включени в проекта на правителството за компенсации от 60% на брутните заплати на работници и служители?
- Нямам обяснение. За мен това е тревожен пропуск, който означава, че трябва да се спасяваме сами. Спирането на обекти и ограничаването на строителството неизбежно ще доведе до необходимост от освобождаване на работна ръка. Всъщност строителството ще бъде един от най-тежко засегнатите сектори. Предвид, че предложението на правителственото постановление обхваща възможно най-малкия кръг на работодателите, предвидени да получат компенсация, и то само и единствено като са преустановили работа със своя заповед въз основа на акт на държавен орган.
Камарата на строителите в България предлага разширяване и създаване на възможност за ползване и при акт, издаден от местен едноличен орган, какъвто е кметът на община. Надявам се, че ще се направят нужните корекции. Това предложение е включено в становище на КРИБ и изпратено на министъра на труда и социалната политика Деница Сачева. Надяваме се, че в постановлението ще се гарантира справедливост при компенсациите, особено за най-засегнатите сектори, какъвто е нашият.
- Имате ли чувството в бранша, че държавната администрация е като парализирана и не върши дори работата, която не би трябвало да е засегната от извънредното положение?
- Важните решения за строителството на ниво правителство и местна власт е необходимо да доведат до смекчаване на ситуацията в сектора. Отговорността на строителните компании е за милиарди левове, в този смисъл всяко забавено или грешно решение води до сериозен срив и т.нар. ефект на доминото.
Бих дал като пример отношенията строител - банка, които са важни за успешната реализация на един строителен обект. В зависимост от политиката на държавата банките могат да бъдат свръхпредпазливи, но могат да предлагат и банкови инструменти и решения, които да подкрепят строителния сектор.
- Има призиви за стопиране на обществени поръчки, не специално за строителство, а за всичко. Как ще ги коментирате?
- Ние категорично заявихме в нашето обръщение, че строителството трябва да продължи. Спирането на обществените поръчки, изпълнявани с европейско финансиране, може да доведе до забавяне на срока на изпълнение и финансови корекции, а в някои случаи и до загуба или връщане на евросредства.
Поръчките, които се отнасят до избор на изпълнител, не трябва да се стопират. В момента около 20 – 25 процента от служителите на фирмите работят в домашни условия – инженери, архитекти и други, те могат да подготвят тези поръчки с идеята, когато се даде рестарт на икономиката, вече да има избран изпълнител. Това ще спести сериозен ресурс от време и ще помогне за по-бързото възстановяване на нормалните икономически отношения в страната.
- Според вас начин ли е за излизане от рецесията на хвърлянето на повече публични средства за инфраструктура?
- Не приемам израза “хвърляне” на публични средства. Инвестирането на средства в строителството е антикризисна мярка, която изтласква икономиката на една държава напред. Примерите са много. Всички си спомняме кризата през 2008-а. Тогава имаше преструктуриране на строителния пазар, но предстоеше стартът на европейските програми с огромни инвестиции. Сега ситуацията е различна.
Тази година е последната за европрограмите, всичко зависи от мъдростта и куража на правителството. Не можем да си позволим да чакаме.
Средства могат и трябва да бъдат инвестирани в ново строителство и рехабилитация на пътища; пътна безопасност, жп и ВиК инфраструктура, ремонт на язовири и язовирни стени, електропреносна мрежа, газопреносна мрежа.
Ние също считаме, че за да се развива равномерно, а не на пикове и спадове браншът, трябва държавата да има визия за развитието на инфраструктурата в по-дълъг времеви хоризонт – 5 - 10 години. Това е от изключително значение за бранша, за развитието на фирмите и за запазването на кадрите. Ако има ясна перспектива, компаниите ще могат да планират инвестиции и в техника и иновации, в дигитализация.
