Как коронавирусът ще преобърне геополитиката
Покрай епидемията с коронавируса между САЩ и Китай се завърза такава люта словесна война, че май не е само словесна. С две думи, за американската върхушка Китай вече е новият Съветски съюз – Империята на злото.
Няма никакъв шанс двете супердържави да се прегърнат и да си простят, както ги призовават световните мъдри глави. Причината е, че наесен идват избори. И ако се откаже да се заяжда с Китай, Тръмп ще остане без джепане.
До вчера главният коз на Тръмп бе доброто състояние на американската икономика. То изчезна в пламъци. Остана само една силна карта – Джо Байдън, вероятният кандидат на демократите е апологет на Китай. Значи Китай трябва да бъде обявен за виновник по всички направления - липсата на демокрация, кражбата на технологии и производства, търговския дефицит. И на фона на тази адска картина образът на Джо Байдън ще се украси с рогца и опашка.
Джо Байдън
е новият
Манджурски
кандидат
Както интелигентният читател знае, това е известен шпионски роман и едноименен филм, в който син от видна политическа фамилия е пленен по време на Корейската война, китайци и руснаци му промиват мозъка и го програмират да убие водещия президентски кандидат.
През 2013 г. вицепрезидентът Джо Байдън пристигна на официално посещение в Пекин и заедно с него от самолета слезе синът му Хънтър Байдън. И докато баща му изпълнява официалната програма, Хънтър се среща с видни китайски банкери и създава съвместен инвестиционен фонд, който получава от Китай над 1,5 милиарда долара.
Любопитното е, че в управата на фонда заедно с Хънтър е и синът на тогавашния държавен секретар на САЩ, Джон Кери. Всичко това е подробно документирано в книгата на Питър Швайцър “Тайни империи. Как американската политическа класа крие корупция и обогатява семействата и приятелите.” Въпреки че повечето медии сега замазват този сюжет, фактите са си факти. Нещо повече –
докато Тръмп
вече две години
води търговска
война с Пекин,
Байдън защитава противника. Натрупаха се десетки негови изказвания като това:
“Китай не е нашият проблем, ако инвестираме (в Китай) и не забравяме кои сме ние. Представете си, прекарал съм повече време със Си Дзинпин, отколкото с който и да било световен лидер, преди да напусна президентството…”
Веднага след като демократите номинират Байдън за президентски кандидат, републиканците ще започнат да го бият по главата с подобни цитати от лятото до 3 ноември.
Коронавирусът умножава ефекта по 3, ако се използва правилно. Затова Тръмп редовно го нарича “Китайския вирус”, а неговите сътрудници галено го назовават “Кунг флу”. “Флу” е съкратено от инфлуенца, грип.
И обратното, демократите го наричат “Пандемията на Тръмп” (Пол Кругман) и “Чумата на Тръмп” (Джо Локхарт, прессекретар на Бил Клинтън)
Разбира се, китайците са доволни от тази услуга. “Пандемията на Тръмп” е не само ярко, но и много точно – коментира Ли Хайдонг, професор в китайския университет по международни отношения. – Администрацията на Тръмп има неизбежна отговорност за сегашната глобална пандемия.”
И така нататък, размяната на любезности продължава на пълни обороти. Но по-важното според мен е внезапното осъзнаване, че САЩ вече не са тази могъща световна промишлена сила. Самият факт, че американците трябва
да чакат от
Китай да им
отпусне
предпазни маски
и облекла, дихателни апарати, тестове и лекарства, им действа като студен душ. Те изведнъж се събуждат подобно на Рип ван Уинкъл, героят на Уошингтън Ървинг, който проспива цели 20 г. под едно дърво. И като се събужда, вече е старец белобрад, а светът наоколо е неузнаваем.
Оказва се, че над 90 на сто от антибиотиците вече се произвеждат в Китай. Всички големи фармацевтични компании са си преместили там заводите. Там са и всички супертехнологии, които бяха разработени с парите на американските данъкоплатци. Вярно, повечето патенти все още са в ръцете на американските компании, но китайците не се притесняват да ги дублират.
И ако САЩ решат да изключат Китай от Световната търговска организация (СТО), както настояват доста републикански конгресмени и коментатори, тези патенти изведнъж ще се обезценят.
През 1941 г. САЩ спасяват свободния свят с програмата “Ленд-лийз” (заем-наем), като на практика подаряват на своите съюзници, включително и на СССР, неизчерпаеми количества оръжие, стратегически материали и храни. Без тази програма най-вероятно Хитлер щеше да е победител. През 1948 г. САЩ приемат плана “Маршал”, който изправя на крака Западна Европа. Подобни програми изграждат новата Япония, Южна Корея и др. Днес е обратното – САЩ никому не пращат ни маски, ни лекарства, праща ги Китай. Както и милиони тестове за коронавируса, дихателни апарати.
Ако не бе Китай, вирусът щеше с лекота да прегази Европа на блицкриг.
С други думи, кампанията на Тръмп срещу Китай не се свежда само до изборите наесен. Зад нея стои горчивото осъзнаване, че ако продължат да спят и да сънуват своите глобалистки утопии, САЩ ще си загубят империята. Ако вече не са я загубили.
Политическите
мозъчни тръстове
са под пара
да напишат новата геополитическа стратегия на САЩ. Например аналитичният център на Военно-морските сили на САЩ (Center for Naval Analysis) е разсекретил за широката публика доклад на тема “Отношенията между великите сили: Какво прави силите велики и защо те се конкурират?”
Докладът радикално преосмисля досегашната геостратегия на САЩ и стига до следните изводи: “Рамкирането на отношенията с Русия и Китай като изцяло конкурентни рискува да задуши възможностите за взаимодействие… Фокусът върху Русия и Китай скрива факта, че други държави могат да станат велики сили… Като свързваме “конкуренцията” с противниците и “сътрудничеств”“ със съюзниците, тази терминология замъглява факта, че както противниците могат да сътрудничат, така и съюзниците могат да се конкурират…”
С други думи, мисловните танкове на САЩ дойдоха на акъла на Тръмп. Сега те се опитват да преосмислят кой им е съюзник и кой противник в днешния свят. И дали (това вече е от мен) санкциите срещу Русия не са били огромна стратегическа грешка. Най-малкото те превръщат суровинната база на Русия в колония на Пекин.
В същото време “Ню Йорк таймс” публикува статия под заглавие “Благодарение на санкциите, Русия е предпазена от икономическия удар на вируса” (https://www.nytimes.com/2020/03/20/world/europe/russia-
coronavirus-covid-19.html?searchResultPosition=2).
И още една лястовичка – миналия понеделник Министерството на правосъдието се отказа да преследва две руски компании, които бяха обвинени в доклада на прокурора Мюлър, че се месили в изборите през 2016 година.
А, и институтът “Кейто” май обърна лопатата. Тези дни той публикува анализ, който призовава САЩ да се откажат от цветните революции и смяната на режими – резултатите били плачевни. (https://www.cato.org
/sites/cato.org/files/2020-01/PA-883-updated.pdf)
Но това означава САЩ да преосмислят цялата си външна политика след Втората световна война! Какво ли още ще ни донесе коронавирусът?
