Ако бяхме в еврозоната, сега щяхме да се къпем в пари, казва изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов
България може да произвежда до 600 хиляди тона спирт месечно
Не мога да отрека, че има чуваемост
Чрез европейски фондове или с бюджетни средства да се правят медийни кампании - обществото има нужда от проверена информация
- Господин Иванов, има ли капацитет България да произвежда достатъчно дезинфекционни препарати след ограниченията за износ, които наложиха много държави?
- Има, разбира се. У нас има две големи мощности за производство на спирт. За да се започне производство в големи количества обаче, е нужно да се преразгледа акцизът върху спирта. КРИБ вече разговаря по този въпрос с финансовия министър и имаме уверението, че ще се направят определени стъпки в тази посока.
Изобщо не става въпрос за премахване или редуциране на акциза върху целия спирт, а само върху онези негови разновидности, които служат за основа на дезинфекционните гелове, като например изопропанола. Нашите мощности могат да осигурят до 600 хиляди тона на месец, тъй като има недостиг в световен мащаб.
Ако мярката с акциза стане, това ще понижи производствената цена на готовия продукт – дезинфекционния гел, за да не го купуват хората на тези безбожни цени, за които чувам.
Този продукт, който е производен на спирта, не служи за нищо друго освен за гел, от него не може да се прави алкохол, защото е разновидност на метиловия алкохол. Не става въпрос за етиловия спирт, от който се правят алкохолни напитки.
- Сред предложенията на КРИБ до правителството за спасяване на бизнеса има и изключително спешни, които засягат транспорта на стоки. Получихте ли уверение, че ще бъдат решени?
- Имаме такова искане – държавата да осигури възмездно дезинфектанти за водачите на тирове. Никой не иска нещо безплатно.
Получихме много оплаквания от транспортни фирми, че по границите спират камионите и питат шофьорите: имате ли средства за дезинфекция? Като нямаш, те спират. А те не могат да си купят, няма откъде дори храна и вода да си купят, затова искаме държавата спешно да им осигури поне дезинфектанти. Подчертавам – възмездно, не подарък.
- Има ли вече прогнози колко души в България ще бъдат засегнати от спиране на работата и ще се озоват на улицата, независимо дали временно, или постоянно?
- Много трудно може да се направят такива изчисления. Но от вчера знаем за едно голямо предприятие на чужд инвеститор, което е започнало процедура за уведомление за съкращения. Специално ги попитах дали мога да съобщя публично името на фирмата, но не желаят. Така или иначе, процедурата е задействана официално, така че скоро ще го научите.
Отделно са “Арсенал” – най-големият работодател в България, където работят над 8000 души и пускат хората си в отпуск, “Мини Марица изток”, които също са в опасност, а е твърде вероятно скоро да се появят и други. Нали си представяте какво става на пазара на труда, ако 8000 души изведнъж останат без работа?
- Нали затова е мярката за покриване на 60% от заплатите на работниците от държавата?
- Отношението на министъра на икономиката е положително. Но нека все пак да видим първо черно на бяло, че е поето такова задължение, защото засега сме на ниво разговори. Да, има съгласие, но трябва да се гласуват и нормативни документи за това.
- Въпреки че парламентът отхвърли помощта за голямата индустрия за това, че купува въглеродни емисии, мислите ли, че този проблем може да бъде решен?
- До миналата година имаше решение с цел да се защитят енергоемките производства, да има праг за тази помощ. Тази година под предлог, че цените на емисиите били паднали и енергийната система не може да събере пари, комисия в парламента реши да не се ползва тази помощ. Което означава, че много от тези предприятия няма да могат да продължат производството си.
Но в целия ЕС вече правят това подпомагане, в Германия го разрешиха, тук – не. Затова сме го включили сред исканията си. Ние настоявахме за това преди месец, но сега това искане става още по-актуално. Надеждата ми е, че това решение мина само през комисия и не е стигнало до пленарната зала, надявам се в новите условия да не го гласуват.
- А защо е толкова важно и спешно да се осигури ликвидност на предприятията?
- Ликвидността е необходима най-вече за да се гарантират работните места и доходите на хората. Защото ако един човек загуби работното си място, се получава ефектът на доминото – той престава да си плаща сметки, кредити и по веригата проблемът се прехвърля на енергодружествата, на ВиК-тата, на ред други. Има опасност наистина да си счупим икономиката.
Престъпление ще е, ако се позволи фирми да се закриват заради липса на ликвидност. Но работодателят ще бъде принуден да го направи и виновен няма да бъде той. Виновен ще е този, който не е помогнал да се осигури ликвидност, която, забележете – не идва от бюджета. И не е подарък. Защото става въпрос не за опрощаване на задължения като данъци и такси, а за отлагането им във времето.
Доколкото разбирам, политическото решение за осигуряване на ликвидна подкрепа за фирмите вече е взето, срещнахме подкрепата в това отношение на финансовия министър, който по принцип винаги би казал “не” на такава мярка.
Но докато не го видя черно на бяло, т.е. прието като закони и наредби, не мога да кажа, че е прието. Засега имаме само обещания, поети от министри и донякъде от Министерския съвет. Трябва всичко да мине и през Народното събрание, там, където са необходими промени в закони.
- Как ще се реши един казус, който се появи наскоро – “Булгаргаз” намали цените на газа след договореност с “Газпром” под натиска на ЕС. Но намалението е със задна дата и фирмите, естествено, очакват да им се възстановят пари.
- След решението за намаление със задна дата на цената на газа с 40% се появиха едни 150 млн. лв., които трябва да се възстановят на фирмите, защото това са надвзети суми. Питахме няколко пъти и ни се отговаря, че ще се мисли по този въпрос, че трябвали промени в закона, за да се върнат тези пари, че КЕВР не можел да направи самостоятелно това. Слушаме това и никой нищо не прави по въпроса. Ако някой иска да направи нещо, винаги ще намери начин. Няма да сучат и да говорят как трябвало да се прави инфраструктура и прочее. Това са надвзети суми от крайни потребители. Може да се започне наказателна процедура срещу “Булгаргаз”, че не изпълнява взети решения, възникнали по договор.
- Има ли опасност да се прекратят или забавят европейски програми за финансиране на големи обекти, на които специално строителните фирми много разчитат?
- Една голяма част от исканията ни са обвързани с христоматийното правило, че в периоди на криза винаги се залага на големи инфраструктурни проекти, които да осигурят заетост. Тези обекти ще осигурят именно това, неслучайно Камарата на строителите в България е много активна при преговорите ни с държавата.
Председателят на камарата Илиян Терзиев ми се оплака, че са ги погнали компетентните органи и за нула време строителни фирми се озовали с над 40 акта за спиране на работа.
Някой си прочел накриво заповедта на министъра на здравеопазването и спира техни строителни обекти. Не можели да работят. Как така не могат да работят, има си правила, предпазни средства, отстояния. Не може току-така да се спира цял строителен обект. Инспекцията по труда им идва с полиция на обекта и го спира, което не е правилно.
Затворили са и една верига пекарни. Но защо? Защото имали столове вътре и места за сядане, представяте ли си? Да, но те продават хляб, банички. Не четат правилно заповедта.
- Защо е важно в този момент да се подкрепят медиите, които предлагат проверена информация, което е едно от предложенията на КРИБ?
- Това е от изключителна важност, защото условията при пандемията от коронавирус са такива, че обществото има огромна нужда именно от проверена и качествена информация.
Тук отново не става дума да се правят подаръци. Идеята ни е чрез европейските фондове или с бюджетни средства да се отпускат пари за медийни кампании. Защото обществото има нужда от медии, които предлагат бърза и проверена информация, иначе не виждам как безценната информация ще достига до широк кръг от хора.
- Въпреки че вероятно още не сме видели какво точно ни чака, но можете ли да прогнозирате за колко време ще може да се възстанови икономиката?
- Засега най-големия удар понесе туризмът. Едва ли ще има активен летен сезон това лято, там нещата са много зле – отказват се резервации, хотели затварят, и то не че не могат да работят сами по себе си, но никой не би отишъл някъде, където не могат да му осигурят храна.
По принцип сега работим с хоризонт от 3 месеца напред. Антикризисните мерки са просто за да можем да осигурим помощно дишане на икономиката.
Искам да всея малко оптимизъм, защото снощи говорих с министъра на икономиката. Засега драстични отклонения няма, основните мощности в икономиката работят. Но не искам да успокоявам никого – ако не се вземат спешни адекватни мерки, ще стане по-лошо. Слава богу, помогнахме поне на тировете.
Има чуваемост от страна на управляващите, не мога да отрека.
Ето – за акциза върху спирта, още не бяхме си отворили устата и веднага се съгласиха. За първи път ни се случва дори със синдикатите да се разберем веднага. Убедихме ги, че искането им държавата да осигури изцяло работните заплати на хората е неизпълнимо и те веднага се съгласиха.
Искам обаче да подчертая, че страната ни по принцип има ограничен финансов ресурс да се справи сама с положението, особено с ликвидната подкрепа за фирмите. Ако бяхме вече в ERM II, щеше да бъде друго нещо.
Щяхме да се къпем в пари. ЕЦБ изля в тази криза луди пари, даде ги на търговските банки в еврозоната и те ги отпускат под формата на кредити с нулеви лихви.
Затова всички, които хейтеха присъединяването ни към еврозоната и мечтаят за някакъв евразийски съюз, сега трябва да се засрамят. Или поне да разберат защо сега в България няма толкова пари, колкото има в страните от еврозоната, които могат да разчитат на огромен финансов ресурс, за да се справят с последиците от коронавируса.
Мисля, че сега е време да се постави ребром въпросът искаме или не искаме да сме в еврозоната. Да сме в клуба на богатите.
CV
l Завършил е МГИМО в Москва, Дипломатическата академия във Виена и курса за чужденци на ЕНА в Париж
l Посланик на България към ЕС в Брюксел през периода 1993-1997 г.
l Бил е директор на БФБЛ, филиал на Форума на бизнес лидерите на принца на Уелс през периода 1998-2000 г.
l Вицепрезидент на Българския национален комитет на Международната търговска камара през 2007-2011 г.
l Изпълнителен директор на КРИБ
