През последната седмица всички преминахме през процес на осъзнаване на реалната заплаха от епидемия и разбиране на причините за налагане на извънредни мерки.
Ние, като граждани, променихме живота си, а държавата след две седмици на разнопосочни послания и действия, наложи нужните мерки. Цената на тези седмици ще я разберем в следващите 14 дни като медицинска статистика за новооткритите заболели.
За да предотвратим взривна епидемия, тези мерки, освен че трябва да отговарят единствено на здравния приоритет, трябва и да се прилагат ефективно.
Основното предизвикателство пред ефективността на тези мерки е привеждането на публичните системи, които отговарят за реализацията им, от състоянието в което са, към режим на реално изпълнение на същностните функции, за които отговарят.
В условията на отменена с десетилетия държавност, системите на здравеопазване, граничен контрол, сигурност и образование (това са същностните и неотменими ангажименти на една държава), се превърнаха в атомизирани, подчинени на индивидуални и групови финансови интереси емблеми за неефективност и разпад.
Предизвикателството е, как за броени дни да приведем:
1. Системата на здравеопазване:
- от състоянието на “пазарен субект”, който в значителна част работи на принципа - не е важно какво реално правим, а какво отчитаме и всяко управление, което приема това е добро,
- в система, която функционира за да отговори на здравните потребности на обществото. Система от която държавата изисква и получава здравен, а не финансов резултат.
2. Системата за граничен контрол:
- от състоянието “Солунската митница” и емблема за месторабота, гарантираща бърз финансов успех, новините от която са колко е тарифата за непроверен ТИР
- в система на надеждна бариера пред “контрабанда” на зараза.
3. Системата на вътрешна сигурност:
- от място, в което почтените полицаи са натоварени с това да пазят права на асоциални хора и групи, а не с налагане на ред, а останалите са униформен “чадър” за различни разбойници
- в гарант за спазването на обществения ред в кризата и ефективен инструмент за налагане на извънредните мерки, които ще спасят човешки животи.
4. Системата на образование
- от институция, която системно занижава образователните критерии, за да не ни “лъсне задника”, ако половината деца не могат да преминат изпитите за по-горен клас, и в която масовата мотивация е “колкото ми плащат- толкова ви уча, за заинтересованите давам частни уроци”
- в институция върнала се към основанията на възрожденския образователен идеал недопускаща значими пропуски в образованието на цяло поколение заради кризата.
А сега, прочетете тези точки без контекста на думите “криза”, “зараза” и “извънредни мерки” и помислете, дали това не са параметрите, в които искаме да функционират тези системи. Не само в криза, а винаги!
Затова, по парадоксален начин, част от мерките, свързани с извънредното положение са всъщност мерки по връщането на тези системи към нормата.
Отговорността за ефективността на тези системи е на държавата, както и колкото е възможно.
Времето за системната промяна на тези сектори ще дойде след като се справим с кризата и платим цената. Тази промяна трябва да се направи с разбирането за държавност и от държавници. До тогава, системните дефицити трябва да бъдат компенсирани от поемането на отговорност от всеки един от нас.
Каза го един свестен училищен директор - всеки трябва да бъде лидер на мястото, на което живее и работи! На дежурството в болницата, на смяната на границата, на патрула на улицата, в учителския кабинет и на всяко работно място, във всяко семейство и приятелска компания. Да изискваме дисциплина и да сме готови да я изискват от нас. Цената на бабаитлъка този път е човешки животи.
Тези от нас, които отговарят за други хора, независимо дали са двама, десет или сто, трябва да направят нужното, за да може всеки един от подчинените им да разбере смисъла на извънредните мерки и да персонализират отговорността за прилагането им. Там където спецификата на работата го налага, да надградят общите национални мерки със свой протокол за работа и го споделят с пазарните си конкуренти. Ако тези около теб горят - ще изгориш и ти!
Извън действията на държавата, от действията на всеки един от нас, зависи дали и колко бързо ще са справим със “заразното зло”, колко ще са загубените животи и колко бързо ще излезем от кризата и ще влезем в режим на възстановяване на обществото и икономиката.
И това също е връщане към нормата - нормата на живот във взаимно уважение и цивилизовани отношения помежду ни.
Казват, че всяка криза била и възможност. От всеки един от нас зависи това да е истина.
