- И най-свирепите критици признават,
че българският кабинет реагира
повече от адекватно на пандемията
- Важно е първо да се спаси животът на
хората, после ще спасяваме икономиката
- Мрънкащите държавници днес вече са демоде,
ако са мъже на място - да дават кураж
Мрънкащи граждани, и още повече, мърморещи политици и държавници, спрете се поне за малко!
Ако толкова нямате очи и уши да видите ужаса, който настъпва с пандемията от коронавируса, седнете пред телевизорите и компютрите, чуйте и прочетете информационните сводки за деня от близо и далеч.
Вижте какво се случва в близката до нас Италия и едва след това продължавайте да нареждате със заклинанията.
Колкото и на някои да не им се вярва, но точно този път
едно българско
правителство
реагира
абсолютно
навреме и
адекватно
на идващата яростна буря. Признават го дори и най-свирепите му критици. И за да не ви прозвучи като поредния текст в защита и прослава на нечии заслуги, нека да видим фактите.
В Италия едва след първите 79 случая на заразени с китайския вирус обявиха карантина (но само) за 50 000 жители в областите Ломбардия и Венето - това стана на 23 февруари.
Още на другия ден - 24 февруари, премиерът Борисов свика извънредно съвещание на Съвета по сигурността и в България беше сформиран Национален кризисен щаб, начело на който застана шефът на ВМА ген. Венцислав Мутафчийски заедно с екип от опитни експерти. Още същия ден щабът препоръча да се отменят всички масови публични прояви на закрито, а премиерът призова онези, които се връщат от рискови държави, да се поставят в карантина по домовете си поне 14 дни.
Междувременно бяха прибрани български студенти от Ухан, танцов състав от Благоевград, който също беше в Китай, както и група ученици от екскурзия в Италия - все със съдействието на властите.
И докато синдикати и администратори си подхвърляха топката дали хората под карантина ще са в отпуск, или в болнични, а запалянковците се вълнуваха от връщането на футболистите от “Лудогорец” след мача им в Милано,
кризата все още
не се
забелязваше
с просто око
За опитните експерти обаче тя е била видима въпреки всекидневната сводка от щаба, че у нас (към 2 март) няма положителни проби на
заразени с коронавируса.
Затова пък съвсем логично и предвидимо ген. Мутафчийски от името на щаба препоръча на властта да отмени честванията на връх Шипка за Трети март.
И тук дойде голямата (и неприятна) изненада - президентът Румен Радев отказа да се подчини на призива на оперативния щаб и на 3 март се качи на Шипка, откъдето обяви благодарности на хилядите, дошли за тържеството.
“Каква ли щеше да бъде съдбата на България днес, ако онези велики българи се бяха поддали на вируса на манипулацията, на вируса на страха, на вируса на примирението, на вируса на слабоволието”, попита риторично президентът в словото си на Шипка.
И така с едно изречение президентът уж се опита да атакува за пореден път правителството, а се оказа, че бие и по авторитета на оперативния
щаб, от чиито решения
утре и в
следващите
седмици ще
зависи животът
на хиляди
българи
Може и да изглеждаше героична позата на Радев, но 10 дни по-късно тя се оказа напълно изпразнена от здрав разум и логика. Нали държавният глава е наричан така не за друго, а защото трябва да води нацията, да я пази, и ако може, да вижда опасностите в бъдещето.
А се оказа, че
нашият държавен
глава нямаше
елементарна
видимост от 10
дни напред,
когато в България бе въведено извънредно положение - предложено от Министерския съвет и гласувано с 204 гласа “за” от депутатите на 13 март.
Дни преди да направят същото в САЩ, Франция, Белгия, Австрия... И часове преди да го въведат Чехия, Словакия, Латвия, Естония.
Цяла Италия пък мина под карантина едва на 10 март (само 3 дни преди България), когато заразените вече бяха над 9000 души, а жертвите - над 460. Днес статистиката за тази държава звучи още по-ужасяващо.
Но да се върнем в България и към онова хилядно честване на Шипка, което наруши препоръките на оперативния щаб срещу коронавируса. Военните хора много добре знаят, че без ред и дисциплина всяко предприятие е обречено. И вместо като офицер (макар и от резерва) да даде пример как се спазват разпоредбите, точно президентът грубо ги наруши.
Буквално прегази
с кубинките
изискването на
щаба да не се
качват хора на 3
март на връх Шипка
Е, тогава защо се чудим, че и сега народът не ще да е дисциплиниран и да се съобразява с изискванията на извънредното положение.
Онази вечер г-жа Десислава Радева, която не е повече от редови гражданин и единственото, което я отличава от същия редови гражданин на републиката, е, че споделя спалнята на президента, тръгна да задава въпроси на правителството.
В среднощния си пост във фейсбук тя на първо място попита колко средства е отделила държавата за справяне с проблема, в това число и за подпомагане на бизнеса, който в близко бъдеще “няма как да функционира пълнокръвно”.
Да, така е, г-жа Радева, и бизнесът ще види голям зор в следващите години, затова ще е много разумно в дългосрочен план да се наложи например един хубав мораториум за всякакви поръчки за армията - било нови изтребители, било бронирани машини и патрулни кораби (общо поръчката за тях ще надхвърли 2,4 млрд. лева).
Защото,
видя се, заплахата
не идва от атакуващи ни
армии, а от
непознат вирус
Та ето откъде на първо време може да дойдат едни немалко пари.
И докато задавате въпроси, на които правителството вече даде или поне търси адекватни отговори, а и искате някой да понесе персонална отговорност за коронавируса?!, пропуснахте да попитате нещо много важно съпруга си Румен Радев - той как ще понесе своята персонална отговорност, като се качи на Шипка с хилядна аудитория на 3 март.
“Крути мерки към хората без адекватна намеса на държавата няма да свършат работа, мисля”, казва г-жа Радева. Та ако искате утре в държавата да има “оцеляло население”, потърсете първо отговора от най-близкото си обкръжение, госпожо.
А що се отнася до правителството, то прави повече от онова, което е възможно в подобна ситуация. Фактите засега са такива. И да не забравяме - яростната буря предстои. По-добре е да слушаме какво се изисква от всички нас като граждани и да проявим солидарност, здрав разум, дисциплина и лична отговорност.
Мрънкането и мърморенето да го оставим за после, за след войната. Мрънкащите държавници са вече демоде - ако са мъже на място, да дават кураж на хората и да се държат адекватно. Защото идва война, тя вече е в Италия, в Испания. Франция, Германия, Великобритания също са пред изпитание... 170 хиляди са заразените в света. В България все още са от порядъка на десетки. Все още...
