От вчера смъртоносната гражданска война в Сирия навлезе в десетата си година без точна перспектива кога ще приключи.
Един от най-кръвопролитните регионални конфликти, войната в Сирия е отнела живота на над един милион души, близо седем милиона са избягали от насилието, а милиони други са разселени вътре в страната. Почти всички градове бяха превърнати в руини с унищожена инфраструктура, оставяйки милиони хора без вода, храна, медицинска помощ и пр.
Сирийският президент Башар ал Асад продължава да управлява и дори засилва хватката си в западната част на страната, с изключение на провинциите Идлиб и Африн, благодарение на огромната подкрепа на Русия и Иран от 2015 г. Това обаче няма да го спаси от оставането му в историята като един от най-жестоките диктатори, с окървавени ръце и отговорен за убийството на над един милион души.
Сегашната ситуация в Сирия разказва три паралелни истории. В западната част сирийският режим и руснаците се опитват да осигурят пълен контрол, като налагат изтеглянето на турските войски от провинция Идлиб, последния анклав под контрола на бунтовници. В резултат на интензивните сблъсъци между сирийските и турските сили, Анкара и Москва успяха да постигнат споразумение за временно примирие на 5 март.
Почти всички експерти и учени са съгласни, че ще е изключително трудно това временно прекратяване на огъня да прерасне в постоянно примирие. Това относително спокойствие в Идлиб ще продължи няколко месеца, предполагат те, като подчертават, че сирийско-руският дует няма намерение да спре, преди да си подсигури района, прочиствайки радикалните терористични елементи.
Междувременно Турция и Русия започнаха съвместна патрулна мисия по коридора за сигурност в северна и южна посока по магистрала М4 на 15 март - сигнал за ангажимент към изпълнението на споразумението от 5 март.
В Източна Сирия ситуацията е не по-малко трудна. Турция контролира около 100-километрова ивица между Рас ал Айн и Тал Абияд след своята операция "Извор на мира", докато сирийската армия и руските войски имат контрол над западните и източните периферии на ивицата.
Огромна част от Източна Сирия се намира под контрола и влиянието на СЗН/ПДС (сирийската милиция Сили за защита на народа и политическото й крило Партия на демократичния съюз), подкрепяни силно от САЩ, чието ограничено военно присъствие има контрол над петролните полета в провинция Дейр аз Зур.
Това разкрива една вече разделена на три части Сирия: районите под контрола на режима, подкрепяни от руснаците и ирански милиции, районът под контрола на СЗН/ПДС, подкрепян от САЩ, и районите под контрола на Турция и умерени опозиционни групировки.
Третата история се отнася до усилията за прекратяване на продължаващата гражданска война чрез политически преговори въз основа на резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН и с посредничеството на Турция и Русия. За съжаление този път отдавна е използван от Русия и Сирия за печелене на време за изпълнението на собствените им военни операции в различни краища на страната. Усилията за пренаписване на сирийската конституция вероятно няма да стигнат доникъде.
Сирийският конфликт днес илюстрира една трагедия отвъд националните и регионалните граници. Милиони сирийци търсят подслон в съседни страни или се опитват да достигнат до заможни европейски държави, рискувайки собствения си живот и живота на любимите си хора. Отраженията и въздействието от сирийския конфликт могат да бъдат забелязани по улиците на Истанбул, Берлин и Париж, създавайки нови социални, икономически и политически разломи в резултат на миграцията.
Някои от тези въпроси със сигурност ще бъдат тема на видеоконферентната среща на върха между лидерите на Турция, Германия и Франция тази седмица, ако тя не бъде отменена в последната минута. Със сигурност ще им е трудно да се съсредоточат върху Сирия, докато всички те се борят с Ковид-19. Но това също е спешно.
/БТА/
