Нека паниката не избива в бясно пазаруване на храна, а в дисциплина. Родителите ми живеят в Италия, отказаха се да се прибират, страх ме е за тях, но знам, че постъпиха отговорно, казва социологът
- Над 50 заразени с коронавирус до момента, 2 жертви, въведено е извънредно положение. Дали българинът ще успее да се опази от пандемията, г-жо Славкова?
- Видно е, че заразата не ни е подминала и нямаше реален шанс да ни подмине. Говорим за вирус, който се предава лесно. С движението на хора и стоки щеше да стигне до България. По мое мнение имахме късмет, ако така може да се определи обстоятелството, че заразата проникна и се разви първо в други държави. Това ни даде шанс психологически и организационно да сме по-подготвени за пандемията. Особено психологически.
Не мисля, че ще има много места, които ще бъдат подминати. Въпросът тук е в навременната реакция, в действията за ограничаване на разпространението на вируса.
Не съм лекар и не бих искала да влизам в ролята на даващ съвети без никакви компетенции, но бих искала да призова хората да спазват карантинния период, да са стриктни в личната си хигиена, да избягват места с големи струпвания на хора, да ограничат до минимум контактите си. Трябва да приемем факта, че това се случва. Не знам за вас и за читателите, но аз съм искрено възмутена от новини, в които чета, че има избягали от карантина хора или неспазващи този период. Че
завърнали се от чужбина
лекомислено пропускат
карантината
Това е повече от недопустимо и показва сериозен дефицит на лична и обществена отговорност. Трябват сериозни и категорични санкции срещу нарушителите. В този контекст категорично съм на мнение, че обявяването на извънредно положение е много адекватна и правилна реакция на правителството. Но мисля, че ни предстои да се справим с тежки проблеми в икономиката. Още повече че рецесията чука на вратата. Трябва да се мислят мерки за съпровождащите последствия, включително и в международен план, за да не се окажем пак изненадани.
- Ваши колеги отчетоха, че младите са по-тревожни от по-възрастните и че като цяло сме умерено притеснени. Паниката няма ли да ни е от полза, да ни накара да сме по-предпазливи и дисциплинирани?
- Паниката е нож с две остриета. В последните дни ставам свидетел на тревожни ситуации от паникьосани хора. Истински фрустрирана съм от репортаж за човек, пристигнал от Италия, който стоеше пред болницата в Плевен с билетите си и искаше да бъде изследван, а около него - множество хора с тежки заболявания. Опасно и неадекватно поведение на уплашен човек, което създава суматоха и може да доведе до по-сериозно разпространяване на болестта. От друга страна, смятам, че увеличаването на случаите в България в последните дни и въвеждането на извънредно положение сами по себе си ни правят по-предпазливи. Мярката на правителството е ясен сигнал, че дисциплината е от изключителна важност за всеки човек.
- Обяснима ли е паниката? Мнозина твърдят, че коронавирусът не е нищо по-различно от предишни грипове и зарази, за които са ни предупреждавали.
- Паниката е обяснима. В днешно време
хората не живеят с
апокалиптични сценарии
за живота и бъдещето си
Да, днес поколенията са тревожни, но тази тяхна тревожност минава през друга проблематика. Имам усещането, че сякаш се изненадахме от това, което се случи. Сякаш обществата си казваха: “Окей, но това е проблем в Китай. Важно е тук да не дойде!” Проблемът се неглижираше, докато коронавирусът не дойде и в Европа. Пандемията показа, че сме уязвими. Но е вярно и друго - че за някои хора шокът от болестта е много по-малък от този, че са затворени магазини, заведения, театри, кина. Във време, когато светът е толкова глобален, когато може да отидеш, където си искаш, се оказва, че трябва да си седиш вкъщи и ако може и работата си да вършиш от дома си ще е най-добре. Ето това създава още по-голяма паника, страхове и напрежение. Затварят се граници. Това за съвременния човек означава, че освен че е застрашен здравословно, е застрашен за определен период и начина, по който е свикнал да живее.
Забележете как се променя психологията на хората - до преди няколко месеца голяма тема беше замърсяването на природата, глобално затопляне и т.н., а за отрицателно време започнахме да говорим, че трябва
да се защитят хората
от един вирус
На по-късен етап със затихване на този проблем ще можем да отчетем има ли и каква е промяната във възприятията на хората. Но отново и тук бих призовала - нека паниката не се изразява в бясно пазаруване на храна, а в дисциплина.
- Медиите преливат от съвети, указания, полезна информация за заразата. За всички нас работи огромен оперативен щаб, съобщават се данни, премиерът лично докладва по телевизора какво е свършено. Дали обаче обикновеният българин участва адекватно? Дотук видяхме бясно пазаруване от супермаркети, вериги и аптеки.
- Информация има много. За съжаление, и доста невярна и заблуждаваща. А българинът няма шанс да не участва. Особено с взетите мерки. Наблюдавам вече в ежедневието си симптоматика, която наблюдавахме в останалите държави, където по-рано се откриха случаи. Видяхме какво стана в петък - масово истерично пазаруване. Паниката идва и от факта, че не знаеш дали си заразен, дали човекът до теб не е преносител, а да няма симптоми. Тази психоза ще продължи известно време. Така беше и в Китай. Тази седмица излезе информация, че около 60% от малките и средните предприятия и над 95% от големите фирми там са подновили работа. В Китай премина най-страшното, някои от временните болници са затворени. Тези новини биха подействали успокояващо, и мисля, че в момента другите държави имат нужда от това. В момента китайски медици, овладявали ситуацията в Ухан, са в Италия, за да съдействат на колегите си.
Колкото до нас, българите, трябва ни повече дисциплина. Дисциплина в спазването на мерките, набелязани от държавата и кризисния щаб.
- Италия затвори народа си у дома и спусна кепенците. Ще се стигне ли и у нас до такива крути мерки?
- Трудно е да се прогнозира. Границите все още не са затворени, но не се изключва възможността за такъв развой. Възможно е, ситуацията се променя не ден за ден, а час за час. Но въпреки това, наблюдавайки ситуацията най-вече в Италия, смятам, че навременните мерки тук няма да доведат до нейното утежняване. И да си призная, много се изненадвам, че някои хора не разбират, че това е един от ефективните начини за справяне с тази ситуация. Чета някакви възмущения, някакви реакции. Нека ситуацията се овладее, а после ще се караме кое е било правилно, и кое не.
- Знам, че сте пристрастна към темата, защото семейството ви е в Италия. Какво разказват вашите близки?
- Точно така, цялото ми семейство живее в Северна Италия. Първо да кажа, че постъпиха много отговорно, като решиха да не се прибират в България, когато имаше тази възможност. Не искаха, прибирайки се от такъв район, и то още в началните моменти, да всяват някаква паника и напрежение в населеното място, където живеем. И не защото са моето семейство, но постъпиха отговорно и достойно, въпреки страховете, които лично аз имам за тях.
Колкото до тяхното мнение за ситуацията, то е, че Италия закъсня изключително много с наложените мерки. На един от първите заболели в Италия - 38-годишен мъж, който влезе в болница с грипоподобни симптоми, не му беше направен тест за коронавирус. Едва на второто му идване в болницата след няколко дни го подлагат на тест и той се оказва положителен. За тези
няколко дни този човек
е заразявал.
“Изпусната ситуация”,
както най-често казват за случващото се в Италия. В момента близките ми не ходят на работа, излизат по един от семейството, за да пазаруват и си стоят вкъщи. На хора, които излизат без основателна причина, се налагат глоби.
По улиците минават коли, които обявяват взетите мерки и забраната за излизане. Здравната система е изправена пред сериозен проблем, защото болните се увеличават бързо. Но моите хора разказват и как тази ситуация обединява. По терасите хората слагат надписи, че всичко ще бъде наред и това ще отмине. Излъчват се послания от обществото към медиците, които работят денонощно.
Със сигурност мога да кажа, че осезаема паника в Италия има. Тя е естествено свързана не само със здравето на хората, но и с икономическите последици. Не малък процент от БВП на Италия идва от туризъм и в тази ситуация се очакват много фалити, особено на малкия и средния бизнес. Това тревожи хората там не по-малко от самия вирус.
- Намирате ли прилики със ситуацията у нас?
- В България първите случаи бяха открити, след като вече са се развили подобни ситуации в други държави, най-вече Италия.
Ограниченията, които се
налагат в момента, са
изключително важни
Като човек, които е детайлно е запознат със ситуацията в Италия, смятам, че налагането на строги мерки, затваряне на училища, университети, заведения и т.н. в България е изключително правилно решение. Всички вече сме наясно с естеството на този вирус, как протича заразата с него, какви са последствията за здравето. Фактът, че може да си само преносител, но да не проявяваш симптоми, означава, че у нас заразените може да са хиляди, но още да не го знаем със сигурност. Така че нека погледнем ситуацията като общество без паника, но отговорно. И искрено се надявам да не виждам прилики с това, което се случва в Италия.
- На много места не достигат медици, техника, апаратура, легла за справяне с проблема. Ще бъде ли употребена политически тази ситуация?
- Както вече казах, тази пандемия ще оголи много нерешени проблеми. Но е важно да си дадем сметка, че много държави не са подготвени за тази ситуация и това се видя. Видяхме какво направи Китай - там се строяха болници за часове и дни. Няма подготвени за такова нещо. Но с правилна организация ситуацията може да се овладее.
Едва ли опитите такава ситуация да се използва политически може да донесе нещо повече от мимолетни ползи. Убедена съм, че всяка една от политическите сили си дава сметка колко по-необходимо е да има единомислие, отколкото дребни политически игри. Видяхме в петък и единодушното гласуване в подкрепа на налагането на извънредно положение. Така трябва да действа политическата класа в подобен тип ситуации.
- Професията ви предполага контакт с много хора, вчера бяхте на фокус група - какви предпазни мерки взехте?
- В нашата дейност сме взели сериозни мерки. След разговори с клиенти сме преместили стартирането на проекти за по-късен етап. Преустановени са изследвания, които трябваше да започнат тази седмица. Не се провеждат фокус групи, а даваме други методологически решения на клиентите си. Актьорската мрежа, в която има и доста възрастни хора, няма да провежда изследвания за неопределено време. Взели сме всички мерки да защитим хората, които работят съвместно с нас, участниците в проучванията, както и самите нас. Обаждат се разтревожени клиенти, но ситуацията е овладяна. Разбира се, както всички останали, ще претърпим сериозни финансови загуби, но ситуацията изисква такива действия. Мисля, че без категорични мерки нещата могат да се влошат.
- Мислите ли, че заразата може да ни направи по-солидарни като общество?
- Тази пандемия ще преподаде много уроци. Изключително приятно изненадана останах от реакцията на театър “Възраждане”, който даде възможност зрителите да гледат постановката им на “Вуйчо Ваньо” онлайн. Софийската филхармония също даде чудесен пример в това отношение. Издателство “Просвета” пък пуска безплатни онлайн уроци и електронни учебници по български език и литература и по математика за 7-и клас заради извънредната ваканция. Ето такива примери са изключително важни в такъв момент.
Не трябва да забравяме българските лекари, медицински сестри и всички хора, които самоотвержено си вършат работата в тази опасна обстановка. И ние като общество трябва да спазваме препоръките им и да уважаваме техния труд. Бих искала да завърша с думите, които в Италия хората си казват: Tutto аndrа̀ вene - всичко ще бъде наред.
-----------
Евелина Славкова е родена през 1989 г. в Сапарева баня. Завършила е национална хуманитарна гимназия, бивша Солунска, в Благоевград през 2008 г. В СУ “Св. Климент Охридски” завършва социология и политически мениджмънт. Работила е в екипите на големи социологически агенции. Съосновател е на изследователския център “Тренд” от 2016 г.
