Диана Найденова: След 4 години отново се върнах към журналистиката, сякаш не съм си тръгвала

В “Карай направо” шофират гостите, а аз наблюдавам реакциите им. Идеята е тези хора, които ни управляват, да могат да правят няколко неща едновременно, казва известната тв водеща

Докато не бях на екрана, пак се събуждах със сутрешните блокове и си лягах с последната емисия новини

Направих магазинчето с много любов, но разбрах, че не ставам за търговец

И вкъщи ме усещат колко съм щастлива заради предаването

- Г-жо Найденова, след 4 години пауза отново сте на тв екрана с вашата рубрика “Карай направо”. Вече излъчихте 3 издания, по-различно ли е сега?

- Обичам много професията си. Както казва дъщеря ми Боряна: “Мамо, през тези 4 години, докато не беше на екран, ти продължаваше да работиш”, защото се събуждах със сутрешните блокове и си лягах с последната емисия новини. Не мога да спра да се интересувам. Никога не съм си представяла, че бих могла да правя нещо друго. Между другото, получих доста интересни предложения за работа през това време, но отказах всичко.

- В медии ли?

- Освен в медии и в пиар, но “Карай направо” си беше моето.

- Как дойде поканата от Нова тв?

- Много неочаквано. Бях се настроила да мине лятото, да празнуваме 16-годишнината на дъщеря ни и да мисля вече по поканите, които бях получавала, за новия телевизионен сезон. Изведнъж, като ми се обади Ива Стоянова (генерален директор “Информация” в “Нова Броудкастинг груп” - б.а.) да се видим по повод моето “Карай направо”, както го нарече тя, веднага приех. Защото както “Челюсти”, така и “Карай направо” са ми много на сърце.

- Кой измисли формата “Карай направо”? Ваш ли е?

- Не. Доколкото знам, е американски. Дарина Сарелска (шеф на новините в Нова тв преди време - б.а.) ме покани да го правя преди 5-6 години в телевизията. Стори ми се изключително интересен. Няма да забравя думите ѝ, ние не се познавахме тогава. Тя каза: “Харесах този формат. Реших да го приложим в Нова тв и макар да не се познаваме, знам, че ти си човекът, който ще го направи най-добре.” И така, чувствам се окей зад волана.

- Вие шофирате отдавна, нали?

- Да, малката беше на 3 месеца, когато започнах шофьорски курсове. Тя сега ще навърши 16. Моят инструктор все ми казваше: “Преди да навъртиш 20 000 км, не смятай, че си шофьор.” Навъртяла съм ги отдавна.

- Как се концентрирате, докато пътувате? Какво се случва в колата, има ли изненадващи ситуации?

- Радиото ме научи на реактивност и на това да слушам събеседника, което е най-важното. Никога не работя с предварителен сценарий. Разбира се, знам защо каня конкретния събеседник, но никога не си пиша въпроси. Евентуално ако ползвам нещо, свързано със статистически данни, или искам да цитирам максимално коректно някого, имам на таблета записани неща, но искам да е максимално живо и ситуационно. Например когато министър Боил Банов тръгна да търси съединител на автомобила автоматик, който кара, аз веднага реагирах и се шегувахме с това дълго време. Спомням си в предишния период на “Карай направо” как Михаил Миков, тогава лидер на БСП, търсеше ръчната спирачка, като питаше: “Тука ръчка има ли”, а за съединителя - “Амбреажът къде е”.

Когато пътувахме с шефа на КАТ, попаднахме на ситуация, сякаш изпратена от съдбата. Бяха се случили изключително много катастрофи за кратък период от време. Тръгнахме с него към Перник и станахме свидетели на катастрофа. Шофьорите започнаха да се карат, да се бият. Бяха двама перничани и независимо от наличието на камери, не се смутиха.

Въобще този формат е много интересен. Извън студиото е много по-живо и независещо от теб и сценария, който имаш в главата си, а по-скоро имат значение обстоятелствата наоколо.

Засичали са ни на пътя,

разпознавали са ни

- Случва ли се някой да се скове зад волана и пред камерата?

- Получавам откази, защото от този сезон ръководството на телевизията предпочита събеседниците да шофират. Така е по-интересно. Ясно е аз каква съм, как стоя зад волана. А пък всеки от гостите, шофирайки, носи нещо различно като картина за зрителя. И съм получавала откази от много сериозни хора, които казват, че от толкова години ги вози шофьор, че са отвикнали да управляват собствените си автомобили и не искат да шофират и да мислят.

Аз нямам притеснение да шофирам и да интервюирам събеседника си, но езикът на тялото и на жестовете е изключително важен - дали се опитва да се измъкне, когато се изчервява при неудобен въпрос, дали успява да влезе в ситуацията, така че да се адаптира, без да стои шашнат зад волана и да не може да реагира на провокация или на ситуация. Когато аз шофирам, бих изпуснала всички тези моменти. Идеята е тези хора, които ни управляват, да могат да правят няколко неща едновременно.

- Как реагират хората, когато ги каните да участват в предаването?

- Всички се радват, че съм се върнала. Много е мило, че по улиците хората ме разпознават. Миналия ден една възрастна жена с бебенце в количка ме погледна и каза: “Карайте направо, много ви се радвам”. Това ми дава кураж, а и не се налага да уговарям дълго хората, които каня. Това означава, че ми вярват и знаят, че това, което правя, не е с някаква предубеденост или тенденциозно. Искам да съм онзи посредник между политиците и хората, който прави всичко възможно хората да научават истината. Доколкото е възможно, макар че знаем колко изкусни са нашите политици в това да послъгват. Но ние трябва да бдим.

- Защо спряхте журналистическата си кариера за 4 години? Заменихте я с нещо коренно различно - направихте магазин за ароматни свещи.

- Реших да си почина от това напрежение, защото 20 години са страшно много време. Аз започнах да се занимавам с журналистика още на 21 г. и практически не съм спирала. Със заповед на Радосвет Радев (собственик на Дарик радио - б.а.)няколко колеги от “Дарик Хасково” дойдохме в София. По онова време група репортери бяха напуснали радиото. Буквално за една вечер събрах куфара и тръгнах и ме пуснаха в най-дълбокото - в Народното събрание, като отговарях за СДС. Те още управляваха. Беше точно преди царят да спечели парламентарните избори. След това Емилия Иванова поиска от мен да водя обзорното предаване “Денят”. Така бях до 14 ч в парламента, след това се прибирах в радиото, подготвях материали и сядах пред микрофона за “Денят”. Замествала съм и Кирил Вълчев в “Седмицата”. После дойде поканата за Нова тв и бях едновременно в телевизията и радиото, по-късно едновременно в радиото и Би Ти Ви. Просто се уморих.

Имах нужда за

известно време

да бъда зрител

Да видя картината в нейната цялост. Знаеш, че когато се потопим в нашия си свят, много неща ни убягват.

Беше ми интересно особено когато мъжът ми реши да ми угоди. Стана спонтанно. Каза ми: “Диана, по-добре да отворим магазин, ако всеки ден ще купуваме свещи”. Много ги обичам и във всеки един момент, в който сме си вкъщи, гори свещ.

Малко след като напуснах телевизията, той ми направи подарък за рождения ден. Изненада ме, беше организирал всичко за пътуване до Барселона, тъй като има приятел в Испания, който работи в най-старата фабрика в Каталуня за ароматни свещи. Отидохме там, а дъщеря ни, която вече учеше в испанската гимназия, дори ни помагаше малко с превода.

Така се случи с магазинчето, направих го с много любов, но разбрах, че не ставам за търговец. Чувствах се неудобно всеки път, когато трябваше да предложа на някого нещо, защото ми се иска да го подаря. Няма да забравя първата клиентка - пътешественичка, завършила висшето си образование и решила да пътува по света. Влезе, разгледа нещата, тръгна да си купува, а аз ѝ казах: “Ужасно ми е неудобно как ще ви пусна касова бележка, как ще ви взема пари”, защото така хубаво си говорихме с нея.

Не мога да правя това, защото винаги съм била от другата страна. Аз възприемам професията си като кауза в защита на хората и в това да им бъда полезна. Не да искам нещо от тях.

- Какво представлява бизнесът у нас през вашите очи, след като за кратко бяхте в него?

- Аз се занимавах с декора и избора на ароматите, а всичко останало беше работа на съпруга ми, защото от бизнес не разбирам нищо. А ако пък тръгна да правя обобщения, със сигурност ще направя грешка. Ще си призная, че избрах най-неподходящото място - ул. “Раковски”. Харесвам я, но се оказа, че не е търговска. В тази част, в която беше моето магазинче, има клиенти, всеки, който влезе, купува, нещата се харесваха, но хората бързат, за да стигнат до работа. Там има много институции, натоварен трафик. Не е улица, по която да се разхождаш и да пазаруваш.

Сега свещите са при една наша клиентка. Тя ги харесва много и направи своя галерия на малките пет кьошета. Позвъни ми и поиска да предлага от нашите неща. Ние сме официален представител на фирмата за България.

- Притеснявахте ли се при завръщането си на екрана?

- Винаги съм знаела, че в някакъв момент ще се върна. Някак си съм се притеснявала

да не минат твърде много

години и да не би

да загубя ритъм

Предаването “Челюсти” в радиото например беше всеки ден по един час. Това ме беше рутинирало до степен, в която не си пишех дори есетата, с които откривах предаването. Сега първия път, когато трябваше да се кача в колата, в интерес на истината бях малко притеснена.

- Преди време, когато започвахте във “Всяка неделя”, казахте, че се чувствате като първокласничка.

- Тогава имах онзи респект заради Кеворк Кеворкян. И като малка съм гледала “Всяка неделя” и неговите интервюта с огромно любопитство. Сега от дистанцията на времето си мислех, че съм загубила тази рутина и тази бързина на реакция, че съм станала зрител. Но в мига, в който се качихме в колата, влязох толкова естествено в моята си кожа, че тези 4 години сякаш са били 4 минути.

И вкъщи ме усещат колко съм щастлива. Боряна много ми се радва, гледа заедно с мен предаванията. Ако не успее, след това ги гледа и правим заедно разбор, макар че тя е категорична, че никога не би правила това, което аз правя. Тя иска да става учителка по география.

- Защо?

- Запалена е много по географията, ходи на курсове, също и в един клуб “Турист”. “Искам да работя с деца”, казва тя. От няколко агенции я искаха за модел, защото наистина е много красиво дете, не просто защото си е мое. Но каза категорично, че не иска, защото в испанската гимназия учат много и това би я отклонило от училище. Дори преди време отиде недооздравяла, тъй като имала да изнася урок по география заедно със свой съученик, а на следващия ден имали театрална постановка в часа по английски. “Мамо, ти разбираш ли? Моите съученици очакват това, не мога да ги предам”, ми каза тогава.

- И вие ли сте били толкова отговорна като ученичка?

- Като малка бях изключително изпълнителна, дисциплинирана и даже притеснителна. Като завършвахме 3-и клас, др. Жекова - любимата ми класна ръководителка, ни беше подредила на стълбите, за да рецитираме. Аз от вълнение, че има толкова много хора, си забравих моята част. Тя ме погледна, сложи си ръка на сърцето и ми каза: “Давай”. Като ме окуражи, продължих.

След това затворихме мечтите си в бутилка. Ако знаеш само каква исках да стана, няма да повярваш.

- Каква?

- Касиерка. В кварталния магазин при леля Цана, както се казваше продавачката, имаше много красив касов апарат, от онези старинните с големите копчета. Като играехме, обръщахме празни кутии от бонбони “Черноморец” и си правехме касови апарати. И тогава мечтаех един ден да стоя зад каса, да бъда касиерка, да натискам копчетата и да чувам онзи звук на чекмеджето как се отваря.

- Сега за какво мечтаете?

- Мечтая да е така, както сега - да сме здрави, да сме заедно, да се обичаме, тримата да сме все така сплотени.

Изпитвам пълнота и

спокойствие, за които от

много време съм мечтала,

защото съм израснала без баща и съм искала моето дете да има топлината и средата на истинско семейство. Имаме и кученце - вече остаряващата 8-годишна Мойра, йоркширско териерче.

- Благодарна ли сте на мъжа си? Разказвали сте, че той е ученическата ви любов.

- За мен няма нищо случайно в живота. Преди да го срещна, за мен животът беше много трудно изпитание - да отглеждам сама детето си, да тичам на работа, едновременно с това да не я лишавам от любовта, от която всяко дете има нужда. Имам чувството, че Бог ми го изпрати. Знам, че това е човекът, който най-истински ме е обичал през целия ми живот. Сега сме си двамата. Всичко друго се подрежда, когато сме един до друг.

CV

Тя е една от най-известните и напористи радио- и тв водещи. Звездата изгря в Дарик радио, след което съчета работата си там и с предаване в Би Ти Ви, а после и в Нова тв.

Въпреки постоянния възход в кариерата си обаче преди 4 години Диана Найденова напусна журналистиката и промени напълно заниманията си - направи магазинче за ароматни свещи.

Днес тя отново е на екрана със знаковото си предаване “Карай направо” по Нова тв.