Общините трябва да приготвят по 5000 лв. на месец на километър, ако не искат винетки, казва шефът на управителния съвет на АПИ
- Господин Терзийски, толкова ли е наложителен ремонтът на първите 5 виадукта на магистрала “Тракия” на излизане от София, та се налага до началото на юли движението там да е само в едното платно?
- Това ще е най-мащабният за тази година ремонт по магистралите. Ще направим всичко възможно да не се образуват тапи, но тези ремонти няма как да не се направят. Организацията на движението ще бъде направена така, че да е реверсивно – в една и съответно в две ленти в една посока в зависимост от това дали е почивен, или работен ден.
В същото време в момента правим ремонт на пътя през Нови хан и Вакарел и в почивните дни камионите над 12 тона за Бургас ще минават в едната посока оттам.
- Питали ли сте жителите на тези две селища дали са съгласни?
- Ние сме собственик на този път и имаме пълното право, когато има такава ситуация, да отклоним движението оттам. Ние правим това, за да освободим през почивните дни пътя за другите участници в движението.
- Колко общини до този момент подадоха искания до АПИ да се освободят от винетки пътните превозни средства по пътища около населените места и колко време имат още, за да го направят?
- Няма краен срок, ние само препоръчахме на общините да го направят до края на март, за да можем да подготвим проект за решение на Министерския съвет за изваждане на тези пътища от обхвата на републиканската пътна мрежа.
Досега 24 общини подадоха такова искане, тук включвам и тези на Столична община и на Варна. Две общини впоследствие оттеглиха исканията си - Доспат и Свищов.
- Защо се отказаха? Толкова ли скъпо излиза те да поддържат тези пътища?
- В писмата си те не са посочили причините, поради които се отказват, така че не мога да знам. Явно са преценили своите възможности. Аз казах на среща с кметовете на общини от област Плевен, че условието е да споделяме отговорността за поддържане на тези пътни участъци. Подчертавам: споделяне, а не прехвърляне изцяло на отговорността върху общините.
- Колко ще им струва все пак на общините да поддържат и ремонтират тези пътища?
- Изобщо не е ставало дума за ремонтиране - АПИ ще продължи да извършва ремонтите по тях там, където се налага. Става дума за текущото поддържане на отсечките и за чистенето на снега. Във всяка област има определени фирми, които го извършват по договор.
Те ще продължат да го правят, просто разходите ще се плащат от общината. Същото е и за текущото поддържане. Това се вписва в споразумението между АПИ и общината, което трябва да бъде гласувано от общинския съвет.
Ще ви дам ориентировъчни цифри. 5000 лева струва на месец на километър поддържането на пътища първи, втори и трети клас, каквито са най-често въпросните участъци. Зимното поддържане е от 1000 до 3000 лв. на километър в зависимост от класа на пътя. Тези параметри сме ги изпратили отдавна на сдружението на общините, за да имат ясна представа кое колко струва.
- За местните хора е ясно - те знаят за кои пътища не им трябват винетки. Но как да познават тези пътища хора от други населени места?
- Началото и краят на тези участъци се означават със съответните пътни знаци. Има обаче пътни участъци, като например северната тангента, на които има толтакси, но няма винетки за леките коли.
- В Силистра общинският съвет реши да забрани движението на камиони по два от основните булеварди на града, които обаче се оказаха републикански пътища. Оттам съобщиха, че ще питат АПИ какво да правят. Какво решихте?
- Вие вече ме питахте за това преди две седмици, но ние и до момента нямаме никакво писмо от тази община. Вероятно просто са го обсъждали. Има републикански пътища, главно първокласни и второкласни, които са така направени в миналото, че минават през центровете на населени места.
- Разширението на софийското околовръстно между “Младост” и началото на магистрала “Тракия” върви ли в срок? Отчуждени ли са всички необходими терени?
- Отчуждителните процедури приключиха и около 14,2 млн. лв. са платени. На обекта се работи усилено и в района на Герман има нова организация на движението, защото строителните дейности се извършват на самата отсечка и движението е свито в две от трите ленти.
- През февруари премиерът Бойко Борисов каза, че държавата се готви да отпусне между 250 и 300 млн. лв. за разширяване на околовръстното между “Бояна” и “Люлин”. Каква готовност има АПИ да извърши това и най-после околовръстното да е магистрала от край до край?
- Подготовката на тези 8,2 километра се прави съвместно от Столичната община и АПИ по едно споразумение още от 2006 г. През 2011 г. е решено общината да осигури идейния проект и да извърши устройствените процедури, необходими по закон, тъй като това попада в урбанизирана територия.
Когато има подробен устройствен план, той трябва да се утвърди от МРРБ и да влезе в сила. Тогава ще почнат отчуждителните процедури.
Паралелно с това АПИ ще обяви обществена поръчка за проектиране и строителство на този участък, която ще е на инженеринг, т.е. една и съща фирма ще проектира и ще строи участъка.
За да почнем отчуждителните процедури обаче, ни е необходим поне идеен план. Той претърпя много изменения в течение на времето. Ние сега на ежеседмични срещи с общината обсъждаме как ще стане преминаването на различни улици и булеварди, какви тунели ще има и къде точно, тъй като по всичко личи, че ще има тунелно преминаване. Търсят се варианти. Във всеки случай става въпрос за магистрален габарит - ще има както и на южната дъга две основни платна с по 3 ленти, плюс две локални платна с по две ленти и на отделни участъци ще има на практика общо 12 ленти.
- Смятате ли, че до края на годината можете да почнете процедурата по обществената поръчка?
- Абсолютно, това е целта.
- Защо АПИ наема външна фирма, която да подготви отчуждаванията по следващите участъци на магистрала “Хемус”?
- Там се работи усилено по много голям фронт - на много участъци се извършват едновременно различни видове процедури. Екипите на агенцията работят много усилено, но за много кратко време трябва да се свърши много работа, за да се освободят терени за строителство, така че да се вместим в срока - края на 2024 г. Всъщност нас ни притиска факторът време. Като се увеличи броят на хората, които работят по този проект, той ще бъде свършен по-бързо. След като има осигурено финансиране, не можем да си позволим да бавим процедурите.
- Преди време обявихте конкурс за идеен проект за магистрала “Черно море”, какво стана с него?
- Вече имаме 9 оферти от кандидати за изработване на идеен проект и до средата на 2020 г. ще изберем фирмата. Тя ще има 365 дни на разположение да изработи три варианта за трасето на магистралата между Бургас и Варна. Впоследствие ще се търси финансиране и ще обявим обществена поръчка за избор на изпълнител.
- Стигнахме до най-щекотливия въпрос за магистрала - този за “Струма”. Наскоро стана ясно, че е избрана фирма за най-проблемния участък - през Кресненското дефиле, но АПИ така и не я съобщи. Защо?
- Решението за избор на изпълнител на участъка - лот 3.2.1, е публично и е публикувано в профила на купувача. Това е обединение между пет фирми: “Грома холд”, “Европейски пътища”, “Водно строителство - Благоевград”, “Пътпроект” и една словашка компания – “Вахостав - СК”.
- Обжалвал ли е някой?
- Срокът за обжалване изтече, но никой не е обжалвал. Но все още договор с това обединение не е сключен.
- Защо?
- За да довършим процедурата, първо трябва да има решение за финансиране на този участък от магистралата. След оттеглянето на апликационната форма няма такова решение и затова изчакваме.
- В миналото е имало случаи да се сключват договори под условие за финансирането?
- При такава деликатна ситуация не мисля, че това е решението.
- Колко пари събра до този момент толсистемата?
- Толсистемата тръгна добре и тя има доста дисциплиниращ ефект. Много драстично скочи например броят на купените винетки. Камерите в крайна сметка не правят разлика чия кола на кого е. През януари и февруари т. г., когато таксуването по нищо не се различаваше от миналогодишното, броят на купените винетки от всички видове превозни средства е 1,853 милиона. Като приход това е 120 милиона лева, което е с около 10 милиона лева повече в сравнение със същия период на предишната година.
Факт е, че въвеждането на електронното толтаксуване в началото на март дисциплинира много граждани. Всички разбраха, че няма измъкване.
- Няма ли нов случай някой да реже с флекс стойките на камерите?
- Не, нямаме друг случай след този в Бистрица, който ни струва доста средства. Там рамката все още не е възстановена напълно.
Но и реакциите срещу толсистемата показаха, че тя работи доста срещу нерегламентираните превози, срещу контрабандата. Неслучайно след 25 февруари, когато бе установена връзка между нашата система и тази на митниците, толсистемата бе подложена на много активни хакерски атаки. Нашите IT специалисти добре се справиха, но все още се правят анализи съвместно с ГДБОП за произхода на тези атаки. Най-често от даден IP адрес се подават стотици хиляди заявки едновременно, които няма как да се изпълнят. Колкото до приходите към момента те са вече над 3 млн. лв. от маршрутни карти и заедно с тези от бордовите устройства и от обработените толдекларации стават над 4 млн. лв.
- Малко е. Трябва да са по около 1 милион лева на ден, а това е сумата за 11 дни.
- Така е, но все пак това е началото. Ангажиментът е да съберем 450 млн. лв. за година и имаме споразумение с превозвачите, ако не успеем, да върнем първоначалните нива на толтаксите, т.е. да ги увеличим.
- Ще удовлетворите ли искането на образователното министерство училищните автобуси да се освободят от толтакси?
- Нямаме отправено такова искане до момента. Училищните автобуси обаче пътуват почти изцяло върху пътна мрежа от втори и трети клас, за които по принцип не се плаща толтакса. На практика сега те пътуват абсолютно безплатно, а до 1 март купуваха електронна винетка. Мисля, че исканията бяха по-скоро за случаите, когато с тях се организират екскурзии – нещо, което в момента изобщо не е актуално.
CV
l Роден е на 1 септември 1971 г.
l Завършил е икономика в УНСС и право в Русенския университет “Ангел Кънчев”
l Работил в инспектората на Националната служба по заетостта от 1996 до 2002 г.
l От 2002 до 2009 г. работи в Главна инспекция по труда, като заема длъжности от главен инспектор до директор на дирекция “Инспекция по труда” в Ловеч
l Бил е управител на предприятие за производство на метални изделия от 2009 до 2014 г.
l Последователно е зам. областен и областен управител на Ловеч
l От 31 януари 2019 г. е председател на Управителния съвет на АПИ
