За да избегне опасността от служебен кабинет на полковниците и да завърши мандата, премиерът Борисов е склонен да изпълни абсурдните искания на партньорите си. Цената обаче изглежда прекалено висока
“Така повече не може да продължава!”
С тези думи Красимир Каракачанов – вицепремиер в третото правителство на Бойко Борисов и лидер на ВМРО, обяви интифадата на патриотите за свобода от ГЕРБ или пълно изпълнение на абсурдните им идеи за управление на страната.
Формалният повод бе лесен за намиране. Случайно или не, но шумните акции на новия главен прокурор Иван Гешев удрят все кадри на ВМРО. Първи бе екоминистърът Нено Димов, последва и шефката на басейновата дирекция в Пловдив. ВМРО бързо си припомни и разбиването в края на 2018 г. на дългогодишната партийна хранилка в Държавната агенция за бежанците.
Всичко това обаче са предвидени жертви. Каракачанов и патриотичната коалиция трябва да са били наясно от самото начало на този кабинет, че да имат свои хора в т. нар. ресурсни министерства и агенции - тоест там, където има големи парични потоци, е нож с две остриета. И че
медът от кацата
върви и с
голямата
вероятност някой
да усети и жилото Тук вероятно Борисов е искрен, като казва, че нито е знаел за акциите на прокуратурата срещу хората на ВМРО, нито му трябва да знае. Гешев изглежда достатъчно вироглав сам да си влиза в битките.
Поредицата шумни арести обаче даде идеален повод на Каракачанов да поиска премиерът и ГЕРБ най-накрая да приемат всичките им абсурдни предложения. Посочи, че са 11, но всъщност фокусът е върху три от тях - минималната пенсия става 300 лв., приема се концепцията на лидера на ВМРО срещу циганите (която, съвсем между другото, предвижда насилствени мерки за ограничаване на раждаемостта) и се връща казармата.
И въпреки че от началото на мандата ГЕРБ някак си успяват да отбият попълзновенията на патриотите точно за тези искания, този път като че ли Каракачанов ще успее да си ги прокара. Просто е напълно наясно, че правителството зависи от него, а най-неизгодното нещо за Борисов са предсрочни избори. Макар и победител на вотовете през миналата година, премиерът и лидер на ГЕРБ съзнава, че ако не е на власт, трудно ще спечели нов парламентарен вот. Още повече че съперниците му на терена на популизма непрекъснато се множат - Мая Манолова, Слави Трифонов, вероятно не е много далеч и някакво формирование под егидата на Румен Радев. Именно президентът може да направи едни предсрочни избори невъзможни за печелене от ГЕРБ.
Радев вече веднъж имаше шанса да направи служебно правителство и го стори със закани за пълна ревизия на предните два кабинета на Борисов. Не избра обаче правилните хора и всъщност натискът му върху служебния кабинет да ровичка се оказа неуспешен. Държавният глава обаче показа, че си е взел поука и следващия път
ще заложи
на хора, които
могат да свършат
исканата работа “Драмата на господин Борисов е, че осъзнава, че този път номерът с пречистване чрез подаване на оставка най-вероятно няма да мине, защото го чака служебен кабинет, който е не по-малко опасен от ежедневната деградация на управлението му. Затова напълно разбирам неговата растяща нервност”, заплаши президентът само преди 10 дни. И колкото и непукистки да бе отговорът на премиера, той също е наясно, че отиде ли на предсрочни избори, три месеца в България ще има не толкова служебно правителство, а
режим на
полковниците,
който ще ровичка
и в бельото му
А след 10 г. на власт със сигурност Борисов има какво да иска да поприкрие.
Цената на оцеляването на правителството на ГЕРБ с патриотите обаче може да се окаже много по-висока от исканите 300 лв.
Дори само вдигането на минималната пенсия ще струва над милиард лева повече разходи на НОИ. Което поставя под въпрос цялата мантра на 10-годишното управление на Борисов - финансова стабилност. Ако го направи в годината на избори 2021-а, Борисов няма да е по-различен от прокламираната от него за архизло тройна коалиция, която в навечерието на кризата вдигна пенсиите през 2008 г. и новодошлото правителство на ГЕРБ се чудеше откъде да вземе пари, за да ги плаща.
По-страшен ефект от разрушаването на идеологическия за ГЕРБ фундамент финансова стабилност обаче ще е счупването на общественото устройство, до което ще доведе рязко увеличаване на минималната пенсия. Станала 300 лв., тя ще е вече наполовина на размера на минималната заплата и нарушава финансовия принцип, че пенсията замества 40% от дохода по време на работа.
Допълнително това означава, че огромна част от пенсионерите - близо 70% според експертни оценки, вече ще вземат минимална пенсия. Това ще е тотално разрушаване на обществената пирамида на доходите и свеждане на мнозинството българи до кастата на еднакво бедните.
А дългосрочният ефект ще е, че заради нарушаването на финансовите показатели е много вероятно България да се сбогува с единствената си стратегическа цел за влизане в еврозоната.
Подобен ефект ще има и неразумното искане за увеличаване на разходите на държавата, за да се върне безсмислената наборна армия. При положение че от кандидатите за професионални войници над 1/4 не могат да минат дори медицинските комисии, едва ли наборната войска ще събере огромен брой младежи под знамената. Но за сметка на това ще струва скъпо и ще възроди битовата корупция на старшинките. Похвално направо.
Не по-малко опустошителен ефект ще има приемането на циганската концепция на Каракачанов. Приемането изведнъж ще изпрати Борисов от лигата на умерените европейски политици в тази на тежките националпопулисти като унгареца Виктор Орбан. А там няма фондове, а санкции.
За съжаление, от изявленията за помирение от страна на Бойко Борисов стана ясно, че той е склонен в края на мандата да изпълни исканията на коалиционните си партньори. За да стигне най-накрая до пълен управленски мандат и да избегне заплахата от полувоенен режим на президента Радев.
Превръщането на България в още по-бедна и вече националистическа държава обаче изглежда прекалено висока цена за оцеляването на правителството.
