След последните събития в Идлиб наблюдаваме растящо движение на бежанци към западните граници на Турция
Химията между Борисов и Ердоган доведе до прогрес на двустранните отношения
Работим за правителствена среща на високо ниво в София още първата половина на т.г.
Не сме съюзници само в НАТО, ние сме воювали заедно в Първата световна война, в Добрич има общо военно гробище
София се оказа пълна с жени на високи и силни позиции, всички
бързо ме приеха
Турският частен сектор вярва, че у вас има голям бизнес потенциал
С посланика на Турция у нас разговаря ГЕОРГИ МИЛКОВ
- Вие сте първата жена посланик в цялата история на българо-турските отношения. Спокойно ли приемате този факт?
- Това е голяма чест и привилегия, разбира се. Но също и голяма отговорност. Когато нашият външен министър г-н Чавушоглу ми съобщи, че ме изпращат в София, не го очаквах, честно казано. Тогава почувствах тази отговорност върху плещите си. И не само за мен, но и за всички жени в нашата дипломатическа служба. При нас работят много жени, всичките брилянтни професионалисти.
Но мисля, че беше мъдър избор поне по една причина. Открих тази причина, когато пристигнах тук и започнах да се сприятелявам с различни хора. И София се оказа пълна с жени на различни високи и силни позиции. Вземете за пример председателката на парламента или външната министърка и още много други. София е подходящо място за една жена посланик да създаде връзки и приятелства.
- Да, сред вашите колеги посланици има немалко жени, които представляват страни като САЩ, Великобритания, Алжир, Мароко, Грузия, Азербайджан, Албания, Бразилия и много други. Мисля, че са повече от 20.
- Да, наистина много жени посланици има в София. Това е голям късмет. Всички те ме приеха радушно и се чувствам наистина щастлива. Обикновено, когато те назначат някъде, се чувстваш самотно, защото още не познаваш никого, нямаш никакви приятели, но тук, в София дори за миг не го почувствах. От самото начало бях обгърната от мили и лъчезарни дами - в нашето посолство, после от българските жени на различни държавни и обществени позиции, от моите колежки посланички... Разбира се, не искам да дискриминирам мъжете.
- Една друга причина да не се чувствате самотна може би е фактът, че вашият съпруг е посланик на Турция в Скопие, което е само на 250 км.
- Да, всъщност онзи ден в. “Хюриет” излезе с новина за нас двамата на първа страница, която бе озаглавена “250 километра семейна дипломация”.
- Заедно ли започнахте мандатите си с него и обменихте ли вече информация за местоназначенията си?
- Да, започнахме по едно и също време. Той веднъж дойде в София и аз ходих веднъж до Скопие. Това е също много хубав град, не искам да правя сравнение.
- Аз бих могъл да направя сравнението вместо вас, вие сте на по-хубавото място със сигурност.
- Аз наистина се чувствам късметлийка, че бях изпратена за посланик тук, в София, по много различни причини. Разбира се, за Турция постът в София е много, много важен. Скопие също е важен по други причини. Но от семейна гледна точка за семейство дипломати това естествено е най-добрият вариант. Когато министър Чавушоглу ми се обади късно вечерта, за да ми каже, че ме изпраща в София, той добави, че изпраща съпруга ми Хасан далеч от мен, за да съм си починела малко от него. След което се обади на Хасан и му каза, че го изпраща в Скопие.
- Министър Чавушоглу винаги е имал чудесно чувство за хумор, но е и човек, който държи на думата си. Миналия месец го срещнах на улицата в Давос и обеща да ми даде интервю, когато дойде в България, и наистина го направи. Всъщност вие тъкмо си бяхте връчили акредитивните писма, когато посрещнахте външния си министър тук. Това също е знаменателно.
- Да, това бе много добро начало за мандата ми. Връчих акредитивните си писма на президента Румен Радев на 30 януари сутринта и само няколко часа по-късно самолетът на министър Чавушоглу кацна в София. Разбира се, това бе съвпадение, но програмата му бе доста тежка с много срещи и всички разговори бяха важни.
Нашите отношения се развиват прогресивно в последните години, благодарение на лидерските връзки между премиера Борисов и президента Ердоган. Между тях се създаде добра химия на отношенията, партньорство и приятелство. Това е една от силите, които доведоха до прогреса в отношенията. Затова и визитата на министър Чавушоглу премина в много приятелска атмосфера с конкретни проекти в различни области - търговия и инвестиции, консулски въпроси, гранично сътрудничество. Тази визита бе и подготвителна за предстоящата среща на високо равнище, която се надяваме да реализираме тази година.
- Това ще е междуправителствена среща?
- Да, междуправителствена среща начело с президента Ердоган и премиера Борисов, която трябва да се състои в София, надяваме се в първата половина на годината.
- Каква се очаква да е главната тема на разговорите?
- Имаме широк кръг от теми на разговори между двете страни и всичките са положителни. Като започнем от сътрудничеството в областта на сигурността, което е съвсем нормално, защото ние сме естествени партньори и съюзници.
Българското правителство винаги подчертава важността на Турция в превенцията на трафика на мигранти към България и Европа. Както и оценява работата ни в борбата срещу тероризма и опитите да стабилизираме ситуацията в Сирия и да предпазим региона от нова бежанска вълна.
В тази област ние работим за задълбочаване на сътрудничеството. Имаме много добра комуникация на ниво министри на вътрешните работи и агенции за сигурност. Но това не е единствената ни тема.
- Как ще коментирате новината, че Турция ще отвори границата с Идлиб и ще пусне бежанците свободно към Европа?
- Онзиден загубихме 33-ма войници в резултат на въздушни удари в южната част на Идлиб. Нашите войници бяха там, за да подсилят турския наблюдателен пункт - механизъм, създаден в съгласие с Русия. От самото начало целта на Турция е да защити цивилните и да предотврати най-лошото разселване на хора през последното десетилетие. Сега се намираме на повратна точка в Идлиб. Международната общност не трябва да остане безразлична.
В противен случай ще има последствия, простиращи се в цяла Турция и останалата част на Европа.
Турция е страната, приела най-голямата като брой група бежанци в света. Последните събития в Идлиб засегнаха силно тези бежанци, които вече са намерили подслон в Турция. Наблюдаваме растящо движение на бежанци към западните граници на Турция. Дългогодишната политика на Турция спрямо бежанците не се е променила. И все пак международната общност трябва да признае, че все по-големият бежански натиск върху Турция се увеличава заради Идлиб, освен ако не бъде спряна агресията срещу цивилното население от страна на режима в Сирия и неговите поддръжници. Премиерът Борисов и президентът Ердоган вече проведоха телефонен разговор по този въпрос.
- А какви перспективи виждате в икономическото сътрудничество?
- Ако говорим за икономика, миналата година търговският ни стокообмен достигна 4,2 милиарда евро. И това е балансиран оборот, който не е в полза само на една от двете страни. Ние внасяме и изнасяме, но желаем да увеличим оборота още повече. Заради което работим по организацията на бизнесфорум скоро, така че представителите на всеки сектор от двете страни да могат да се срещнат и да намерят своите бизнес възможности. Така е и с инвестициите.
В България има 2,5 милиарда евро турски инвестиции. Това са директни инвестиции. И това не са просто пари, които стоят тук за малко, след което отиват на друго място. Това са пари, вложени във фабрики и производство, които дават работа на български граждани.
Когато министър Чавушоглу беше тук, той се видя с представители на турски компании, работещи в България. Има около 2000 такива фирми. И това е чудесно! Турският частен сектор вярва, че има инвестиционен потенциал в България. Затова тези, които са вече тук, окуражават други турски бизнесмени да дойдат и да инвестират. Защото това е страна - член на ЕС, и каквото е произведено тук, ще е европейски продукт с по-големи пазарни възможности, с много добра и удобна логистика, регулации и бизнескултура, която е позната. Разбира се, има и неща, за чието решаване трябва да се поработи още
- Какво например?
- Например граничните пунктове и по-специално преминаването на камиони, което трябва да се улесни. Работим и за това да има отделна лента за хладилните камиони, които се нуждаят от по-бързо третиране. Също така и по-бързо и лесно издаване на български визи за турски бизнесмени. Водим разговори по всички тези въпроси с българските власти и получаваме позитивни отговори.
Във важните теми за сътрудничество не трябва да пропускаме енергетиката. Продължаваме работата по “Турски поток” и “Балкански поток”.
По въпроса за разширяването на ЕС и европейското сътрудничество, България се превърна в нещо като говорител на Турция в ЕС, а също и на Западните Балкани. Ние споделяме много общи позиции в ЕС и НАТО. Но съюзничеството ни не е само в НАТО.
Ние сме воювали заедно в Първата световна война и войниците ни са умирали заедно в България. Има общо военно гробище в Добрич, което ще посетим през март и това място е много символично.
- Като споменахте преди малко гранично сътрудничество, бихте ли ми казали за тази идея да имаме общи полицейски патрули, за която турските медии съобщиха наскоро?
- Това сътрудничество започна със Сърбия и го оценяваме като много добро. Идеята бе през лятото, когато през Сърбия преминават много турски имигранти, които работят в Европа, да се организират съвместни патрули. Тогава по сръбските пътища има много автомобили на такива турски граждани, които се прибират в Турция, за да прекарат лятото, след което се връщат обратно в Европа.
Понякога в този натоварен трафик се случват инциденти, нужна е намесата на полицията, някой да говори на турски език, за да се разберат по-добре. Така се роди идеята за този съвместен патрул на турски и сръбски полицаи, който е по главния път в близост до границата. Това е много символично сътрудничество, но е в полза на пътуващите и на сръбските власти също.
- Кога започнахте тези патрули?
- Миналата година. И получихме положителни реакции от Сърбия. Но с България не сме дискутирали тази идея.
- Този тежък трафик през лятото минава и по нашите пътища.
- Ние сме отворени за такова сътрудничество, ако българските власти го пожелаят. Но темата не е дискутирана и не е предлагана.
- Вече се видяхте с всички важни хора в държавата, последно ви мернах на снимка с главния прокурор.
- Последната ми среща беше с патриарха, но да, видях се и с главния прокурор. Има много добро ниво на сътрудничество между Турция и България в правосъдната система.
С министъра на вътрешните работи също се видяхме. За мен лично той е важен, защото преди да дойда тук, в Анкара работех по въпросите на контратероризма в дирекцията за сигурност и разузнаване. Това бяха много трескави и стресиращи четири години.
- Тази дирекция за сигурност и разузнаване е инкорпорирана във вашето външно министерство?
- Да, защото още през 70-те години на ХХ век, когато терористи започнаха да убиват турски дипломати зад граница, Турция бе сред първите страни, които си дадоха ясна сметка за международните измерения на тероризма и нуждата от сътрудничество с другите държави по този въпрос. Защото не можеш да работиш сам, особено по преследването, залавянето и съденето на терористи, които пътуват или имат лагери или центрове в различни страни. Затова винаги сме били адвокати на международното сътрудничество срещу тероризма. И турското МВнР бе първото в света, което създаде тази специална дирекция през 70-те години още, много преди САЩ и Великобритания.
Това е важна дирекция, която работи директно с полицията, с правосъдните органи, с разузнавателните служби и целия държавен апарат за сигурност. Аз самата смятам себе си за част от това семейство, от тази общност на сигурността. Затова имам намерение да развия още повече сътрудничеството в тази област между България и Турция, въпреки че имаме чудесни оперативни връзки.
И накрая искам да съобщя и за едно важно събитие, което организираме - Дипломатически форум в Анталия, който ще се проведе между 27 и 29 март по инициатива на нашия външен министър и под патронажа на президента Ердоган. Този форум ще се проведе за първи път и ще събере на едно място високопоставени политици, изследователи и експерти. Очакваме участие на високо ниво и от България.
CV
Родена на 22 декември 1970 г. в гр. Сулуова, обл. Амасия.
Завършва Близкоизточния технически университет в Анкара, специалност “Международни отношения”, през 1991 г. и същата година постъпва на работа в Министерството на външните работи на Турция
Служи в турските дипломатически мисии в Киев, Стокхолм, Берлин и Аман
Заместник-ръководител на главната дирекция по сигурност и разузнаване в министерството (2015-2019)
Назначена за посланик в България на 15 януари 2020 г.
