Има, но май не я знае
Миналото не спира да ни изненадва. Миналата седмица се разбра, че “бащата на валутния борд” Стив Ханке бил връчил на президента Петър Стоянов куфарче с доказателства за корупция, а той вдигнал телефона и наругал Иван Костов.
Прокуратурата веднага подхвана тази следа и сега всички тръпнат в очакване кой ще бъде разпитан и дори арестуван - Петър Стоянов, Иван Костов или може би самият Стив Ханке?
Шегувам се, разбира се. Но ако това с куфарчето е истина, явно имаме укриване на доказателства за престъпление и дори светило като Ханке не е света вода ненапита. Доказателства се връчват на прокурора, а не на президента, който има с какво да си пали президентската камина.
Можеше поне да даде куфарчето на някой вестник, та да си вдигне тиража. По онова време българинът бе дресиран
като кучето
на Павлов да
реагира на
думата
“куфарче”
Още на “ку…” той се провикваше “Оставка!” и веднага хукваше да превзема парламента, а по пътя изкупуваше всичко, що намери по вестникарските сергии.
Но у нас май не разбираме какъв е занаятът на хора като Стив Ханке. Той е от еснафа на американските експерти, които сърфират от държава на държава и от президент на президент, за да им помагат да спасяват положението. Това е представителна професия, ако знаеш как да я представиш.
Във Вашингтон професията на г-н Ханке се нарича “публицист” – това е нещо като пиар, който лъска имиджа на своите клиенти пред когото трябва и понякога върши работата на лобист. Сега например спрели Кубрат Пулев на американската граница, защото се направил на публицист, който идва да се самопромотира. А визата му е туристическа. Откъде да знае нашият човек, че туристът не е публицист и обратното?
Ханке е публицистът на държавите в затруднение, но трябва да е ясно, че
той принадлежи в
една тясна ниша
на западната икономическа мисъл. Ханке е десен либертарианец, който покрай другите си препитания е свързан с института “Кейто” (Катон). От същата школа бяха и другите “бащи” на българските реформи – Ран и Ът, и вероятно появата им в България е съгласувана.
Когато Ран и Ът ни предоставиха своя план за реформите на прехода, Ханке също получи задача - той написа брошура от 32 страници със заглавие “Зъби за българския лев”. В нея са стандартните указания на института “Кейто”, които са еднакви за всички народи и времена.
Вече казах, че институтът “Кейто” не е в центъра на американската икономическа мисъл, а в крайните квартали. Той е притежание на братята милиардери Коук (а не Кох, както неправилно се изписва фамилията им у нас), които са свързани с петролната промишленост. Баща им е един от основателите и главен спонсор на ултрадясното и расистко движение “Джон Бърч”.
Според бърчистите що е демократ, все е комунист. Франклин Рузвелт? Агент на Кремъл! Джон Кенеди? Гадже на Хрушчов! В Конгреса бъка от скрити комунисти, проникнали са и в профсъюзите, във ФБР, ЦРУ. Я вижте под кревата, да не се е заврял и там някой!
Распутин на
рупията
А какво мислят за икономист като Ханке по-утвърдените му колеги? Ето например какво пише през 1998 г. в списание “Форчън” нобелистът Пол Кругман:
Распутин на рупията. Това описва как някои служители в МВФ и във финансовото министерство на САЩ възприеха неизвестния професор Стивън Ханке, когато те за пръв път разбраха, че президентът на Индонезия Сухарто е попаднал под неговото влияние. Както си спомняте, по едно време Сухарто смяташе да се откаже от обещаните икономически реформи и да заложи всичко на любимата панацея на своя нов гуру – “валутен борд”… Нужен бе масивен натиск, включително и от президента Бил Клинтън, за да накара Сухарто да се откаже…
Дали Ханке не е просто един шарлатанин и амбулантен търговец на икономически глупости, който някак си се е промъкнал до президента? И да, и не. Да, защото той в най-добрия случай е самозванец, чийто имидж като успешен провинциален доктор е напомпан от инфлация на резюмето. Ханке започна кариерата си в икономиката като експерт по общинските водни запаси. Неговата служба в института “Джонс Хопкинс” е в отдела по география и околна среда, не по икономика. От 80-те той пише в много от консервативните домашни органи като журнала “Кейто”, а не в професионалните издания… Според “Уолстрийт джърнъл” той бил “съветвал Аржентина да закачи песото за долара” и “Ханке обича да се представя като съветник на бившия аржентински финансов министър Доминго Кавало”. Самият Кавало разказва друга история. Той твърди, че Ханке се е появил 3 години след като бордът вече е бил установен и е предложил своите услуги като публицист…
Както може да се предположи, това поставя началото на една прекрасна дружба между Ханке и Кругман. Оттогава те не спират да се замерят с комплименти. Но минаха над 20 години и Ханке вече е натрупал дълъг списък от заслуги пред озорените държавици по света. Като се вгледаш във всеки конкретен случай обаче – както с него, така и без него.
Най-интересното за нас, българите, е кой изобщо ни свърза с тази ултрасупердясна идеологическа фабрика “Кейто” в онзи най-ранен етап на прехода.
Отговорът е малко стряскащ – ръката на Москва!
Невероятно, но факт! Ран и Ът бяха призовани не от някой седесар, а лично от Андрей Луканов, човека на Москва у нас. Но нали той бе комунист, а после социалдемократ? Ако трябваше да ни се помага с идеи, защо не покани някой западен социалдемократ или виден кейнсианец? Защо потърси акъл от диаметрално противоположната крайност?
Много ясно защо – така му нареди Москва. По-късно друг съветски възпитаник въведе у нас и плоския данък. Спокойно може да се твърди, че Ран, Ът и Ханке дойдоха в България по волята на Москва или по-точно по волята на КГБ, защото официална Москва по онова време изповядваше съвсем други идеи.
Официално плановете за пазарните реформи в СССР се създаваха под крилото на академик Леонид Абалкин, който през 1989 и 1990 г. бе заместник-премиер на страната и в общи линии се вдъхновяваше от китайския опит. По това време обаче по линия на КГБ около две дузини млади икономисти бяха изпратени на стаж при “чикагските момчета” в САЩ, които през 70-те помогнаха на Пиночет. Там те назубриха идеите на Милтън Фридман и института “Кейто”, прибраха се и вече при Елцин приложиха наученото в практиката. Очевидно от тези среди дойдоха и указанията към Луканов. Проектите на Абалкин се оказаха просто един чадър. Кой знае, ако бяха приложени, може би днес Русия щеше да е новият Китай.
Самият Ханке може би не знае или не се замисля за генезиса на своята българска връзка. Човекът е публицист, не е длъжен да вниква.
