Поне два месеца бяха изгубени, без да
се направи нещо смислено, тепърва идват
забрани, когато сме на прага на пандемия
На 26 януари много медии съобщаваха, че един автобус китайци от град Ухан (епицентъра на болестта, откъдето официално започна всичко още през декември 2019 г.) кацнали на летището в Милано.
Вместо да ги изпратят
обратно за Китай
направо от
терминала,
италианските джентълмени ги проверили за коронавируса, не намерили нищо притеснително (ама имало 14 дни инкубационен период, през които болестта може да се прояви - кой да ги чака!) и ги пуснали на разходка. След като обиколили Милано, китайските туристи се качили на автобус и отишли в Хърватия. Следващото розово хапче - на границата хърватите им казали какво да правят, ако забележат нещо обезпокоително, и дали на шофьора на автобуса телефон на епидемиолог.
После маршрутът им включвал Босна и Херцеговина и Сърбия.
Сръбската агенция ТАНЮГ също съобщава, че епидемиолози ще ги следят през цялото време на екскурзията в съседната нам държава.
С днешна дата, след като е доста по-информиран, човек веднага си казва: Е, по-голяма глупост скоро не бях чел и слушал!
Само че глупостите са с продължение, поне що се отнася до Европа и нейната тотална безпомощност.
Вирусът е
заразен, преди
да се появят
симптомите!
Това го казват медиците, не е измишльотина. Значи никой не знае дали онези весели екскурзианти из Милано, Хърватия и Сърбия са разнасяли заразата, или не.
Сега здравните власти в Милано щели със суперкомпютър да търся откъде е тръгнала заразата. Ами нека да се върнат към историята с автобуса. Защото още на другия ден - 27 януари, Китай забрани всички групови туристически пътувания в страната и чужбина, но в Европа ги приемат - от гостоприемство или от чиста глупост, историята ще покаже...
Може и да е доста дълга тази история с автобуса, може дори да е напълно безобидна, но тя е показателна как старият континент живя повече от два месеца под сянката на “Китай е далече, няма да стигне до нас”.
Да не припомняме и колко напевно и успокоително звучаха експерти от най-високи позиции, които твърдяха, че тая работа нас, в България, няма да ни застигне. Ама защо, бе - как така го изчислихте и нищо не направихте, а дремехте по бюрата и пред компютрите?
Оказа се, че на Европа ѝ припари под краката много по-бързо, отколкото се очакваше. Не, не е работа да се всява паника в населението, но е добре да бъде информирано, за да се предпази. Много е просто, но изглежда, не работи. Сега, след като в Северна Италия работата тръгна на зле и там се появи огнище, което никой не знае кога ще бъде овладяно, започнаха да светят червените лампички в цяла Европа. Която досега лежеше на факта, че в Англия, Франция и Германия се справиха с няколко изолирани случая.
Но Италия е на един хвърлей от България, при това страшно много българи пътуват до там и обратно, сега се чакат и българските студенти от опасните райони. Как по-точно всички те ще бъдат под карантина и колко ефективна ще е тя - ще видим.
Дано и този път небето се смили над нас и да няма проблеми.
Впрочем не само Стара Европа е оглупяла и загубила инстинктите си за самосъхранение. И Световната здравна организация изгуби доста време - вярно, че един важен чичо отиде направо в Китай и после успокои света, че там работата била овладяна. Това беше преди три седмици, а сега идва ред да се обявява световна пандемия. Пак ли недоглеждане, или елементарна липса на прозорливост, и то при толкова очебийни факти. Казват, че смъртността при болните отива към 3% от заразените, което си е много.
Същата тази СЗО и тя не се държи много адекватно - преди един ден съобщи, че било “прекалено рано да се говори за пандемия”, защото “все още не се разпространявал безконтролно по света и не причинява жертви в огромен мащаб”. 13 часа по-късно СЗО обърна плочата: светът да се подготви за глобална пандемия от коронавирус.
Е, видяхме как се готви - сега има криза за маски, а какво ли ще стане, ако и когато бомбата гръмне... Тъй де - нали светът разчита на маските от Китай, а сега на тях им трябват повече...
Но работата не е само в маските - не дай боже да се стигне до тежък дефицит на лекарства, а ние се тюхкаме за смешните машини за гласуване, дето пак от Китай трябвало да дойдат. Както казват при такива случаи из Троянско:
“Селото гори,
баба се реши”
Та май по тази поговорка и Европа се държи, като че ли това не я засяга. Или не особено. Общо взето засега си играем на въпроси и отговори. И с едни 232 милиона евро, които ЕС отпусна за мерки срещу заразата. Това със сигурност няма да стигне. Хайде поразмърдайте се, уважаеми отговорници по въпроса в Брюксел, Страсбург или Стокхолм (където е Европейският център по превенция и борба с болестите). Само с ръкавици, маски, анкети и брошури няма как да стане.
И още нещо - китайците са народ дисциплиниран - като им се каже нещо, изпълняват го колкото и да е гадно. Тук, в Стара Европа, работата е доста по-разхайтена. Вече се чуват градски легенди как
на летището в София някои
търсели връзки, за
да не минават
през термокамерите
На такива каквото и да им кажеш, малко е, и ако не мислят за околните, поне за своите близки не милеят ли? А какво става на автогарите с международни автобуси - не е за мислене. Други тарикати, които ще искат болнични за карантина заради престой в Северна Италия например, вече правят сметки как ще обикалят молове и кина с градския транспорт, вместо да стоят заключени вкъщи.
Дано и този път да ни се размине, както много пъти досега - това си казваме сега. Защото с кожата си усещаме колко безпомощен е светът, колко неподготвена е Европа да се опази от поредната страшна зараза. Но все пак - прекаленото успокояване на топката е също толкова опасно, колкото и всяването на паника. Дано разумът да надделее, а не глупостта човешка. Джорджо Армани направи дефилето си пред празна зала на Седмицата на модата в Милано. Ние дали може да се откажем поне от киното и театъра, докато опасността премине?
