Имаше ли умишлено приети калпави закони,
за да стане разбойническо раздържавяване
Историята на българския преход е белязана от чувството за огромна несправедливост при огромното мнозинство от българите. И прокуратурата откликна и се нагърби да се опита да възстанови тази несправедливост, като постанови цялостна проверка на приватизацията. Както и главният прокурор отбеляза, само по себе си дори само разследването на приватизацията и ваденето на бял свят на извършени нарушения представлява някакво удовлетворение.
Разбира се, след толкова години никой не очаква всички приватизационни сделки да бъдат проверени и всички виновни за престъпления да получат наказания. Общо приватизационните сделки на държавата и общините са над 12 700 - естествено, че не могат да се проверят всички. Но може да се разследват примерно 60-70 по-големи приватизационни сделки, които са довели до крах на приватизираните предприятия или по които има достатъчно данни за извършени закононарушения, или някои по-нови сделки, по които не е изтекла давността. Би бил сериозен успех да се даде оценка и за умишлено приетото калпаво законодателство
с цел да се
направи
разбойническа
приватизация
Да, правени са проверки на приватизацията и преди - в немалка степен проформа. Но направените преди проверки може да са добра основа да се подберат сделки, които да се проверят.
Да, с изключение на няколко десетки сделки давността за повечето евентуални престъпления във връзка с приватизацията е изтекла. Според нашата конституция и според ратифицираните от България международни договори давност не тече само при престъпления против мира и човечеството – например геноцид, военни престъпления и пр. В решение №12 от 2016 г. по искане на главния прокурор Конституционният съд е приел, че премахването на давността спрямо други престъпления ще противоречи на конституцията. КС уточнява, че държавата следва да определи в конституцията, а не в закон
за кои
престъпления
няма да тече
давност
В мотивите на решението се приема и че възстановяването със закон на изтекла давност за извършени престъпления също би противоречало на няколко разпоредби на конституцията. Не че Конституционният съд не си е сменял практиката. Но специално в този случай всички известни специалисти по наказателно право, дали становище до КС, са подкрепили неговото становище.
С калпавото законодателство при масовата приватизация се получи така, че много от създателите на приватизационни фондове с придобиването само на няколко процента от дяловете в даден приватизационен фонд получиха контрола над решенията на фонда, защото всички останали десетки хиляди акционери имаха много по-дребни дялове. А след това дивиденти не се изплащаха и акциите на дребните акционери се изкупиха на безценица.
При работническо-мениджърската приватизация предприятията бяха придобивани на цена с 30% по-ниска от окончателно определената. Освен това винаги се използваше законовата възможност за разсрочено плащане, което законът предвиждаше само за този вид приватизация. Съответно при изплащането на цената се използваха приходите и активите на приватизираното предприятие. След това водещите мениджъри изкупуваха дялове на работниците по подобен начин като при масовата приватизация.
При касовата приватизация съвсем не винаги се полагаха усилия за привличането на сериозни международни фирми.
Получи се така, че в много от приватизираните предприятия имаше налични пари, близки до платената цена. Поставяха се условия, които излишно ограничаваха много от платежоспособните кандидати въобще да участват.
Проблем при много от приватизациите беше липсата на стриктна нормативна уредба на мерки срещу изтичането на вътрешна информация, че дадена приватизация (основна или главно на остатъчни дялове) ще се извършва срещу компенсаторки (по-точно компенсаторни инструменти). Това даде възможност да се купуват евтино такива компенсаторки доста време преди конкретната приватизация и така да се купуват евтино държавни дялове. Съответно пък се прецакваха притежателите на компенсаторките, на които се плащаше евтино и така те не получаваха реална компенсация.
Ето защо прокуратурата следва да бъде поздравена за инициативата за изравяне на едни големи несправедливости. Няма да е лесно след толкова години винаги да се установят точно нещата. Но и предприемането на проверката е много важно за превенция на незаконосъобразности в бъдеще. Всеки може да види как предприетите действия на прокуратурата в последните месеци сами по себе си имаха изключително силен ефект за превенция на незаконосъобразни действия в цялата държава.
Написаното по никакъв начин не поставя под съмнение идеята за приватизация. Държавата не е добър стопанин и поради това в една пазарна икономика приватизацията е наложителна. Но не по начина, по който често бе правена в България.
От друга страна, в много случаи приватизираните предприятия бяха поети от
разбиращи,
амбициозни и
работливи
мениджъри,
които ги развиха и даже възродиха. Така сега в българската икономика има успешни приватизирани български предприятия, които сами по себе си или включени в други холдинги, са стълбове на икономиката ни – например “Аурубис”, “Хювефарма”, КЦМ, “Арсенал” и др.
Нещо повече - и в другите видове приватизация има отлично действащи приватизирани предприятия – напр. “Асарел Медет”, “Стара Планина Холд” и др.
Не е трудно да се видят и обратните случаи – на провалени приватизирани предприятия – като напр. АКБ Форест на Баневи, “Кремиковци” и редица други.
При някои приватизации купувачите са неосновантелно критикувани. Например многократно повтаряната мантра за авиокомпания “Балкан”. Да, тя беше продадена за 150 хил. долара. Само че се забравя един елементарен факт – съдът установи, че датата на несъстоятелност на “Балкан” е доста преди приватизирането , т.е. купувачът е бил просто излъган. Продава се компания, което е трябвало да бъде обявена доста по-рано в несъстоятелност. Което установи и Парижкият арбитраж.
Преди приватизацията на БТК (“Виваком”) българите плащаха най-високите такси за мобилни разговори в Европа. А след приватизацията на БТК, съпътствана с получаването на лиценза на третия мобилен оператор, се появи реална конкуренция, таксите станаха едни от най-ниските в Европа и на българите бяха спестени над 6 млрд. лева само за десетина години.
Касовата приватизация в много случаи беше антипазарна. Поставяха се изисквания не само за цена и инвестиции, но и съвършено излишни условия за бройки и количество. Смешно е да се поставя изискване в почти всички приватизационни сделки за запазване на брой работници за години напред – нима не следва да се въвеждат високи технологии и работата да се върши с по-малко работници. А освободените работници да получават добро обезщетение и да си намират друга работа. Още по-вредно е да се поставят чисто количествени материални изисквания, а не само изискване за размер инвестициите и предвиждане на неустойки при изпадане в несъстоятелност.
Емблематичен е широко известният пример да се запази тонажът на кораби. Вместо да има по-малки, по-търсени, по-модерни и високотехнолигични и съответно много по-скъпи кораби, съответстващи на търсенето на пазара. Нима разрешението е да се запазят старите ръждясали и неконкурентни грамади? Поради подобни изисквания при кризата 2008-2013 г. фалираха например националните флотове на Румъния и Молдова.
