Използването на всенародни чествания на бележити дати за извличане на политически дивиденти издава незрялост
Радев оперира с предизборно говорене. Но без идейни фундаменти то губи тежест, а с времето и острота
Радикалното поведение на държавния ни глава изгаря много бързо институционалните мостове.Това е опасно за политическата ситуация в страната
От Нова година насам говорим за редовните избори като за събитие, което сякаш се е приближило повече, отколкото календарът показва
Живеем в режим на скандали, а те пораждат апатия и незаинтересованост у гражданите
- Покрай годишнината от смъртта на най-великия българин стана “престрелка” между управляващи и опозиция, между президент и премиер, между симпатизанти на ГЕРБ и БСП. Имаше освирквания и обиди. Употребена ли беше датата, г-н Стефанов?
- Самият факт, че коментираме подобен род събития, е неприятен. Според мен политиците живеят със заблудата, че могат да черпят легитимност от икона, каквато е Васил Левски в паметта на българското общество. Политическата реторика с извличане на дивиденти, черпейки силата на тази дата или някоя друга от нашия календар, за мен е белег на политическа незрялост.
- Защо войната между двете страни на “Дондуков” се ожесточи? Има ли връзка с акциите на новия прокурор Иван Гешев срещу олигарси огласяването на записи на разговори за назначаване на Десислава Радева, преди да стане съпруга на Радев?
- Напрежението между президента и премиера е практически перманентно. Да, можем да твърдим, че ситуацията в отношенията между двете институции е по-обострена в последните месеци и най-вече от началото на 2020 г. Политическият ефект от това напрежение може да се разглежда в няколко контекста. На първо място,
президентът
Радев
пребиваваше
в последните
3 години
комфортно като
антистатукво
играч
По един или друг начин реториката му срещу правителството беше построена от претенцията, че държи монопол върху “моралната” карта.
Това обаче беше силно уязвено след стъпването на длъжност на новия главен прокурор. Като не говоря конкретно за записите, които бяха огласени.
Второ, с активността на прокуратурата, централното място, което взе в обществения ни живот, президентът по-скоро беше изместен като комуникационен център и по този начин превърнат в част от статуквото. За Радев това не бе в негова полза. Снемането на доверието от правителството беше именно опит на президента за контраофанзива.
Трето, очевидно е, че президентът Радев предпочита да оперира в режим на предизборно говорене - независимо дали ще говорим за парламентарни, или президентски избори. Това обаче няма да му е достатъчно, само политическо говорене без идейни фундаменти, не дава тежест, а и с времето губи острота. Няма да е изненадващо, ако скоро видим активност от стратегическия съвет към президента, който по замисъл именно трябва да уплътнява политическата реторика на държавния глава.
- Президентът строго предупреди Борисов, че го чака опасно служебно правителство. Борисов от своя страна смята, че на шествието за Левски са искали да му направят пуч. Какво показват тези реакции?
- Това е част от политическата конфронтация. Със сигурност можем да кажем, че тази реторика не играе в полза на политическия ни процес като цяло. Институциите в демократичната политическа система по-скоро следва да са в режим на диалог, който да допринася по някакъв начин за ефективността и качеството на политическия процес в България.
Колкото до изказванията на президента, това е доста радикално поведение, което изгаря много бързо институционалните мостове. А липсата на такива е практически опасна за политическата ситуация в страната. И преди сме наблюдавали конфликти по оста президент - министър-председател. Тази сюжетна линия винаги е присъствала в политическия ни процес. Опасното е, когато е основна и трайна.
Конфликтът
между президент
и премиер не
трябва да се
превръща в
основен
политически
сюжет
- Радев заминава за Русия на 9 май при Путин и заяви, че ще преговаря по енергийни проекти. Какво зависи от него?
- С посещението си в Русия Радев ще се опита да извлече политически дивиденти. И това е нормално, всеки се стреми към това. От друга страна, следва да имаме предвид, че външнополитическите изяви са възможност именно за
повишаване на
тежестта във
вътрешен план
На това равнище Радев среща сериозна конкуренция от страна на Борисов. Друг е въпросът доколко нещо конкретно на енергийна тема може да произтече от това посещение. Отсега можем да предположим, че ще има битка за интерпретации на посещението - едната страна ще се опитва да го представя като много успешно, а другата да омаловажава ефекта от това събитие.
- Скандалите не секват още от “Апартаментгейт”. Това какво ще промени?
- Ако питате мене, скандалите не секват още от първите дни на това правителство. За това заслуга имат както опозицията, така и управляващите. Струва ми се, че ние свикнахме да живеем в режим на скандали. Практически други теми, чисто конструктивни, дори трудно влизат в осезаем публичен оборот. Това е тревожно. За политики се говори по-малко, за сметка на това скандалите са един след друг. На въпроса ви това какво ще промени - имам чувството, че нищо. Скандалите демобилизират и обществените сили, пораждат аполитичност и незаинтересованост у гражданите. Това вреди на легитимността на политическия процес у нас, което вече е тенденциозно.
- Слушах тези дни политолози и социолози да говорят, че в страната има нов фактор и това е Иван Гешев. Че той набира сили, еманципирал се е от политиците и не иска никой да му дава акъл, дори Борисов... Каква ще е траекторията му на този пост?
- За това, че можем да говорим за нов фактор, струва ми се, че вече има консенсус. Вече сме имали възможности да говорим, че практически от началото на 2020 г. сме във видоизменена политическа ситуация.
Активността на прокуратурата е широко одобрявана,
в обществото
ни има
искрени
желания
за раздаване
на справедливост
Безспорен факт е, че има създадени очаквания и прокуратурата ще се постарае да отговаря на тези очаквания. Всяка институция на база прерогативите създава възможност за еманципация, като фактор, разбира се, е и личността, която я оглавява. По отношение на траекторията, струва ми се, тя вече е зададена и открито обявена от новия главен прокурор Иван Гешев.
- Какво може да промени главният прокурор и новият политически фактор Иван Гешев, както го нарече ваш колега?
- Тепърва ще наблюдаваме. Струва ми се ситуацията вече е малко или много променена. Основният психофон е променен. Централно място в разговорите ни и коментарите ни вземат именно действията на Гешев, активността на прокуратурата и ответните реакции на всички политически фактори. Имайте предвид, че за такава промяна, каквато ме питате, трябва време, тъй като все пак говорим за някакъв институционален път, по който се случват нещата.
- Къде е пресечната точка между тримата силни мъже - президент, премиер и главен прокурор?
- Пресечната точка би следвало да е националният, общественият интерес. Всеки от тримата силни мъже, както ги наричате, борави и със своя собствен интерес и сценарии. Най-малкото зад всяко поведение следва да се търси определен хоризонт, зад който се крият и целите. Струва ми се, че пресечната точка е, че всеки от тримата - главният прокурор Иван Гешев, президентът Румен Радов и премиерът Бойко Борисов, би искал и в утрешния ден
да бъде разглеждан
като един от основните
фактори в
обществено-политическия
живот в страната
- Според вас какви са сценариите за развитие на ситуацията в близките месеци и в по-далечен план?
- Според мен ще наблюдаваме развитие по сюжетните линии, които се развиха от началото на годината. От една страна, ще наблюдаваме продължаваща активност на прокуратурата. Не го казвам като прогноза, а по-скоро това сочат заявките. От друга страна, ще е интересно да наблюдаваме как се движат основните политически субекти и отношенията между тях. Общият хоризонт, изглежда, е подчинен на парламентарните избори през пролетта на 2021 г. Интересното в тази ситуация е, че от Нова година насам говорим за редовните избори като за събитие, което изведнъж сякаш се е приближило повече, отколкото календарът показва. Струва ми се, че ситуацията и в следващите месеци ще затвърдят това усещане. Градусът на политическо напрежение и конфронтация създава именно това усещане.
Колкото до по-далечен план, струва ми се, че не е сериозно да се говори предвид динамиката на процеса. Но смятам, че с напредването на времето ще започне и все по-активно да се влиза в сериозни обороти на предизборно говорене. От една страна, управляващите ще трябва да защитят мандата си, а опозицията обратното. Имаме обаче и още две линии, които трябва да следим - активността и участието на Слави Трифонов и кондицията на съществуващата извънпарламентарна опозиция.
Анастас Стефанов е роден през 1987 г. в София.
Завършил е политология в СУ“Св. Климент Охридски” - бакалавър 2010 г. и магистър 2012 г.
Той е един от съоснователите на агенция “Тренд” през 2016 г.
Участвал е в различни политологични изследователски проекти, свързани с българския преход
Научните му интереси са в сферата на съвремения български политически процес.
