Борисов възложи на юристите от ГЕРБ да обмислим промени в конституцията
Надявам се да получим подкрепа да падне забраната за съобщаване на социологически данни в изборния ден
ОЩЕ АКЦЕНТИ:
В европейските доклади България най-много е критикувана за дописването на избирателните списъци
Управляващите сме за комбинирано гласуване с машини и хартиени бюлетини
Ако съгражданите ни се регистрират по настоящия си адрес в чужбина, тогава ще се знае и къде е необходимо да се организират секции
- Г-жо Александрова, вече минаха 2 заседания на работната група за промени на Избирателния кодекс. Какво се случи на последното заседание?
- На последното заседание на работната група разгледахме предложение на колегите от БСП. Г-н Зарков представи предложението си за избирателните списъци по отношение на активната регистрация. Това беше първата точка, която разгледахме, но около нея не постигнахме съгласие. От ГЕРБ не се съгласихме. Колегите предлагат да се направи активна регистрация през ЦИК.
Първо, смятам, че не е редно да се прави каквато и да било активна регистрация през ЦИК, защото все пак там има лични данни, ще се получи информация колко човека са гласували, за кого са гласували. Комисията не е органът, който да се занимава с това. На второ място, ЦИК няма информация за всички, които ще навършат пълнолетие. На следващите парламентарни избори няма да има данни колко пълнолетни граждани ще гласуват оттук насетне и как да бъдат добавяни те в списъците.
Много внимателно трябва да подходим при тази активна регистрация, защото изслушахме много специалисти в тази област. Във всички доклади на Европа, на ЕК, ПАСЕ и ОСС ни критикуват по отношение на дописването на списъци. Активната регистрация ще премахне много хора, които реално съществуват, но са зад граница.
- Има предложение от Стефан Манов, който е член на обществения съвет към ЦИК, избирателните списъци да се съставят според адресната регистрация. Какво мислите за тази идея?
- Да, г-н Манов ни представи предложението си. Идеята му е да има 2 списъка, един за гражданите в България и един за гражданите в чужбина. Следва да я обмислим много внимателно, защото имаме 1,2 млн. съграждани в чужбина. Така бихме могли да ги накараме по някакъв привлекателен начин да декларират, че по настоящ адрес живеят в чужбина.
Около 600 хил. от тях са се регистрирали по настоящ адрес, но останалите не са. Можем да помислим по този вариант, но няма да постигнем консенсус по тази точка. Днес си в Италия, утре се прибираш в България и следва да имаш възможност да гласуваш. Идеята обаче е не да те отпишем от списъка и след това да те дописваме под черта, защото обвиненията за дописването са огромни срещу България. Искаме да направим работещ механизъм.
Ако съгражданите ни се регистрират по настоящия си адрес в чужбина, тогава ще се знае и къде е необходимо да се организират секции – там, където има най-много българи.
- Освен критики България търпи ли и санкции заради дописването на избирателните списъци?
- Аз поне не знам. Ако в Министерството на правосъдието имат повече информация за това... Не съм чувала, но основните ни критики са за това дописване в списъците. Ако направим активна регистрация, има опасност да дописваме до безкрай, още повече отсега. Хората в СИК и наблюдателите гласуват под чертата, с удостоверение. Смятаме, че това е достатъчно.
- Значи е възможно да не се стигне до промени на начина на формиране на избирателните списъци?
- Да, може да не се стигне до промени. Вече ще е индивидуално, който прецени, да си внесе конкретните предложения. От ГЕРБ ще помислим върху това и ще видим дали ще се спрем на нещо конкретно. Ще видим и дали имаме време, защото заради машинното гласуване трябва да действаме бързо.
- Кое е първото нещо, което от ГЕРБ искате да промените по Изборния кодекс?
- На първо място, е да разпишем точно машинното гласуване. Към момента е заложено изцяло машинно за секции с над 300 избиратели. Трябва обаче да разпишем точно, ясно и конкретно кой ще закупува машините, кой ще ги съхранява, кой ще ги сертифицира, кой ще ги одитира, кой ще ги транспортира, кой ще ги охранява. Това са все въпроси, на които трябва да отговорим.
В работната група се разбрахме за следващата ни среща този вторник да имаме конкретни текстове за машините, които да дискутираме. От ГЕРБ обсъждаме вариант да може да се гласува и с хартиени бюлетини при форсмажорни обстоятелства, ако спре машината или изрично гражданинът поиска да гласува на хартия. Мотивите ни за това са, че така следва да се обезпечи изборният процес. Всичко се случва. Може да се повреди. Има ли машина, има начин тя да бъде манипулирана по някакъв начин.
Не на последно място, трябва изборът да бъде привлекателен за хората. Имаме избиратели, които желаят да гласуват на машина, и такива, които желаят на хартиена бюлетина. Не би следвало да ги ограничаваме в избора им. Ако приемем само машинното гласуване, както е разписано сега в Изборния кодекс, ще откажем много голяма част от избирателите. Не е редно да го правим. Това е право на българския гражданин по конституция и ние трябва да му го осигурим. Как ще го направим? Това е наша задача.
- В световен мащаб предпочитано ли е машинното гласуване?
- В Европа никъде го няма. Гласуват частично в Белгия, много малко във Франция. В Германия е спряно със закон.
Тук освен колегите от опозицията за машинното гласуване настояват и извънпарламентарно представените партии. При всички случаи има и позитиви, и негативи. От една страна, дават възможност да се гласува по-бързо и лесно. Бързо обаче за някои, по-бавно за други, защото 30% от българите не са виждали компютър от по-възрастното население. Нашите родители например, ако щете дори моята майка. Виждала е, но не работи с компютър и не желае да работи с него.
- Какво може да се направи, за да могат и възрастните избиратели да ползват спокойно машините за гласуване?
- Според мен каквото и обучение да се проведе, няма да е достатъчно ефективно. По-лошото е, че никой не може да помогне на човек, който не се справя с машината. Ами ако се застопори за половин или един час?
Изчисляваме, че на една машина могат да гласуват по 200 човека, като средното време е 5 мин. Означава, че и двама да имаме, които не се справят, ще се блокира целият изборен процес. Ако настане опашка от 20-30 човека, младите няма да искат да чакат повече от час например. И не е редно да чакат с часове, за да гласуват. Затова според мен на всеки трябва да се даде възможност. Вече сложната задача е нашата - да направим така, че ясно протоколът за машината да си излиза електронно, а за хартиеното гласуване ще трябва да се броят бюлетините. Иначе съвсем се оскъпява процесът.
- Значи по-скоро отиваме към комбиниран вариант на гласуване?
- Така ни се иска. Вече тук е въпросът дали ще получим консенсус да го оформим като законопроект.
- Как са настроени другите парламентарни групи за тази ви идея?
- Това, което разбрах от първото ни събрание на работната група, от БСП държат изцяло на машинното гласуване. На въпроса, който зададох към г-н Зарков: “Как техните избиратели ще гласуват на машините?”, той каза: “Ние имаме ангажимент да си ги обучим.”
Добре, ще ги обучим, но това е въпрос на право, което сме длъжни да осигурим. Трябва да привлечем повече хора да гласуват - и млади, и по-възрастни, всички. Всеки да даде своя глас независимо за кого. Да стане привлекателно за хората.
- По предварителни сметки колко ще ни струват машините за гласуване?
- Първо трябва да уточним вида на машината. Горе-долу се спряхме на машина с тъчскрийн, подобна на тази, която сме ползвали досега.
- Къде се произвежда тя?
- Има възможност да бъде произведена в България, само че трябва да се поръчват съответните части от чужбина.
- От Китай?
- Най-вероятно да.
- Ще оскъпят ли машините следващите избори?
- При всички случаи ще се оскъпи със закупуването на 15 хил. машини. Вероятно с повече от 50-60 млн. лв. Не мога да кажа със сигурност колко.
Със сигурност няма да се оскъпи изборният процес и с хартиената бюлетина. Колегите казват, че така ще се обезсмисли машинното гласуване, защото ще се работи двойно. От друга страна обаче, смятам, че сме длъжни да обезпечим този процес. Отговорността е на управляващите и ако не направим гласуването работещо, ще понесем отговорността след това.
- Какви са идеите за съхранението и охраняването на машините?
- При предното проучване и дебати, които водихме около машинното гласуване, стана ясно, че за да се съхранят 15 хил. машини, е необходим склад от порядъка на 80 тира. Трябва такъв склад, за да може да ги съхраним, преди да започнат да се доставят до съответните области. Това не е никак малко помещение.
- Вторник е следващото заседание на работната група. Какво ще обсъдите на него?
- Ще се опитвам да предложа на колегите да включим и останалите теми: социалогическите проучвания, опростяването на протоколите и противодействието на купуване на гласове.
Отново ще обсъдим и машинното гласуване. Ако не постигнем съгласието да бъде комбинирано и с хартия, се обезсмисля работата на нашата работна група. Нека не забравяме, че колегите от “Обединени патриоти” са категорично против машинното глауване, но от уважение, че сме коалиционни партньори, ще изслушат предложенията ни.
- На последната работна група присъства представител на тотото и стана ясно, че няма да може да се използва софтуерът на тотализатора за машинно преброяване на бюлетините. Защо тази идея пропадна?
- Изслушахме представител на Българския спортен тотализатор. Установихме, че не бихме могли да приспособим тяхното устройство в нашата изборна система, тъй като фишът е малък по размери. Следва и бюлетината да е с по-малко цветове, защото при сканирането устройството се зацапва. Освен това е твърде скъпо. Едно устройство струва 3000 евро.
- Смятате ли, че ГЕРБ и БСП биха могли да се обединят около общо решение по някоя от темите в работната група?
- Парламентарно представените партии не могат да вземат решение без ръководството си. Трябва да се обсъди и да се види дали е възможно да отстъпят една крачка назад. Ако ли не успеем да се обединим по някоя точка, всеки ще трябва да внася предложенията, които има, за да може комисията по правни въпроси бързо да се организира. Трябва да дадем време и на отговорните институции да си свършат работата.
- Изнасянето на данни от социологическите проучвания в медиите на изборния ден е кауза на “24 часа”. ГЕРБ ще потърси ли отново подкрепа да се приеме това предложение?
- Отново ще потърсим подкрепа. Не сме го обсъждали с колегите от опозицията. Утре ще видим. Надявам се да го подкрепят, защото това има смисъл. Дава абсолютна прозрачност. И към момента данните се изнасят, само че под друга форма и законът се нарушава. А нарушителите не търпят санкции. Съвсем реално е да го направим публично.
- Какви изменения на Изборния кодекс се предвиждат за следенето за купуване на гласове?
- В предходните изменения вдигнахме наказанията за купуване на гласове. На 5 март предстои голяма обществена дискусия по отношение на наказателната политика на Министерството на правосъдието. Целта на тази наказателна политика е не увеличаване на наказанията, а превантивни мерки за разрешаването им.
- Защо на последната работна група не се включиха депутатите от ДПС?
- Казаха, че просто са забравили. Не сме ги подсетили навременно. Въпреки че го бяхме проговаряли дни преди това. Имаме и обща група, но явно са имали задачи по избирателните си райони.
- Главният прокурор каза, че политиците не трябва да дават акъл, а е време да направят работещи промени в Наказателния кодекс. Готови ли сте да работите в тази посока?
- През 2017 г. имахме готовност след поредната инициатива по идея на премира Борисов както за промени и в конституцията, така и в Наказателния кодекс. Имаме готовност и в този момент. Включително отскоро премиерът ни е възложил на юристите да се съберем и да обмислим отново промени в конституцията. За такава промяна обаче следва да имаме мнозинство, и то над две трети. Следва да се обединим, а колегите от БСП не ни подкрепиха през 2017 г. Сега очаквам след като всички адмирират усилията на главния прокурор, да дадат знак, че всички бихме могли да променим конституцията и можем да търсим отговорност на хората, извършили престъпление.
CV
l Родена е в Лом
l Завършва право
l От 2006 до 2008 г. е главен юрисконсулт в Министерството на отбраната
l Била е заместник-кмет на столичния район “Надежда”
l Народен представител в 43-ото и 44-ото народно събрание
l От април 2019 г. е председател на правната комисия в парламента
