Трети председател поема Стратегическия съвет, който до днес не е произвел публичен документ
Повечето от членовете са били свързани с левицата
Президентът прави правителство в сянка или събира екип за партия. Това бяха първите реакции, когато преди година Румен Радев лично обяви създаването на Стратегически съвет към президента. Времето показа, че не е нито едното, нито другото.
Когато избираш претенциозно име като “стратегически”, логично е очакванията към въпросния формат да са големи. Една година по-късно обаче продължава да не е ясно какво точно работи този съвет. Нищо, че вече смени двама председатели.
“Страната има нужда от нови идеи. България има нужда от таланта, труда и дързостта на всички българи - у нас и зад граница. Предстоят ни месеци на идейно и гражданско усилие. Вярвам, че заедно ще изведем България по пътя на демокрацията и просперитета.” С тези думи Румен Радев анонсира създаването на Стратегическия съвет на отчета на втората година от мандата в края на януари 2019 г.
Той беше създаден като консултативен орган към държавния глава и ще работи до края на мандата на Радев. В структурата с това помпозно име влизат 10 специалисти с престижни дипломи от различни сфери, които работят на обществени начала.
Поставената пред съвета цел е изготвяне на документи със стратегическо значение, позиции, становища, анализи и др.
“Той ще разработи и предложи алтернативи на институционалния блокаж, на икономическия и идеен застой, в който се намира страната”, зададе насоки на работа още тогава Радев. Амбицията беше да се “сглоби някаква нова идея за националното развитие”. А с нарочен указ на държавния глава бяха изготвени правила за работата на съвета.
“Това е един екип, който е призван да бъде алтернатива на статуквото, тоест да мисли нещо различно, по-продуктивно, нещо по-целебно за националния организъм от това, което предлага статуквото”, обясни първият председател на съвета - предишният шеф на кабинета на Радев Иво Христов, който по онова време бе сочен и за идеолог на бъдеща президентска партия. След това обаче той изненадващо бе поканен от Корнелия Нинова за евролистата на БСП и в момента е в Брюксел като евродепутат.
Когато на мястото на Христов на “Дондуков” 2 като шеф на президентския кабинет влезе политологът Калоян Методиев, той пое и председателското място в Стратегическия съвет. Преди дни обаче ненадейно бе освободен заради “многобройни ангажименти във вътрешен и международен план”. Което пак предизвика слуховете, че Радев може да се готви за партия.
Методиев бе заменен начело на “стратезите” от червения социолог Александър Маринов, който преди това бе само негов редови член. През 2009 г. бе обявен от комисията по досиетата за сътрудник на бившата Държавна сигурност като съдържател на явочна квартира през периода 1983-1990 г. с псевдоним Майстора. Маринов бе едно от знаковите лица на БСП по времето на Жан Виденов като лидер на най-голямата червена структура - тази в София.
Прави впечатление, че повечето от членовете на съвета, без да подлагаме под съмнение тяхната експертност, през годините са били по един или друг начин свързани с левицата. (Виж инфографиката.)
Никой обаче не може да каже какви точно “алтернативи на институционалния блокаж” е изработил съветът за една година. Интернет сайтът на държавния глава и прессъобщенията “мълчат” по темата. Заседанията на съвета не са медийни и затова не се знае кога и колко често се провеждат, дали експертите се събират регулярно, или по определени теми.
Срещите са неформални и на тях се обсъждат въпроси от значение за държавата, основно икономически и социални теми, обясниха от “Дондуков” 2. Форматът също не е постоянен и зависи от темите, като често на дискусиите се канят и допълнителни експерти.
Изготвените след това позиции се предлагат на президента, който преценява кога и в какъв контекст да ги използва.
При необходимост съветът може да създава допълнителни работни групи, като съставът и целите им се определят със заповед на главния секретар на “Дондуков” 2.
В правилата за работа на съвета е разписано още, че той може да изготвя и документи за обществено обсъждане, като представянето им се осъществява чрез съгласувани участия в пресконференции, дискусии, семинари и други публични, академични и експертни прояви.
