Гордея се, че постигнахме двата приоритета без съкращения в екипа - променихме организацията и преразпределихме справедливо работата.
Веруюто ми като лекар е, че не може първо да си гарантираш парите от болния и тогава чак да му помогнеш.
Купихме модерна апартура, обновяваме базата, създаваме клиники - “Пирогов” се върна на мястото си като №1 в спешната медицина, казва проф. д-р Асен Балтов, директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина “Пирогов”.
- Проф. Балтов, навършвате 3 години като директор на “Пирогов”, какво се вижда от тази дистанция?
- Съвсем в началото са опитите “Пирогов” да бъде сринат и доведен до ниво на една обикновена болница благодарение на тогавашния здравен министър Петър Москов. Той не беше направил нищо за “Пирогов”, а всички средства беше пренасочвал безпринципно към болницата, в която той е работил, преди да влезе в правителството.
Много време отне да преодолеем този план и неговите инструменти вътре в колектива на болницата и да я върнем на мястото, което ѝ се полага като най-голямата университетска спешна болница в България.
Въпреки неравностойната позиция, в която бяхме натикани, с работата си защитихме авторитета и стабилността на болницата като място, на което всеки потърсил помощ пациент е получил очакваното внимание и лечение. Благодарение на усилията на мениджърския екип и с подкрепата и работата на голямата част от колектива “Пирогов” днес е най-близо до представата за модерна спешна болница. Професионалните умения на лекарите категорично са на световно ниво. С по-малки, но максимално възможните крачки напредваме и с обновяването на апаратурата и условията.
- Как изглеждат промените и оценките, които получавате за тях?
- Признанието има много измерения. Смятам за основополагащо продължаването на статута на “Пирогов” като университетска болница и за следващите 5 години. Акредитираха ни за всичките ни специалности, в които имаме докторанти.
Направихме и много реформи в структурно и организационно отношение, преосмислихме екипите и работата им така, че оттласнахме ефективността на болницата напред.
Когато спечелих конкурса за директор на “Пирогов”, в първото си интервю за вас казах, че ще работя да повишим приходите на болницата с 6 милиона годишно. Приключихме 2019 г. с 90 милиона оборот, всяка година е бил с 6 милиона нагоре.
Най-ценното в този процес е, че го направихме без съкращения, амбициозната ни програма не засегна работещите в болницата по никакъв начин. В първия момент може да е имало съмнения в персонала, но бързо се видя, че организацията е по-рационална и справедливо преразпределя работата между всички.
- Как се случва практически?
- За да не пропусна неволно усилията на някоя от структурите на болницата, ще започна от входа. Промяната не е само козметична, зад новата организация на пространството и подменената мебелировка стои модерният принцип за управление на времето на високоспециализираните екипи. Пряката последица е възможност да се обслужат повече пациенти по реда на спешност и те да са по-удовлетворени.
Обособихме спешно отделение със собствена регистратура и каса, в което взаимодействат 420 лекари, сестри и технически персонал. Заработи и триажна зала, която преразпределя пациентите в зависимост от степента на спешност на случаите, така че да се преодолее старата нелогична система пациентите да влизат в конфликти помежду си да се преглеждат по реда на идване. Това помогна да се обособи в отделна структура многофоункционално спешно отделение, което работи на максимално високи обороти. Там са ангажирани лекари от 34 специалности и на ден минават към 800-900 пациенти.
Едновременно с това окрупнихме болничните структури, което доведе до по-големи възможности за преразпределяне на силите на екипите и леглата между отделните поднаправления. Например, ако преди 4 клиники са работили самостоятелно и всяка си е пазела някакъв резерв от легла, в по-голямата структура необходимостта от презастраховане отпада и се поддържа два пъти по-малък резерв.
При нужда леглата се преразпределят вътрешно в зависимост от конкретната ситуация. Това дава възможност да се лекуват повече пациенти, без да се отразява на качеството на медицинската помощ.
В интерес на пациентите създадохме нови клиники и отделения. Такава е гастроентерологията, за която отделихме цял етаж и закупихме специфичната апаратура, очното отделение. Отделението по неврология, което беше към неврохирургията, прерасна в клиника. Целта беше да увеличим достъпа до модерно лечение на инсулта. Както и да се затвори кръгът при патология, която изисква съчетаването на различни терапии. Например консервативното лечение на дисковата херния понякога не дава задоволителен резултат и се налага да се предприеме операция. И обратно – случаи от неврохиругията в даден момент преминават към неврологията.
- Реализира ли се амбицията ви за затваряне на кръга в детското лечение?
- Създадохме спешно педиатрично, с което попълнихме единствената ниша в иначе най-всеобхватното за България лечение на детски заболявания. Няма друга болница освен “Пирогов” с толкова разгърната медицина за деца – детска реанимация, коремна хирургия, гръдна хирургия, хирургия на новороденото, изгаряния, неврохирургия, урология, токсикология, травматология. А с педиатричното спешно отделение и спешния педиатричен кабинет осигуряваме и лечението на нехирургическите заболявания. Оказа се, че попълваме голяма празнина. През кабинета по време на грипните епидемии преминават 150-180 деца, а в “обикновени” дни – по 60-80.
Създадохме модерен диагностично-консултативен център и разширихме възможностите за планово лечение в болницата.
Друго завоевание е вливането в “Пирогов” на Болницата по лицево-челюстна хирургия с нейните 44 лекари и сестри. Осигурили сме им две самостоятелни чисто нови операционни зали и болничен сектор с 28 легла. При нас те имат възможност да правят и най-сложните травматологични и онкологични операции, които изискват съвременно оборудване и реанимация.
Напълно обновихме сектора по изгаряния и пластична хирургия на деца и възрастни, който е разположен на 5 етажа в една от старите сгради. Там не е правен ремонт от създаването – повече от 40 г. Кандидатствахме за финансиране от Фонда за устойчиво градско развитие по инициативата “Джесика” и от Министерския съвет и в тези уникални за страната клиники вече има съвременни условия, каквито заслужават най-добрите български специалисти по изгаряния и техните пациенти.
До края на месеца ще приключи ремонтът за енергийна ефективност на сградата на неврохирургията и предстои да съберем под един покрив всички клиники, свързани с лечението на болестите на главата и шията. Изтеглили сме кредит 13,5 млн. лв. и до края на годината предстоят още такива ремонти. Прогнозите ни са за 30% енергийна ефективност.
Планирали сме ремонти на още 5 сгради, сред които е и на най-старата, построена още преди 120 г. от Червения кръст.
Радвам се, че задвижихме и подмяната на асансьорите пенсионери. Девет от общо 24 са вече нови, до края на годината очаквам да модернизираме всички.
- Какво се посрещна с най-голямо одобрение от пациентите?
- Може би правилото да не се връщат пациенти. По никакъв повод. Щом пациентът търси спешна помощ, независимо че някой може да не отговаря 100% на тясната дефиниция за това, значи се чувства достатъчно зле или е разтревожен от промяна в състоянието си, за да дойде в “Пирогов”. Това е личното ми верую, обявил съм официално на колегите, че трябва да направят всичко възможно да помагат на хората, които са дошли да търсят медицинска помощ при нас.
- Кога са пиковете в спешната медицина?
- По време на грипни епидемии, при извънредни ситуации, при неблагоприятни метеорологични условия със заледявания като в края на първата десетдневка на февруари, когато за 3 дни от петък до понеделник през травматологичния спешен кабинет преминаха около 450 паднали пациенти. За 20-ина хирургичното лечение беше неотложно. Оперирахме дори в почивните дни, и аз се включих. Близо 90 души приехме за лечение, възможно е част от пациентите, които ще се явят на контролен преглед, също да постъпят в травматологичните клиники, ако се окаже, че са възникнали размествания.
Пиковете увеличават потока моментно, но в “Пирогов” няма нито ден, в който екипите “скучаят”. През нашата болница преминават най-много пациенти и те не са само от София, около 35% са тежки случаи от страната.
- Колко са пациентите ви?
- През годината, която изпратихме, сме приели на легло над 50 хил. – с 3 хиляди повече от предишната година. Общо преминалите са над 270 хил., с 20 хил. повече от 2018 г. Отдавам го на по-стройната организация и на разширяването на лечебните дейности с новооткритите отделения и клиники. С пълно натоварване работи от 1 януари голямата ни придобивка - ядрено-магнитният резонанс. От миналата година имаме и втори ангиограф, за да може два екипа да работят едновременно, защото при инсулт и инфаркт всяка минута закъснение се “плаща” със сърдечни и мозъчни клетки.
- Болница като “Пирогов” не може да е на печалба, как се справяте?
- На първо място сме по приходи сред болниците в София. Постепенно повишаваме бюджета си, въпреки че се стараем да обновяваме апаратурата и с възможностите, с които разполагаме, да увеличаваме възнагражденията според приноса на работещите в болницата. Работим много, никъде няма натоварване като в “Пирогов”.
- Каква е рецептата?
- Имаме 828 легла и в повечето уникални за страната клиники и отделения тяхното използване е 90-95%.
Новите структури, които създадохме, привличат и повече пациенти, а с това растат и плащанията за извършена дейност от здравната каса.
Повиши се и субсидията за преминал спешен пациент, която получаваме от Министерството на здравеопазването. Преди беше около 20 лв., после 33 лв. за пациент, а вече е 44 лв., което невинаги покрива всички изследвания и манипулации, които се налагат, но е съществена помощ. От министерството ни субсидираха за медицинско оборудване и модернизация в реновираните клиники. По проекти също привличаме средства.
Около 300 хил. лв. за лечението на пациенти, които се оказват неосигурени и по различни причини не заплащат направените за тях разходи, остават за сметка на болницата. Но като лекар съм убеден, че не може първо да си гарантираш внасянето на парите и тогава да помогнеш на болен.
С всички възможности за оптимизация, приходите от дейност и субсидиите успяваме да намаляваме с 2 млн. на година и просрочените задължения.
- Усеща ли се в “Пирогов” медицинският “туризъм” на българи, които живеят в чужбина, но си идват в България за скъпи в Европа и САЩ терапии?
- Това първоначално беше тенденция главно в стоматологията и естетичните процедури, но с годините навлиза и в медицинските области, в които нашата болница е лидер.
На мен лично ми се обаждат българи от целия свят с ортопедични проблеми и травми, има търсене и в другите специалности.
Отделно почти всеки трети пациент на болницата е от страната.
Уменията на лекарите са на световно ниво. Косвено доказателство е, че български лекари, които дълги години работят в престижни клиники в Европа, вече са част от екипа на “Пирогов”.
- Оперирате наравно с другите ортопеди и отговаряте за болница с роля в националната сигурност и над 2300 персонал. Каква е цената?
- Знаех предварително, че ще е трудно, но и удовлетворението от успехите е невероятно. Разбира се, това е за сметка на личния живот, времето за децата, в болницата съм през голямата част от денонощието. Стимулира ме очевидната оценка на пациентите – те се увеличават не защото някой ги води тук приоритетно, а по техен избор. Чувствам се също толкова отговорен за професионалното развитие на всички над 2300 лекари, сестри, санитари, технически персонал и справедливо оценяване на приноса им “Пирогов” да е емблема на спешната медицина.
CV
Роден е на 19. IX. 1966 г. в София
През 1994 г. завършва МУ - София. Специализира ортопедия и травматология в “Пирогов”, където работи до декември 2006 г. До февруари 2013 г. е лекар във ВМА, след което се връща в “Пирогов”. До назначаването му за директор на университетската болница по спешна медицина през февруари 2017 г. е началник на I травматологична клиника.
Член е на наши и международни професионални организации. Участвал е в над 100 международни конгреси
