Не исках петното да е върху мен и семейството ми
След две издания на предаването си по БНТ Дони обяви, че го спира в този му вид и ако продължи да прави “Събота вечер с Дони”, може би ще е музикално. Причината сам да реши да слезе от ефир стана писмо на правозащитни организации, които протестирали срещу шеговити реплики, които той си размени с робота, използван като ководещ. Обект на шегите им бяха хората с различна сексуална ориентация, без обаче в тях да има груби нападки и обиди.
Човек трябва да е
достатъчно силен
да си каже:
Окей, губя всички
възможности,
които телевизията
предлага!
Спрях предаването
на БНТ и
продължавам
с театъра
и “Фондацията”
- Спряхте предаването си “Събота вечер с Дони” по БНТ заради ваша шега в ефира по повод хората с различна сексуална ориентация. Защо се получи така - шегите ли бяха обидни?
- По време на записа двама независимо един от друг ми казаха, че ще имам проблем. Тогава най-простодушно им отговорих: “Ама не може, хората вече са толкова широко скроени!”.
В предаването се бъзикам най-вече със себе си, с носа си, с това колко съм глупав, как технологията е много по-напред от мен и т.н. и мислех, че никой няма да се обиди. Отговорен човек съм, не съм хомофоб. Напротив, аз съм изключително либерален, имам приятели, които са с различна сексуална ориентация. Една от тях, тя е момиче, ми звънна и ми каза: “Ти си луд, не бива да го спираш! Аз се смях на шегата, беше ми много забавно, идеята е супер и трябва да я развиваш”.
Но аз не мога. Трябваше да поема тази отговорност, защото наистина не съм такъв човек, дори съм защитавал прайда. Това петно наистина ме притесни. Наскоро ми се обади един от големите в телевизиите, няма да цитирам име, но ми каза: “След това, което направи, евала! Сега, ако знаеш какъв рейтинг ще имаш, това е суперход”. Отговорих, че и с двата броя рейтингът е добър. Но той отвърна, че трябва да се възползвам, да изчакам една седмица и да се върна, да направя същото отново, дори да се облека в женски дрехи. Но характерът ми не е такъв, не правя скандали. Не направих скандал, като се разделях с Момчил, нямаше такъв и като си тръгнах от “Атлас”, от “Медикус”. Винаги съм оставал в добри отношения с хората. Никога не съм търсил провокация. Затова и поех своята отговорност, не исках да има такова петно върху мен, върху семейството ми, върху детето ми, да казват, че баща му е хомофоб. Отделно получих критики, че не мога да боядисвам актьор като черен, за това не се бях сетил. Светът вече е станал такъв.
Получих подкрепа и от директора на телевизията, каза ми, че ще застане зад мен. Но отвърнах, че така го чувствам.
- Защо концепцията на предаването не може да остане, както е замислена първоначално?
- В следващия брой роботът трябваше да е националист, в по-следващия - веган, после йога. Представи си група от хора как скачат непрекъснато, защото са обидени. Исках да направя различно вечерно шоу, въпреки че това всъщност не е вечерно шоу, няма нищо общо. Затова имаше и много други елементи вътре - симфоничен оркестър, по-спокойни разговори с гостите, да не се бърза и да се гони мегатемпо. По тези причини не е съпоставимо с другите вечерни шоута, което вероятно е разочаровало хората, очаквали именно такъв тип предаване. Представях си друг тип разговори,
в тях гостите
не се прекъсват,
могат спокойно да изложат тезите си... Не исках да се поддавам на идеи, които ми бяха давани, вътре да има злободневие. Идеята ми беше шоуто да може да се гледа и след една година по същия начин. Да няма нещо, свързано с имитация на конкретен човек - Тръмп или някой българин, например. Не си представях, че ако няма персонална атака, а се шегувам с голяма група хора, че те ще реагират. Затова нямаше как шоуто да продължи да се развива в тази посока. Това е и втората причина то да не съществува. Човек трябва да е достатъчно силен да си каже: “Окей, губя всички възможности, които телевизията предлага!” Тук не става въпрос толкова за финанси, колкото за влияние, защото обществената телевизия не предлага койзнае какви финанси по много причини. Но да се откажеш от ефир, изисква известна сила особено когато рейтингът ти не е бил зле, а напротив.
- Какви хора скочиха срещу вас, с различна сексуална ориентация ли?
- О, не, не. По принцип реакциите за предаването бяха разнородни. Иначе заради конкретната шега правозащитни организации написаха писмо до телевизията, което стигна и до мен. Това беше поводът да взема решението. Не е стигало до широката общественост, но през годините е имало случаи, когато съм се отказвал от тв проекти по различни причини.
- Невъзможно е човек да се съобразява с всяка социална група, която нещо недоволства. Това не е ли вид зрителска цензура?
- Ако беше частна медия, нещата най-вероятно щяха да стоят по друг начин. Бих реагирал по същия начин, но може би концепцията щеше да се промени. В случая става въпрос за обществена медия, а тя носи
своите и положителни,
и отрицателни страни
Защитих себе си и екипа си, съзнавам, че голяма част от хората, с които работих, бяха разочаровани, защото загубиха работа, но те ме разбраха, разделихме се с добри думи.
- Нямате ли договор, който да ви налага да останете?
- Можем да го прекратим по взаимно съгласие. 99% съм сигурен, че няма да продължа, но остава 1%, заради който все още не сме скъсали договора. Емил Кошлуков е достатъчно толерантен. Като споменавам името му, трябва да кажа, че на заден план винаги ще присъства съмнението у хората, че има нещо нечестно, защото сме приятели, а ние сме такива от много години. Трябваше да си дам сметка за това много по-рано, да преценя дали трябва да го направя. Но чувствах, че имам какво да кажа по един друг начин, не музикален. Ако се откажа окончателно от предаването, моето присъствие в телевизията няма да приключи, защото работя като музикален продуцент от 2006-2007 г. Имам много работа и много успехи. 90 на 100 от нещата, които съм правил, са били с изключителен рейтинг. Когато съм бил жури, също съм носил дивидент. Така че ще продължа да работя в тази сфера. Имах желание да кажа някакви неща, но явно не съм преценил концепцията.
А дали е зрителска цензура, не мога да го приема като такава. Осъзнавам, че лесно можеше да бъде туширано, ако бях различен. Ако бях по-скандален, можеше да го обърна като дивидент, но не си го представям. Бях шокиран от това писмо.
- А не е ли преиграване? По същия начин всеки може да скочи - правят се шеги с блондинки, таксиметрови шофьори, тъщи...
- Да, най-вероятно е така. Оня ден имаше статия, че Скарлет Йохансон пила от шише, което е с формата на банан, и това било скандално. Кое е скандалното? Какъв е проблемът? Но вече светът върви в тази посока. Много често пътувам до Америка, там човек трябва много да внимава с изказа си, да не обиди някого. Имали сме няколко пъти въпроси от публиката, защото в “Секс, наркотици и рокендрол” по текст на автора, се споменава няколко пъти думата “негър” и
усещаме стресираната
реакция на публиката
Преди време във Вашингтон си говорих с една американка на висок пост в държавата им и тя ме разпитваше какъв спектакъл сме играли. Разказах ѝ също за “Детектив”. Каза, че рядко се правят криминални спектакли, и ме попита дали имаме и други. Отговорих, че в театъра се поставя и “10 малки негърчета”, а тя отвърна, че вече има друго заглавие. Попитах дали са преправяли и “Чичо Томовата колиба”. В частен разговор призна, че това е много глупаво и не бива да се посяга на класиките. Но официално трябва да говори, че би трябвало.
Знаеш какво се случи с Кевин Спейси и всички други случаи в Холивуд.
От друга страна, съм либерален и съм на мнение, че различните трябва да бъдат уважавани. Ами дъщеря ми е различна в един аспект - тя е с различни очи. Притеснявахме се, като тръгна на училище, как ще реагират децата и в началото имаше всякакви реакции, децата са много откровени, имаше и обиди.
- Във второто предаване гостува Момчил, от колко време не се бяхте виждали?
- Вълнувах се. Виждали сме се няколко пъти, чували сме се много по-често, смеем се много за различни неща. В предаването свирихме заедно, нещо, което не сме правили с години. Говорихме откровено и за първи път си казахме защо сме се разделили, този разговор не сме го водили и затова трябваше да е искрен, не можеше да е преплетен с майтапи. В първото гостува Кирил Маричков, който също каза неща, които никога не е споделял. Всички следващи гости щяха да покажат различна страна от себе си. Със сигурност нямаше да каня хора, които не познавам, защото нямаше да мога да изкарам нещата, които искам. С тези можех да се оправя така, както друг не може, защото те се отпускат и разказват. Така че съжалявам, може след време да направя нещо друго в тази посока.
- Обсъждали ли сте с Момчил да запишете нова песен?
- Не съм мислил за това. Но след предаването се заговорихме да направим концерт заедно, който най-вероятно няма да е в България.
- Защо? Тук ще съберете много публика.
- Със сигурност! През годините имахме няколко предложения от бизнесмени, които ни канеха да се появим на техни събития, и отказвахме. Последното беше на белгиец, искаше да направи наш концерт, но не се съгласихме. За тук не мога да обясня защо засега няма да правим концерт, това са вибрации.
А иначе може да направим такъв в Лондон, в Америка, където има интерес. Колкото пъти съм ходил там с проекти, всеки път задават един и същи въпрос - кога ще отидем с Момчил. За запис не знам.
Но направихме друго, не бяхме дигитализирали нашата съвместна дейност и сега го направихме. Преподписахме си договорите с продуцентите, тази година всичките ни неща могат да се намерят в музикалните платформи. Работихме онлайн, дори без да се виждаме. Може да издадем и някаква антология.
- Колко са общо парчетата ви?
- Няколко албума, не са толкова много, но успеваемостта е много голяма. Имаше над 20 хита, които са стигали до №1. “Уморени крила” влезе в “Билборд” в Холандия и стигна даже 10-а позиция, а класацията беше със сто песни. Поискаха ни я на английски, но така и не намерихме добър текст, можеше да се вдигне.
“Нестинарка” пък беше включена в един диск, финансиран от белгийското правителство. Позабравили сме, но с Момчил започнахме да се подсещаме за мащабите по онова време,
имахме концерти на
стадиони из големите
градове на страната
Тогава никой не правеше такива неща. После започнаха и други артисти, но в България се броят на пръсти изпълнителите, които са пели на стадиони.
- Къде е Дони извън БНТ, театъра и “Фондацията”?
- Продължавам да съм музикален продуцент на “Като две капки вода”, “Маскираният певец” евентуално следващ сезон или “Х Фактор”, каквото се появи. Там мога да върша работа и от дистанция, имам много добър екип, мога да изпращам аранжимент от Австралия дори или бекове. Вече е лесно да се работи и от разстояние.
В Сидни записах допълнителни реплики на Гаргамел, които ми бяха изпратили за “Смърфовете”. Скрих се под един чаршаф, за да няма кънтене в записа.
Бях в Нова Зеландия и тонрежисьорът, с когото работихме за албума на “Фондацията”, ми се обади паникьосан, че непременно трябва да запиша едни вокали. Записах ги в банята, така се получи естествен ефект. (Смее се.)
- С “Фондацията” имате идея за нови концерти - “Големите БГ рок гласове”, вече обявихте първото име - Наско от Б.Т.Р. Кажете поне още едно.
- Звезди от “Ахат”. Всички до един са здрави вокалисти. От четири гласа на сцената ще станат 7 или 8. Представянето ще е в края на май на лятната сцена на НДК. Лятото ще имаме доста концерти из страната. Основно ще бъдем из България, но имаме разговори и за навън.
Отделно се занимавам с албум изцяло със симфонична музика, която е моя, авторска, стъпила на характерно българско звучене. Георги Андреев направи аранжиментите. Това е третият ми солов албум. Нети ще изпее няколко. Засега композициите са 10, колебая се дали да станат 11. Надявам се до края на годината албумът да излезе. Реших, че човек, като мине една възраст, трябва да остави нещо много стабилно, сериозно. Песните са доста трудни за пеене, но не направих никакъв компромис да ми е удобно.
Записвам и албум с осем мантри с моя учител, който е един от най-добрите певци в тибетския будизъм, казва се Кхенпо Пема Чьопел. Предложи ми да напиша мантри, той ги изпя, а аз изпълних бековете, но дискът е за навън.
- Как подреждате живота си с толкова много ангажименти!
- Всяка година правя музиката и за 4-5 постановки. Сега работя за Народния театър и за Театър 199.
Със “Секс, наркотици и рокендрол”
правим второто си
европейско турне
Предстоят спектакли в Берлин и Хамбург, преговаряме за Скандинавието. През април вероятно ще излезе книга за нашата постановка и догодина отново ще пуснем запитване до “Гинес”, където трябва да спечелим в категория за най-дълго игран спектакъл с един и същи състав. Досегашният рекордьор е с 25 години. За “Детектив” имаме предложения за няколко представления на Острова.
- Когато хората ви видяха в БНТ, коментираха, че сте отслабнал много. Аз знам, че свалихте доста килограми за кратко само с това, че спряхте да ядете шоколади. Очаквах, че може да има йо-йо ефект, но се задържахте в същата форма.
- Това не е случайно, полагам усилия. Един път седмично се храня само с протеини - яйца, риба, мляко. Бях чист веган, после вегетарианец, сега съм в мек вариант. През другите дни включвам зеленчуци, въглехидрати, плодове. Но шоколади вече не ям изобщо.
Имам две неща, които спазвам като организация - храненето и облеклото, купувам си еднакви дрехи и обувки, непрекъснато ги сменям, но те все си изглеждат едни и същи. Така не се замислям какво с какво ще върви. А и аз съм далтонист.
- Кои цветове виждате?
- Ясно виждам червено и жълто. Нюансите не ги различавам. Но не мога да обясня как виждам другите тонове. Ето и аз в някаква степен съм различен.
- Кога открихте, че сте далтонист?
- В училище имаше изследване с едни цветни кръгчета, но ми казаха, че се справям, и така подминаха нещата. В казармата ми казаха, че съм симулант. Чак като учех в академията, един асисент забеляза, че при мен има нещо различно. Обясни ми и защо не съм го открил по-рано. Като малък са ми казвали стихотворенията за зелените листа, синьото небе и съм свикнал, че те са такива. Но ако някой направил експеримент и боядиса листата в синьо, аз няма как да разбера.
