Уроците на бившия Първи, които сегашният приложи в своите 3152 дни като министър-председател
“Борисов, ти имаш редкия късмет да си общувал с него, когато се е очовечил.”
Това са думи на Симеон Сакскобургготски към сегашния министър-председател. Изречени са по адрес на комунистическия вожд Тодор Живков.
Точно тези двама самият Бойко Борисов определя като своите два “университета” в живота и политиката. И много си личи, че е бил внимателен ученик, защото успя да ги задмине. И двамата.
Със своето едва четиригодишно управление Симеон не бе кой знае каква пречка пред Борисов. Но от днес той задминава дори Тодор Живков по дни начело на изпълнителната власт в държавата.
3152 дни е продължило управлението на Тато като министър-председател, почти 10 пълни години - от 1961 до 1971 г.
3152 дни на власт като премиер вече е бил и Борисов, почти 10 пълни години, и той с кратко прекъсване. От днес настоящият министър-председател е
втори в
класацията на
всички премиери,
управлявали
някога България
Остават му едни 500 дни да задмине друг от комунистическите управленци - Станко Тодоров.
Тук трябва да уточним, че самият Борисов в интервю от 2018 г. подчертава, че Живков все пак е недостижим, защото реално е управлявал 33 години като председател на Държавния съвет. А дори крале и римски императори трудно могат да се мерят с такова държавническо дълголетие. Така че наистина за Борисов, Господ здраве да му дава, да управлява до 94-годишна възраст ще е доста трудно постижимо. Но не и невъзможно, ако продължи да демонстрира, че си е научил уроците от Тодор Живков.
“Той и царят са ми като два университета, защото не всеки имаше тази
възможност
да слуша как
разсъждават
върхът на
комунизма и на
монархията”,
разказва в същото интервю от 2018 г. Борисов. Но ако за царя споделя, че го е научил как да се държи в обществото, то за уроците на Живков не е много словоохотлив.
Но десетте години на Борисов като министър-председател всъщност демонстрират, че именно от него е научил повече. Вероятно и заради това ГЕРБ е най-дълго управлявалата партия от 1989 г. насам, трета в цялата история на България след БКП и Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. И подобно на тях също управлява почти или напълно без реална опозиция. Последните два мандата на Борисов пък показват и научаването на най-важния урок от Живков - управлявай еднолично, но
винаги с ОФ
зад гърба
Всъщност сегашният премиер и бившият диктатор имат една основна прилика - нищо в страната не може да стане без тях. Като премиер обаче Живков оставя повечето работа в Министерския съвет на първия си вицепремиер Живко Живков. Но пък в онези години истинските управленски решения се вземат от генералния секретар на БКП и председателя на Държавния съвет, които са всъщност и по-важните постове на Живков.
Борисов също през първия си мандат делегираше голяма част от работата в правителството на тогавашния си първи вицепремиер Цветан Цветанов. И подобно на Живков имаше навика да се вслушва в по-умни от него хора - за строителството на магистралите, за строгата фискална дисциплина. И за демонстрацията на направеното “добро” към електората. Но задължително още на старта си като премиер задържаше винаги последното решение за себе си.
Подходът “ние се събрахме и аз реших” продължава да е водещ за Борисов и до ден днешен. А вече и на малките деца е ясно, че ако имаш проблем, трябва да намериш начин да му го споделиш. Той ще го реши.
Не може да се отрече обаче, че докато Живков е управлявал една постепенно фалираща държава, то Борисов, слушайки съветите за строга фискална дисциплина, е начело на една, ако не в цветущо, то поне в много добро състояние страна.
Още в първия си мандат като министър-председател Бойко Борисов демонстрира и още един от важните уроци, научени от Живков - властта се крепи от опортюнистите. Което с годините доведе до това ГЕРБ да стане най-голямата партия в страната, а властта ѝ да се основава на хилядите чиновници в държавния апарат, които се превърнаха заедно с родата си в най-верните ѝ гласоподаватели. Като това, естествено, е допълнено от умишлената демонстрация на простодушие. Живков бе известен като “човека от народа”, Борисов пък претвори този тезис в крилатата си реплика: “Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме”.
През всичките си мандати като премиер Борисов упорито демонстрира и още една от основните политики на Живков -
без одобрение
от големия брат
няма как да
се управлява
Докато за комунистическия вожд обаче това е бил моментният лидер на СССР, за Борисов големият брат е Европейската комисия. Неслучайно и при избора на Жан-Клод Юнкер, и при последвалата го Урсула фон дер Лайен една от първите задачи пред премиера е да опита да се сприятели с тях. По една проста причина - както за Живков помощта от СССР е основен двигател на икономиката, за Борисов тази роля играят европейските фондове. А въпреки всички писани правила все пак дали фондовете ще вървят към държавата, или не, последната дума има Европейската комисия - тя може да наложи наказания или да примижи, зависи дали си от нашите, или не си. Все пак 1/3 от растежа на българската икономика се дължи именно на усвояването на пари от еврофондовете. И благодарение именно на тези инжекции Борисов с право се гордее, че за първи път в историята БВП на България мина над 100 млрд. лв. точно при неговото управление.
И при учителя, и при ученика обаче са видни и опитите за шикалкавене и слушането на големия брат да е съчетано с опити за извъртане по посока на други интереси. Живков го наричаше снишаване и опитваше да си играе със Западна Германия и Япония. При Борисов е засвидетелстване на уважение, на моменти граничещо с подлизурство, към всеки друг голям - Русия на Владимир Путин, Турция на Реджеп Ердоган, САЩ на Доналд Тръмп. Тази геополитика се движи обикновено не от идеология и принципи, а от моментен търговски интерес.
С третото си правителство Борисов демонстрира и още един добре научен урок - българите са консервативни, не обичат промените и нямат ищах за реформи. Всъщност каквато и икономическа или обществена промяна да е правена от управлението на днешния министър-председател, тя е ад хок и за решаване на определен възникнал кризисно проблем. При всеки полъх на протест пък следва отмятане от дълго обмисляни политики и връщане в канавата. И то дори когато големият брат в лицето на Брюксел изисква тази реформа.
Всъщност, следвайки наученото от Живков, Борисов постигна в голяма степен същото като него - той е
безалтернативният водач
Или поне няма ярка алтернатива. Куриозното е, че водачите на опозицията се надпреварват да му подаряват изборни победи и България все повече прилича на демократура - държава, в която изборите и демокрацията са проформа.
За разлика от Живков обаче Борисов изглежда доста по-разумен за политическото си бъдеще. И съзнава, че дългото и безалтернативно властване водят до натрупване на напрежение в обществото. Вероятно именно заради това и вече неколкократно обяви, че скоро слиза от премиерския пост (дали след изборите през 2021 г., или малко по-нататък, е спорно, зависи на кой цитат от Борисов се опре човек) и ще си ръководи само партията. Ето там вече може да настигне и изпревари Живков по политическо дълголетие.
