Още акценти от интервюто с председателя на Български лекарски съюз д-р Иван Маджаров:
До два месеца лекарският съюз пуска горещ телефон за медици, жертви на насилие
Отмяната на рамковия договор, който въведе надлимитната дейност, може да постави в затруднение здравната каса
- Д-р Маджаров, лекарският съюз обяви нови мерки за насилието над медици, сключихте и споразумение с министерството и прокуратурата. Какво предвижда то?
- С това споразумение Български лекарски съюз се включва в старо споразумение между прокуратурата, МВР и Министерството на здравеопазването, което обхващаше центровете за спешна помощ и спешните отделения в болниците и осигуряваше бърза реакция при насилие срещу лекари и медицински работници на тези места. Сега разширяваме обхвата и
включваме
всички кабинети
на общопрактикуващи лекари, на специалистите в ДКЦ-та и медицински центрове, както и отделенията в болниците, които не са спешни. Лекарският съюз ще създаде горещ телефон, който ще бъде публикуван на сайта на съсловната организация. На него всички лекари, независимо къде работят, ще могат да подадат сигнал за упражнено над тях насилие. Постъпилите сигнали максимално бързо ще бъдат прехвърляни към прокуратурата.
Въпреки че телефонът още не работи, вече работим с прокуратурата по споразумението. При нас постъпи сигнал за упражнено насилие над д-р Люсиен Михов от Сандански, който беше подаден от председателя на регионалното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Янка Темелкова.
Незабавно бяха проведени разговори, за да бъдат изяснени детайлите по случая и сигнализирахме главния прокурор. В много кратък срок получихме обратно писмо, че сезирана районната прокуратура по компетентност.
- За какво време се случи това?
- Стана в рамките на няколко дни. Получихме имейл за инцидента на 23 януари. В петък поискахме по-подробна информация и веднага прехвърлихме сигнала към главния прокурор, а оттам са сезирали районната прокуратура.
- Как ще работи този спешен телефон?
- Номерът ще бъде качен на сайта на БЛС и трябва да заработи до месец-два. Ще има работно време, защото все още няма как да осигурим човек 24 часа. До няколко месеца след стартирането му обаче ще опитаме да осигурим бот, който да приема сигналите денонощно.
- В рамковия договор включихте правото на лекарите да откажат медицинска помощ на “буен” пациент. Не крие ли риск това?
- Преди всичко най-важен за всички лекари е етичният кодекс, според който медикът, на първо място, не трябва да вреди на един пациент, а задача номер 1 е да му помогне. На следващо място обаче за всеки лекар е опазването на неговото лично достойнство. С този текст казваме, че ако някой по време на преглед накърнява личното и професионално достойнство на медика или възпрепятства оказването на медицинска помощ, лекарят има право да откаже да го лекува. Разбира се, това не се отнася за случаите, в които пациентът е в състояние на травматичен или емоционален шок или не може да взима адекватни решения.
На всички трябва да е ясно, че лекарят е обучен първо да помогне на пациента и на второ място да запази своето лично и професионално достойнство и това на семейството си. Второто беше забравено през годините и някой смяташе, че лекарят може да бъде удобно място, на което да си излееш нервите и агресията, без да има никакви последствия.
Това е и първа стъпка към нещо, за което се борим от много години. То е обвързано със забраната отпреди 20 години личните лекари да не могат да отписват пациентите си. Винаги е имало по-буйни пациенти, но случаите на насилие стават все по-сериозни и днес тази забрана представлява проблем, затова трябва да отпадне. Ако след това някой има затруднения да се запише при личен лекар, въпреки че действа и друга забрана, според която джипитата не могат да откажат и да запишат пациент, то тогава държавата може да разпише за тези случаи НЗОК да осигурява служебен лекар на проблемните пациенти. Така както го прави за затворниците, за домовете за възрастни хора и т.н.
Обществото трябва да разбере, че когато започнем да се уважаваме едни други, тогава ще бъде по-добре. Истаната обаче е, че в 95% от случаите взаимоотношенията между лекар и пациент са на добро ниво.
- Как приемате предложението на шефа на здравната каса д-р Дечо Дечев да се върне районирането и хората да могат да се лекуват само в района, в който живеят?
- Районирането вече сме го преживели. То беше наложено като пример, взет от Съветския съюз, и е характерно за страни с огромна площ и население. Но в България това доведе единствено до неравенство в достъпа на пациентите. Спомняме си за тогава, че ако си късметлия да си жител на София, всичко ти беше дадено, а ако живееш в периферията, търсиш връзки как да попаднеш във ВМА.
Освен това в нашата държава няма жителство – как се определя кой в кой район е. Аз по лична карта съм в Пловдивска област, но всеки ден съм в София.
Тази екзотична
идея е връщане
назад
и отнемане на вече дадени права. Тя беше повдигната заради преструктурирането на НЗОК, за да е по-ефективна. Това е препоръчано от Световната здравна организация и от KPMG още преди 9-10 години, но за съжаление, всеки следващ управител на касата и на надзорния съвет не правят анализа за ползите и рисковете от преструктуриране на районните каси. А това е нужно, защото на места има каси с персонал от 30-40 човека, който обслужва район с една малка болница, 20 общопрактикуващи лекари и още толкова специалисти. Там спокойно може да има един изнесен офис. Двете неща обаче са различни.
- След като ВАС отмени рамковия договор от 2016 г., всяка болница може да поиска изплащане на надлимитната дейност. Няма ли риск за парите на НЗОК?
- Това трябва да е обеца на ухото за всеки, който някога управлява касата или здравното министерство и реши, че може да заобикаля закона, който ясно казва, че ако не се постигне договореност за подписване на ново НРД, продължава да действа старото, подписано от БЛС. Изключение има за новости, свързани със законодателни промени. През 2016 г. БЛС отказа да подпише рамковия договор и тогавашното ръководство на касата и министерството си написаха напълно нов НРД. И точно това каза съдът - че във връзка с многото неща, които не са свързани със законодателни промени, а са намерили място в това НРД, обявява, че то е незаконно и би трябвало да се работи по старото, което има подпис от лекарския съюз. Така всеки - от общопрактикуващите лекари до болниците - има право на претенции по отношение на глоби, наложени с този НРД, както и по отношение на надлимитна дейност. Това може наистина да постави в затруднение сегашното ръководство на касата и на министерството.
- През януари на среща при социалния министър Деница Сачева обсъдихте мерки срещу фалшивите болнични. Има ли развитие?
- Не може вината да бъде едностранно насочвана към лекарите. Основно наше предложение е да се прецизират режимите на болничните за домашно лечение – домашен на легло или домашен свободен. Настояваме и за мерки срещу хората, които неправомерно изискват болнични от личния лекар. Двете страни трябва да носят еднаква отговорност, защото, ако се наказват само лекарите, може да се стигне до другата крайност - джипитата
да не издават
болнични дори на
хора, които са
наистина болни
Работодателите също трябва да поемат отговорност да проследяват, когато техен служител обяви, че е в болнични. Държавата също трябва да се включи с мерки по граничните пунктове например. В правомощията на държавата е да проследи, ако някой се води в болнични, а напуска страната.
Не бива да забравяме обаче, че има пациенти, които ползват болничен и по други причини – за гледане на дете, за административни посещения и профилактични прегледи. Всеки български гражданин има право на ден болничен за годишния профилактичен преглед. Така че не всички случаи са злоупотреби и когато самият работодател забележи, че негови работници отсъстват прекалено много, трябва да сигнализира всички служби, за да се направи проверка.
На въпросната среща самите работодатели съобщиха за случаи, в които всеки ден 1/3 от работниците им са в 10-дневен отпуск и не могат да си вържат графика. Това са фрапиращи случаи и трябва да се провери какво става.
Отделно има други случаи, съобщени от лекарите, в които работодателите изпращат свои работници да си вземат 10 дни болничен, вместо да отидат на борсата, защото нямат натовареност в даден период.
