“Оскари 2020”: Имало едно време в Холивуд... ама друг път

Хоакин Финикс бе отличе нв категорията за най-добър актьор.
СНИМКИ: РОЙТЕРС — Хоакин Финикс бе отличе нв категорията за най-добър актьор. СНИМКИ: РОЙТЕРС

“Паразит” показва как една много локална история може да бъде много универсална

ПА-РА-ЗИТ! ПА-РА-ЗИТ! ПА-РА-ЗИТ! Така ми се иска да скандирам по улиците днес, защото това наистина е феноменът на 2020-а! Ще си призная, че не вярвах, че ще спечели. Повече залагах на “1917”, но съм доволна!

Корейците набраха скорост в производството не само на коли и телефони, а и на филми. Те нещата са свързани. Сега ще кажете, че нищо чудно, че нашето кино произвежда само трабанти. “Паразит” показва как една много локална история всъщност може да бъде много универсална и да ни ангажира увлекателно с един от големите проблеми на човечеството днес - класовото разделение. Проблемът е стар колкото света, но новият век няма да донесе нищо по-добро. 1% от населението на планетата притежава повече от 50% от благата ѝ. И “Паразит” с изключително оригинална метафора ни казва, че попаднеш ли в мазето на обществото, излизането е почти невъзможно.

Сега, стига толкова позитивизъм.

Айде малко

конструктивен

хейт!

Започвам с един огромен дразнител. Хейтъри, готови ли сте? Тарантино не взе нищо! И то съвсем заслужено, защото е тотално изтрещял садистичен истерик, а “Имало едно време в Холивуд” е поредната от дългата серия екранни гаври, с които тества търпението на нормалните хора. Не, не казвам, че Тарантино е бездарен кретен. В никакъв случай. Всъщност “кретен” го нарече легендарният Енио Мориконе, а филмите му - “боклук”. Аз казвам, че Куентин е изключителен майстор на детайла, умее да държи в напрежение до изпотяване на ходилата и знае как да разказва истории.

Проблемът е, че ползва тези си таланти не за да забавлява зрителя, а за да преработва вътрешните си демони. С други думи, да не е луд да дава пари за психоаналитици, като може да си прави филми за чудовищата, които му ядат главата. Па ние да се оправяме с тях. Трябва да си много глупав да си мислиш, че Куентин Тарантино прави филми за нас, публиката. Не, човекът просто похарчва едни 90 млн., в които прави възстановка на любимия си Холивуд (мда, гот беше да видя Лео и Брад да вечерят в един от кварталните ми ресторанти в Ел Ей) от края на 60-те и изчиства от съзнанието си онова зловещо убийство на бременната в почти деветия месец съпруга на Роман Полански, наръгана в дома си от банда луди сектанти. Не, това не е историята на най-зловещото убийство в историята на Холивуд, след което светът на звездите вече никога няма да е същият. Това е историята за болния мозък на Тарантино, който прави с нея каквото си иска, защото може. След което ляга и заспива спокойно, че се отървал от демоните си, а ние се чудим - баси, к'во беше т'ва, бе!

Сега, като ви казах какво мисля за Тарантино, ми олекна и мога да ви кажа какво мисля и за “Жокера”.

Зловещо,

ужасяващо,

вледеняващо двучасово потапяне в мастиленочерните дълбини на лудостта и отчаянието. Бе, кой нормален човек прави такива филми? Кой нормален човек играе в тях? И най-страшното… кой нормален човек ги гледа? Ще ви кажа кой. Само Хоакин Финикс може да се превъплъти в образа на Жокера. Превъплъти ли казах?! Глупости! Превъплъщение би било, ако Том Ханкс изиграе Жокера.

Хоакин Финикс

си го живее

Жокера от малък

Какво очаквате от човек, отгледан в семейство, следвало религиозната секта “Чеда Божии”, която проповядвала, че единственият начин да стигнем до Господ е чрез секс. А още по-прекият е чрез сексуално насилие над деца и принуждаване на жени да проституират. А за десерт брат му умира в ръцете му от свръхдоза. Казах ли, че Хоакин Финикс е бездарен ненормалник? Не, не съм казала такова нещо. Казах, че е ненормалник, но в никой случай бездарен. Такава чудовищна физическа метаморфоза с всичките му изскочили кокали, близки планове на изцеденото му лице и тоталното, самоунищожително сливане с духа и материята на Жокера заслужава “Оскар”! Няма спор! Въпросът е кой, по дяволите, иска да гледа как се е зародил Жокера, Дарт Вейдър, бабата на Дарт Вейдър и цялото котило злодеи на нашето време. Ми този изтрещял свят, в който живеем, иска да разбере, очевидно, щом като “Жокера” направи повече от милиард долара! Пък ви,е драги зрители от София и страната, няма нужда да гледате “Жокера”, за да разберете какъв е животът в Готъм сити. Защото ние живеем в Готъм сити.

И Жокера

е българин

Мрачен стана този оскаров текст, затова предлагам да продължим с малко по-ведричък хейт. Сега ще ви кажа кой е абсолютният фаворит в категорията “Най-блудкава политически коректна женска тъпня” за 2020-а! Това е… “Малки жени”! Малоумна, дразнеща, претенциозна, фрашкана с клишета и режисьорска безпомощност лиготия с цели 6 номинации за “Оскар”. Само защото трябва да се номинира нещо с много жени. Добре, че режисьорката Грета Мързимедайвидя - фамилията не е номинирана само затова, че редовно ѝ идва цикълът.

Продължавам веселия хейт с бандата дърти пърчис от “Ирландеца”.

Общата възраст

на каста е около

1300 години,

която обаче е обратно пропорционална на качеството на кинаджийския продукт. Като че Скорсезе тепърва прохожда. Значи, как не разбраха, че вече ни втръсна от кривата мутра на Де Ниро, която си слага всеки път, щом трябва да изиграе гангстер. Знаете я тая мутра с подвитите надолу краища на устата. Същата в “Анализирай това” и същата в “Ирландеца”. Само с 20 години разлика. Ал Пачино и той се блещи като бухал на разсъмване и грачи разпенен вече половин век. Как не се умориха тия хора от едно и също, не знам. И да ви предупредя… тази гангстерска старческа еректилна дисфункция продължава 3 часа и половина. Пък аз с целия си акъл поканих приятелка на гости. Викам - ще си направим италианска вечер, ела да гледаме новия филм на Скорсезе с Пачино и Де Ниро. Лично сготвих спагети, тя донесе бутилка примитиво. След първия час и половина спряхме, изпихме виното и пуснахме пак. Не помогна. Приятелката ми си тръгна, аз продължих сама. Само Джо Пеши леко ме освежи с автентична игра. Без грам напън през стиснатите си устни изкара доста приличен и убедителен мафиозо. За което заръчах на мъжа ми (съпругът на авторката - известен продуцент, е член на Академията - б.р.) да гласува за него, а не за Брад Пит. Да ме прощава Брад, ама гол до кръста на покрив още не е достатъчно за “Оскар”.

Като подкарах второстепенните роли да ви кажа, че Лора Дърн в “Брачна история” е най-приятната изненада тая година. Тя си е класна актриса, ама с ролята на лосанджелиска кучка адвокатка ме спечели окончателно. Иначе филмът не е лош. Но историята е твърде West coast – East coast, а на световния зрител му дреме на шушляка за проблемите на хората по двете разглезени крайбрежия.

Оскарът за главна женска роля, беше ясно като бял ден, че отива при Рене Зелуегър за “Джуди”. Едно, че Холивуд мре да отдава почит на своите иконични образи, особено след като ги е смазал и ги е оставил да умрат в самота, безпаричие и алкохолни изпарения, и друго, че повечето членове на Академията са израснали с Джуди Гарланд и им е едно мило и носталгично сега.

Пък и Рене прави добра роля. И между другото изглеждаше доста добре на церемонията. Взела се е в ръце, след като си окепази лицето с корекции преди време.

“Джоджо Заека” е от заглавията, които не бива да пропускате. Струва си заради оригиналния и свеж прочит на голямата рана на ХХ век - холокоста. Всъщност рана, която не бива да зараства, за да се помни.

Нещо пропускам ли? А, да! Алмодовар. Каква лудост, какви шеметни страсти имаше едно време във филмите му. “Ела, завържи ме!”, пак с Бандерас, съм го гледала 5 пъти с превъртане кадър по кадър. Е,

“Болка и

величие” ме

приспа

Антонио е добър. Ролята на кахърен застаряващ гей много му приляга. Но ако някога филмите на дон Педро бяха фламенко с кокаин, то сега са хероин преди лягане. Явно личният избор на дрога на режисьора наистина се отразява на творчеството му. А Пенелопе Крус в ролята на обикновената отрудена испанска женица?! Да, бе!

За добрите филми само с по няколко думи. Защото добрите примери никога не са толкова забавни, колкото лошите.

“1917” е

наистина един от

най-качествените

филми

тази година. Едни безкрайни сюрреалистични кадри, които ме погълнаха… като в сън бродех заедно с войниците из окопите. Добрият режисьор, какъвто е Сам Мендес, няма нужда от бляскав каст, за да разкаже историята си. Неслучайно “1917” няма номинации за актьорско майсторство. Тук звездите са режисьорът, който е и много талантлив сценарист, камерата, звукът и окопите.

И за финал съм ви оставила моя личен фаворит! “Двамата папи” е това! Навремето като млада репортерка в отдел “Оживление” на “24 часа” ходих да отразявам българската премиера на филма на Иржи Менцел “Обслужвал съм английския крал”. В главната роля Иван Бърнев. Знаете, чехът Менцел взе “Оскар” през 68-а за най-добър чуждоезичен филм със “Строго охранявани влакове”. Както и да го гледаме, си е легендарен пробив на източноевропейското кино. Та защо ви разказвам това. Защото Менцел в един бърз разговор, в който успях да му задам няколко тъпи въпроса от сорта на “Накъде отива днес световното кино”, той съвсем сериозно и по патриаршески ми отговори нещо, което помня 14 години: Не отива на добре, защото виждам, че младите режисьори все повече са привлечени от злото. Търсят злото, възхваляват го и се опитват да ни убедят, че то е задължителна част от нашия живот!

Е, драги ми Иржи, има надежда. “Двамата папи” е светлината в тунела. Той е същински благ мехлем за душата. Дори да е по детски наивно разказана, в приказката “Двамата папи” все пак любовта и доброто тържествуват. Както и брилянтната актьорска игра на Антъни Хопкинс и Джонатан Прайс. Честно ви казвам, за момент съвсем се увлякох и си мислех, че гледам папа Франциск. И повярвах, че светът не е толкова лошо място.

Текстът е от личния блог на Ирина Асиова-Диамант

ПОБЕДИТЕЛИТЕ ПО КАТЕГОРИИ

Най-добър филм - “Паразит”

Най-добър режисьор - Пон Джун Хо за “Паразит”

Най-добър актьор - Хоакин Финикс за “Жокера”

Най-добра актриса - Рене Зелуегър за “Джуди”

Най-добър актьор в поддържаща роля - Брад Пит за “Имало едно време в Холивуд”

Най-добра актриса в поддържаща роля - Лора Дърн за “Брачна история”

Оригинален сценарий - “Паразит” (Пон Джун Хо, Хан Джин-уон)

Адаптиран сценарий - “Джоджо Заека” (Тайка Уайтити)

Най-добър международен филм - “Паразит” (Република Южна Корея)

Най-добра анимация - “Играта на играчките: Пътешествието”