- В Пловдив липсва дебат за дългосрочна културна политика
- Създаването на "Одисей" е благодарност на Драматичния театър към артистичния дух на града
- Г-н Секулов, в едно ваше слово пред монумента на Христо Ботев казахте, че "предпочитаме мъртвите паметници пред живите поети". Имате ли обяснение защо?
- Защото имаме култ към смъртта, а не към живота.
- В друго интервю пред "24 часа" говорите за двете България - едната бедна и глуха, другата модерна и лъскава. Смекчават ли се тези контрасти и какво следва от това разделение?
- Модерната и лъскавата си мисли, че се е качила на непотопяем лайнер и се отдалечава като "Титаник" от другата - бедна и глуха. Това плаване ще завърши в ледените води на презрението.
- Спектакълът "Одисей", който създадохте с режисьорката Диана Добрева и с пловдивския драматичен театър, вече година пътешества на сцената, а наскоро триумфира и в Народния театър. Как публиката го посреща?
- Създаването на "Одисей" бе тежък дълг към Пловдив, в който имам благословията да съм роден. Форма на осъзната благодарност за всичко, което ми е дал.
Мога да гарантирам, че и всички колеги в пловдивския драматичен театър се отнесоха към този спектакъл като вид служене - пред духа, паметта и артистичните корени на Пловдив. Пред всеки, който е вградил усилията си, за да го има мита за Пловдив. И сме щастливи, окуражени да чуем думи на одобрение и гордост от стореното.
- Имахте планове за голямо международно турне. Ще обходи ли "Одисей" Европа?
- Представянето на изкуство, създадено в Пловдив, по големи световни сцени и фестивали зависи единствено от образованата воля на Общинския съвет, Общината и Министерството на културата.
Ако те не виждат смисъл в това, няма да се случи. Ако предпочитат парите за култура на Пловдив да се дават предимно за подкрепяне и представяне на чужди артисти - също.
Въпрос на политическо решение. Пресата и професионалните реакции казват, че спектакълът може достойно да представи града и държавата по света. Какво мисли Общинският съвет, Общината и Министерството на културата предстои да видим, макар да мина година от създаването на спектакъла.
- Предишната ви творба "Дебелянов и ангелите" обра миналогодишните награди "Аскеер". Сега видяхме, че "Одисей" има само една номинация за "Икар", макар този приз да е различен. Как си обяснявате?
- Единственото, което има значение, е отношението на публиката. И нейната памет след години.
- Изпълни ли мисията си Европейската столица на културата? В какво успя и какво не достигна?
- Самодоволните интервюта на общинските чиновници от фондацията тръбят, че мисията е изпълнена. Тяхната, може би. Моето скромно очакване за празник бе пропиляно.
Казвам го с биографията на човек, който е работил в многократно по-сложен и беден период за сходно събитие - Европейски месец на културата 1999 година.
- В каква посока трябва да се променят нещата за утвърждаването на Пловдив като водещ център по изкуствата в Европа? Може ли фондацията да свърши нещо в тази посока?
- За първи път говорих по тази тема на единствения културен диспут в Пловдив в последните 10 години, проведен през февруари миналата година.
Веднага след това този демократичен и професионален начин да се дискутират проблеми на културата и изкуствата бе захвърлен. Някои от тезите бяха повтаряни до откат от кандидат-кметовете. За момента изглеждат не само забравени, а и никога казани.
Първото и основното е да се научим да разговаряме - дълго, уважително, непоколебимо. Без професионален дебат каква културна политика е нужна на града в дългосрочен план, резултатите ще са случайни и временни.
Ако искаме Пловдив да е център по изкуствата, какъвто аз вярвам, че може да бъде, трябва незабавно да започнат сериозни, ежедневни усилия.
Не виждам в ръководния състав на фондация "Пловдив 2019" нито желание, нито възможност да свърши това. Но публичната отчетност на новия й Управителен съвет носи бегли надежди.
- Наскоро с вашия приятел - художникът Атанас Хранов, варихте ябълкова ракия, която стана легендарна. Да очакваме ли продължение на този творчески акт - книга, пиеса, изложба?
- Оказа се, че само това не сме правили през всичките години на ведро приятелство. Сега пред нас стои особена задача за неговата кръгла годишнина - как да съберем и представим създаденото от Наско в книга, интересна за четене.
- Какво от сегашната ситуация в държавата може да стане обект на литература?
- Ситуацията в българската държава винаги е 30-40 години преди или след въстание или метеж. За отправна точка може да се вземат събитията и през 1876-а, и през 1923-та, и 1944-та, и 1989-та.
Закономерно любимата книга е "Под игото". Народът е мъдър с този избор. Затова и новоуниверситетските парвенюта се мъчат да я неглижират.
- Какво е призванието на българския писател днес?
- Огромната задача на писателя е да съединява в главата си множеството Българии, които съществуват и да ги обича в единственото си сърце вярно и безкрайно.
- Къде са интелектуалците?
- Онези от тях, които са фалшиви, се занимават да мразят България. Ежедневно, изобретателно, манипулативно. Сякаш им е нанесла непоправима обида, че ги е родила и ги приютява.
Често пъти и добре им плаща. Другите, които са истински, работят и не чакат почести.
- В днешния политически и обществен хаос какво пишете, в какво намирате смисъл?
- Намирам смисъл единствено в живота.
- Кое е следващото произведение, по което работите?
- Драматургичен текст по романа "Коприна" от Алесандро Барико за режисьорката Диана Добрева и за Драматичен театър Пловдив.
CV
Александър Секулов e талантлив поет, писател, драматург. Роден е през 1964 г. в Пловдив. Завършил е Сценични кадри и българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски".
Работил е като журналист и редактор във вестниците "Марица“ и „Новинар“ (1991–1997).
През 1999 г. е изпълнителен директор на Европейски месец на културата – Пловдив.
Носител е на националната награда "Иван Николов" за стихосбирките "Високо, над далечината" и "Възхитително и леко". Автор е на романите "Гравьор на сънища", "Господ слиза в Атина", "Островът", "Малката светица и портокалите", "Колекционер на любовни изречения", "Скитникът и синовете".
Автор е и на пиесите "Светли хотелски стаи" , "Няма ток за електрическия стол", "Дебелянов и ангелите" и "Одисей". Участвал е в драматизациите на "Възвишение" по романа на Милен Русков в сътрудничество с Иван Добчев и "Вълци" по "Трънски разкази" от Петър Делчев.
