В много европейски градове хората бягат от центъра, но той не е само паметници и стари сгради, направен е за тях, казва в интервю световноизвестният архитект
Още акценти от интервюто:
Ще се съобразя 100% с препоръките на журито за новата визия на площада
Не правя проекти само заради добрите пари, които ще получа. Трябва да съм заинтригуван
Или ние ще махнем колите, или те ще махнат нас
Предложихме да възстановим шпила на “Нотър Дам” от кристал
Работим по проект в Дубай за 1,2 млн. кв. м
Преработваме хълм в Монте Карло - връщаме зеленината
В Айндховен направих най-големия в Европа подземен паркинг за велосипеди. Проектът ни за центъра имаше голям успех, не само архитектурен, а хората заживяха по-добре
Случвало ми се е майстори да провалят моя идея, но тогава трансформирам негативния ефект в нещо позитивно
- Арх. Фуксас, преди 2 г. ви попитах в интервю дали ще участвате в конкурса за нова визия на пл. “Св. Неделя”. Тогава казахте, че няма нужда от конкурс, и написахте решението: “Махнете колите”. Сега не само се явихте на конкурса, но и го спечелихте. С какво проектът ви победи останалите? Само с махането на колите или...?
- Да, и сега на конкурса направих същото - махнах колите от площада. За другото трябва да питате журито, но колите са централна тема не само в този проект. Или ние ще махнем колите, или колите ще махнат нас. Няма друго решение. Вярвам, че вече започваме да разбираме това, а София има късмет да има две линии на метрото, които се пресичат точно на мястото, на което са се пресичали и древните главни улици - кардо максимус и декуманус максимус. Това позволява да се облекчи трафикът. Но въпросът е много по-сложен и комплексен. Мога да реша донякъде проблема чрез площада, който е доста сложен, но все пак е възможно. Проблемът обаче е къде днес се движат хората. Не познавам демографското развитие на София, как е организирано населението. Дали София като други европейски градове губи жителите си в историческия център. Не знам дали и тук е така. Но почти всички градове губят жителите си в центъра не само заради колите, трудното придвижване, задръстванията, но и по икономически причини. Историята показва, че икономическото развитие и строителството започват от центъра към периферията, така че в момента това, което се случва, е истински риск. Много хора се страхуват, имат икономически страх, не могат да си позволят да живеят в центъра и се отдалечават от него. Но центърът не е само паметници и исторически сгради, той е създаден за хората. Така че основната ми идея в проекта за пл. “Св. Неделя” беше да се задържат хората в центъра на града.
- Какво ви вдъхнови?
- Вдъхнови ме идеята площадът да стане пешеходен. Трамваят е историческа даденост. Аз не искам да го местя. Но тръгвайки от този абсолютен център на София, можем да завземаме зони, които да стават пешеходни, докато свържем различните зелени площи наоколо - Градската градина и Борисовата градина. Всичко това заедно с площада трябва да бъде свързано в една система.
Другото е да се намали трафикът по някои улици в центъра, които са изключително натоварени. Не говоря да махнем изцяло колите, а да ги намалим. Затова е нужно и да се създадат паркинги. Единственият начин, с който можеш да откажеш хората да ходят с колите си в центъра, е да правиш паркинги в периферията. И това не съм го измислил аз, това е обща визия. Както си говорихме с главния архитект на София Здравко Здравков, трябва да свържем и спирките на трамвая със станциите на метрото.
- На фона на над 600-те проекта в цял свят на студиото ви казвате, че проектът за “Св. Неделя”, който е малък, е един от най-важните, по които работите. Защо?
- Това не е какъв да е проект, не е обикновен. Не правя проекти само защото получавам добри пари за тях. Трябва да имам личен интерес, да съм привлечен, заинтригуван, за да се захвана с нещо. Да създадеш проект, не бих искал да го наричам сексуален акт, но това е почти оргазъм, защото това е моментът, в който решаваш, това е един миг.
Защо за мен е важен този проект? Търсих нещо подобно дълги години, защото сме работили в много центрове на градове - например в Айндховен. Но там е по-лесно, защото културата на хората към опазването и устойчивостта на развитието е много по-голяма, отколкото на италианците и българите, взети заедно. Самият климат там е лош, винаги е студено, но каквото и да става, и да вали, хората там пак са на велосипеди и карат само тях, независимо че имат влак, мотор, всичко. Проектът ни за Айндховен, където е централата на “Филипс”, беше за преработка на центъра. Там изцяло спрях трафика, но направих най-големия подземен паркинг за велосипеди в Европа под площада. Имахме доста голям успех с този проект. Не говоря за архитектурен успех, а за това, че хората живеят по-добре, използват рационално и добре пространствата. Например там има една сграда, която наричам безформена. Но през лятото се провежда светлинен фестивал, организиран от “Филипс”, който показва как тази сграда може да се променя чрез осветлението. Това вече не е архитектура, тя се превръща в произведение на изкуството. Така че създадох едно пространство, в което да творят други, и там сега работят със светлината. Но там нямаше история, каквато има тук в София. Затова казвам, че беше много по-лесно, защото извън нещата, които разказах, нямаше нищо друго.
- Доколко обаче ще се съобразите с препоръките на журито?
- 100%. Важното е те да не си променят мнението, ще се съобразя с тях за всичко.
- Имам предвид запазването на дърветата, хайтек навесите...
- Не мога да разбера кой изобщо е казал, че ще махам дървета. Никъде никога не съм предвиждал подобно нещо. Кой твърди това?
- Някои така интерпретираха изображенията на проекта ви - че част от дърветата, които са сега около храма, ги няма в него.
- Това не е вярно! Ако съм сбъркал нещо, моля за извинение. Но не вярвам, защото не предвиждам да се секат дървета. За мен това е едно от най-лошите неща - да отсечеш дърво. Обичам природата. Разбира се, има случаи, в които дърветата са болни и трябва да се премахнат, но задължително на тяхно място трябва да се посадят други.
- А за хайтек навесите имаше разнопосочни мнения. Някои смятат, че това не е духът на София и че по-скоро биха отивали на Дубай.
- Защо считат, че в Дубай има стил? Аз не мисля така. Вижте, това е обратим процес - едно нещо можеш да го сложиш тук или там, или изобщо да го махнеш. Още сме на ниво експеримент, идея, говорим за иновации. Ако започнем да правим тези неща, да използваме фотоволтаици, все по-малко дизел и бензин, повече електричество, ако се научим да поддържаме повече зеленината, някои неща могат да бъдат променени.
- Проектът ще е на етапи. Кой ще е първият и кога ще се реализира?
- Обръщате се към мен, но аз мога да направя единствено и само проект, нямам представа за финансирането и реализацията. Главният архитект трябва да ви каже. (Главният архитект на София Здравко Здравков присъства на интервюто и взима думата - б.а.)
Здравко Здравков: След сключване на договора със студио “Фуксас” те ще изработят идеен проект, който ще отрази всички бележки на журито. Направихме срещи с представители на Българската православна църква, за да може арх. Фуксас да чуе тяхното становище. Имахме разговори с колегите, които направиха паралелен конкурс, и запознах архитект Фуксас с техния първопремиран проект. Мисля, че имахме изключително полезни срещи през тези два дни и идейният проект ще отчете всички препоръки. Когато е готов, ще го представим на софиянци. Ако има още нещо допълнително, ще се работи и по него и след това ще се премине към подготовката на работен проект. Искаме до края на годината да има готов проект с одобрени всички части, за да може да стартираме процедури за избор на строители и догодина да започне и реализацията.
- Наскоро тук се ремонтира една от емблематичните улици - “Граф Игнатиев”. На картинка проектът изглеждаше добре, но към реализацията имаше доста критики.
- Къде се е случило това?
- В центъра. Но как може да се избегне подобен проблем с пл. “Св. Неделя” и какво е изобщо решението? Питам ви като архитект, автор на редица обекти по цял свят. Случвало ли ви се е лоши майстори да провалят някоя ваша идея?
- Това се случва всеки ден. Решението е много лесно. Ако дадеш работата на една добра фирма, всичко ще бъде наред. За да направиш хубав проект, са ти нужни следните неща: добър клиент, добър строител и добър архитект. Но ако фирмата, която го реализира, не е силна, трябва да намалиш детайлите. И трябва да придадеш някаква стойност на грешките, които са допуснати, да се опиташ да трансформираш негативния ефект в нещо позитивно. Има неща, които са много красиви, и неща, които са много грозни. И те са лесно разпознаваеми. Истинските проблеми са в това, когато едно нещо е грозничко или хубавичко. В такива ситуации винаги съм се опитвал да трансформирам отрицателния резултат в нещо положително, да се опитам един неприятел да го превърна в приятел, това е начинът, няма друг.
- Предложихте свой проект за възстановяването на “Нотър Дам”...
- По него много работи съпругата ми Дориана. И аз участвам, де. Ако ме питате за идеята, веднага ще ви разкажа. Когато видяхме пламъците, веднага си представихме проектът, като жест се роди у нас. Най-големите поражения бяха върху шпила на катедралата, който падна, камбанарията. Но да уточня, че те не са от времето на строителството на по-голямата част от катедралата, която е изграждана през 1700 г., а от постготическия период. Та какво си казахме след пожара: Трябва да бъде възстановено от кристал, тежък, плътен кристал. Говоря само за шпила, който да бъде като символ. Така ни дойде идеята и имаше голям интерес към проекта ни. В цял свят продължават да ни питат за него.
- Смятате ли, че той не бе възприет от властите заради модерното решение, което предложихте, и всъщност къде е границата между модерния свят, в който живеем, и историята, която трябва да бъде съхранена?
- Знаете ли, два месеца по-късно обядвахме с една много важна личност. Човек, който се занимава с консервация и реставрация на исторически сгради. И той като един класически, благороден, елегантен французин, фин човек обясни само с едно изречение нещата. Каза, че сградата не е била много разрушена. Била е наранена прекалено малко, за да я поправим с модернистично решение, обясни той. Ако наистина се беше разрушила по-голяма част, можеше с модерен начин да се възстанови. Но слава Богу, че това не се случи.
- По какви други проекти работите в момента?
- Правим едно “проектче” в Дубай за един милион и 200 000 кв. м. (Смее се - б.а.) Имаме проект в Саудитска Арабия, в Монте Карло преработваме един хълм, който беше станал прекалено сив, и сега възвръщаме зеленината.
- А нещо ново за вашия приятел Джорджо Армани?
- За него сме правили много неща - кулата в Токио, стълбата - бутик на Пето авеню в Ню Йорк. В Китай също имаме много проекти - доста кули правим там. Току-що свърши реализацията на една 300-метрова кула.
- Работите по всички проекти заедно със съпругата си Дориана. Тя ли е вашето вдъхновение?
- Не. (Смее се - б.а.) Това е по-скоро конфликт, ако не дай Боже Дориана чуе, че сме си помислили, че тя ми служи за вдъхновение, леле... Аз съм човекът, който я вдъхновява. (Смее се - б.а.)
