Защо днес във всяка селска кръчма трепетно очакват да дойдат прокурорът и телевизорът
Малко факти около всенародното брожение по повод действията на прокуратурата и конституционните прения, А.К.А. - как ни “таковаха” през панталоните. Този текст е предназначен за разграничаване на причините от следствието.
Преди 4 г. твърдях, че е нужно силно консервативно обединение, вдясно от либералната ГЕРБ. Твърдях, че това обединение трябва да постави в центъра на общественото внимание мащабна политическа програма, адресирана към ежедневните проблеми в живота на българите. Програма със следните цели:
- Възстановяване на държавността
- Икономическа свобода
- Ефективност на системите на образование, на здравеопазване и на сигурност
Моите опоненти неофициално твърдяха, че не трябва да правим тези неща (защото са свързани с непопулярни мерки и изправяне срещу хора с много пари, които вместо да ги дадат на нася ще ги дадат на нашите политически противници), а официално, че тия неща не са толкова важни, а от всички изкуства най-важно е изкуството на “румънския модел” и
борбата на
прокуратурата
с корупцията
и с лошите
олигарси
Спомнете си кресчендото за възстановяване на чувството за справедливост. Не справедливостта, чувството за нея!
Тогава твърдях, че приказките за независима прокуратура са или дъвка за наивници, или неизказано желание прокуратурата да е зависима от нас (добрите), а не от тях (лошите). Вижте действията на американската и френската прокуратура срещу Тръмп и Саркози и пак си помислете дали прокуратурите в тези безспорно демократични страни не участват в политически игри. Моите опоненти твърдяха, че това са тайни на революцията и не са разбираеми за всеки.
Тогава твърдях, че важното е каква е политическата цел и конкретните текстове, заложени в законите, за
да няма
възможност
произволен
прокурор или
съдия да ги
тълкува както
си иска
Твърдях, че за това е нужно присъствие на силна десница, която да приложи това, в парламента и в управлението. Твърдях и че това присъствие трябва да е трайно, за да се пази посоката и да се контролира прилагането.
Моите опоненти твърдяха, че съм патерица и алчен за власт и най-важното е кой е главният прокурор. Твърдяха, че отказът от власт, респективно от лостове да налагаш политики не е нещо по детски глупаво, а висша цел.
4 г. по-късно:
Няма държавност, няма ефективни системи на образование, здравеопазване и сигурност, няма икономическа свобода. Държавността е заявка не на парламента, а на прокуратурата. Публичните системи не са предмет на системни промени, а на рейдове на прокуратурата. Икономическата свобода е следствие от решенията на прокуратурата.
Има това, което описах, и неговото име е “румънски модел”. Защото “румънският модел” е
нищо повече от
телевизионно
правосъдие Ежедневие, в което прокуратурата определя дневния ред на новините. Няма никаква разлика между това г-жа Кьовеши или г-н Гешев да наричат някой току-що арестуван пред камерите човек “олигарх” или “престъпник”. И няма никакво значение дали е така, просто е недопустимо това да се прави от друг, освен от съда. Но, тогава няма да е румънски модел и висша политическа цел, а просто обикновено правосъдие. Защото истината е, че “румънският модел” унищожава правовата държава. Защото истината е, че вие, които наложихте този модел като политическа цел и маркер за справедливост, сте виновните за това, че днес във всяка селска кръчма трепетно очакват да дойдат прокурорът и телевизорът и да арестуват богатия човек в селото. Щото богатият е виновен за това, че сме бедни, и е лош по условие, нали?
Защото, който сее вятър, жъне буря! Това не е задължително лошо, защото бурята има свойството да прочиства и облаците, и заблудите. А и не е да няма мръсотия, която прокуратурата, облечена с дрехите на народното отмъщение, да изрине. Въпросът е дали искаме това да стане по начина от телевизиите миналата седмица, или искаме това да го направи съдът. Така, както правят в цивилизованите общества.
Очевидно е, че близкото ни бъдеще ще бъде подчинено на тези процеси и заедно с ползите ще консумираме и щетите върху правосъдната система и обществените отношения. Решението на ниво правосъдна система е гарантиране на независимостта на съда. Решението на политическо ниво е силна десница със смислен дневен ред, защото никакви рокади в правосъдието не могат да заменят умното и отговорно политическо управление.
