Година и половина преди парламентарни избори не може да се започне голяма здравна реформа, казва шефът на Университетската болница за активно лечение по онкология и бивш здравен министър.
Още акценти от интервюто
Единственото общо за всички, желаещи реформа, е тяхното битие да не се променя
Националният раков регистър е в дълбока кома без адекватни правила и финансиране
Вече са взети сериозни мерки за ограничаване на разходите на касата за лекарства
Време е да се мисли за нов начин на финансиране на болниците
- Д-р Константинов, каква равносметка бихте направили за здравеопазването през изминалата година? Какво беше добре да се случи, но отново не стигна времето, и какво се промени, така че да даде глътка въздух на системата, която без съмнение има нужда от реформа?
- Спокойна година, без изненади и драми. Състоянието на системата не е толкова драматично, че да говорим за нужда от глътка въздух. По-скоро диша тежко и се запъхтява, като човек с наднормено тегло, изкачващ немного стръмни стълби. Но вместо да му кажем, че трябва да отслабне, ние търсим вариант как да му дадем повече храна, за да получи нови сили и да продължи пътя си. Е, от време на време се подава и кислород, но това e инцидентно.
На първо място през 2019 г. отново не можа да се дефинира каква точно реформа трябва да се направи. Всички я искат, всички призовават за нея, но в тази думичка влагат съвсем различен смисъл. Единственото общо при всички, желаещи реформа, е тяхното битие да не се променя. Погледнато от нестандартен ъгъл, политиците удовлетвориха общото искане, което пък обяснява относителното спокойствие.
- Какъв може да е развоят от тук нататък тогава?
- Една здравна реформа се прави за много години напред. При нас догодина предстоят парламентарни избори и според мен големи очаквания за това, което ще се случи за това време, не може да има. Политиците искат реформи, но няма обединение какви да са те - едни казват: трябва да има много каси, втори, че трябва да има допълнително здравно осигуряване, трети, че е добре с една здравна каса, но контролът трябва да се промени. Много са разнообразни в исканията си.
Смятам, че демокрацията трябва да работи по следния начин - явява се политическата сила на избори, заявява какви намерения има, спечелва изборите и започва да ги прави. Сега, ако погледнем предизборните програми, още в тях не са много ясни нещата кой какво иска. Ако не са ясни още в началото, какво ще направиш, след като вземеш властта? Уравнението може да се усложни и когато една партия няма пълно мнозинство в парламента, а са няколко и трябва да се намери консенсус между тях.
Опитът да се започне с големи реформи година - година и половина преди изборите, означава че или няма да се случат, или може да се случи нещо, което ще е неподходящо за обществото. Това сме го играли много пъти, но в здравеопазването точно не става.
Нуждаем се от дълготрайни решения, които изискват много години и вероятно смяна на различни правителства. Държавите, които имат успешен модел на здравеопазване и винаги са сочени за пример, са силни точно в това - имали са устойчивост на определено поведение.
- Означава ли това, че година и половина няма да се правят никакви промени?
- Не, има много неща, които може при сегашната си система да оправяме и за които няма да е трудно да се намери консенсус. Например да заработи електронното здравеопазване с електронни рецепти, направление, досие на пациента, което ще намали административната тежест и ще подобри контрола върху системата. Да се мисли за нови начини за финансиране на лечебните заведения. Това са неща, които ще имат противници, но те ще са по-малко, отколкото, когато тръгнем да сменяме цялата система. Там всеки може да извади логични аргументи против.
- Един от последните скандали в ресора бе обвързан с начина на закупуване на онколекарствата от частни и държавни болници. Около него възникна и друг въпрос – как е възможно едно лекарство да се продава едновременно на цена от 100 и от 1000 лева. Вие сте най-голямата специализирана онкологична болница в страната. На каква цена купувахте въпросния “Пеметрексед” и как приемате ситуацията?
- Този скандал е само върхът на куп натрупани през годините проблеми. Аз бих задал малко по-общи въпроси: кой е критерият за мерило относно ефективността при болниците? По какво трябва да ги мерим – печалбата на собственика или ползата за обществото? Ако е второто – възможно ли е да стане без участието на държавата? Защото въпросният скандал не би могъл да се случи, ако общественият интерес беше приоритет пред частно-търговския.
На конкретния ви въпрос отговорът е прост – както за едно и също лекарство, така и за различни лекарства с една и съща активна субстанция може да се плаща в пъти разлика, защото правилата го позволяват. Държавните и общинските болници доставят всичко необходимо за функционирането си съгласно Закона за обществените поръчки. Процедурите са тромави и ресурсоемки, всичко подлежи на контрол преди, по време и след сключване на договорите. И въпреки че съвсем невинаги тези процедури са гаранция за оптимален резултат, никой не може да отрече, че те осигуряват прозрачност. Без убедителна мотивация, както се разбра, работещите с НЗОК частни болници бяха освободени от обществени поръчки и някои от тях са се възползвали от дадената им законова възможност да поръчват на най-скъпата възможна цена лекарства. Резултатът – финансова загуба за НЗОК и продължаващо и в момента осигуряване на сериозно предимство за едни болници пред други.
Въпросния препарат ,,Пеметрексед” го купувахме на различни цени в зависимост от това кой е дал най-ниска цена на търга и кога е сключен договорът. Първо по 300 лв. за 500 мг според договор, който изтече, после за 137,70 лв. по договор, който действа и в момента. Във всички случаи няколко пъти по-ниско от регистрираната цена в позитивния списък, на която някои са купували.
- Лекарствата винаги са били сред най-разходоемките пера в бюджета на НЗОК. Какви са мерките според вас, които могат да урегулират това?
- Може би ще ви учудя, но вече са взети сериозни мерки и липсата на преразход в бюджета на НЗОК през 2019 г. показва, че имат ефект. Връщането на средства от страна на фармацевтичните фирми към касата позволи ръстът на разходите да остане под контрол. В новия Национален рамков договор е заложена и сериозна рестрикция за остатъчните количества, която е до 5%. Ние никога не можем да изразходим едно лекарство 100% само за един пациент, защото количествата се определят според теглото му и ако едно лекарство е в ампула от 1000 мг, а на пациента са му необходими 700 мг, остават едни 30% фира, които трябва да се платят или от здравната каса, или да останат за сметка на болницата. По тази юпричина събираме в определен ден по 10 пациенти например, на които да направим вливания, за да има минимални остатъчни количества. А с НРД се реши касата да заплаща до 5% от тях, за да не бъде ощетена нито тя, нито болницата.
Ако успее и електронният търг и там малко паднат цените, това също ще е плюс. Глобален проблем остава оценката на ползата от новите лекарства и нови индикации, съобразно цената на лекарството. Ако плащаме два пъти повече за ново лекарство, дали имаме два пъти по-добър ефект от него? На хартия лесно може да се реши, но в реалния живот е трудно – как да оценим месеците удължен живот?
Всеки е чувствителен по темите за здравето, никой не иска да изглежда злодей. А парите са ограничени. Не е лесно за вземащите решения. Всеки задълбочен анализ и честно поставяне на проблема могат за секунди да бъдат пометени от снимка на тежко болно дете във вечерните новини. Но мисля, че един анализ колко струва лечението на едно и също състояние в различните лечебни заведения, но да се включи и доплащането, ще даде доста храна за размисъл и ще подскаже решения.
- Кои реформи вече не търпят отлагане?
- Липсата на кадри. Тежък е проблемът при сестрите в цялата страна. В провинцията – още повече. След тях идват лекарите. Протестите на група сестри не бяха случайни, въпреки че настойчивостта им за бързо решение доведе според мен до грешно такова. Истината е, че за проблема с кадрите няма бързо решение при нерационалната конструкция на здравеопазване, която ползваме. Трябват да се реализират поредица от различни действия, които на пръв поглед нямат нищо общо с възнаграждението на кадрите, но в годините ще дадат добър ефект върху основните заплати.И моля, пътят не минава в отваряне на нови медицински университети и колежи, нито в увеличаване на приема и удължаване на обучението. Това са контрапродуктивни мерки, водещи до девалвация на професията у нас и захранване на трудовия пазар на Запад.
- На 4 февруари е Световният ден за борба с рака. Какво показват данните от раковия регистър, който поддържате тук, за причина номер 3, водеща до най-голяма смъртност у нас?
- Показва, че онкологичните заболявания намаляват. Но това не е истина. Просто намаляват регистрираните онкологично болни. За това ще се въздържа от даване на конкретна информация за дадено заболяване. Националният раков регистър все още е при нас, не знам докога. Да не ползвам израза на г-н Макрон за НАТО, но регистърът е в дълбока кома. Защото няма адекватни правила, по които да работи, няма и финансиране. Надявам се на решение, защото е на път да умре. И след това ще трябва да си родим и отгледаме ново регистърче. Докато порасне и стане полезно за обществото, ще минат десетилетия.
- Защо се получава това разминаване в регистрирането на онкоболни пациенти и какво визирате под “кома”?
- Последната брошура, която имаме издадена за заболеваемостта у нас, е от 2015 г. Още тогава си личеше, че болните намаляват, а това е така, защото болниците не изпращат информация до раковия регистър, тъй като няма нормативен акт, който ясно да казва каква информация трябва да се дава за всички онкологично заболели. Регистърът ни е един от най-старите в Европа. Направен е още през 50-те години, много преди голяма част от европейските държави, включително и САЩ, да имат такъв. Той работеше добре към старата система на здравеопазване, с ясна централизация коя болница какво място заема. Сега организацията е съвсем друга, което налага и нова организация на регистъра.
Има идея за електронни регистри, не знам докъде са стигнали с тях. Знам само, че регистърът е все още при нас и чакам решение на здравното министерство какво ще стане с него. Нужен е такъв регистър, но в сегашното му състояние не е полезен за никого, а освен това болницата заплаща за неговото поддържане.
- Откритие на учени от Кардиф, за което бе съобщено в последните дни, дава надежда на много болни. Те са открили нов вид Т-клетки в белите кръвни телца, които успяват да “убият” раковите клетки в много органи. В последното десетилетие обаче всяка година се съобщава за поне едно откритие – те как промениха лечението?
- Всяко едно от тези открития води след себе си или ново лекарство, или нов метод на лечение. Трябва да се знае, че под думата рак се крие огромна палитра от онкологични заболявания - всяко с различен механизъм на възникване, развитие и възможност за лечение. Сензационните медийни новини пораждат очаквания, че ще се реши общо лечението на всички тези болести, което въобще не е вярно. Но резултатите като цяло се подобряват. Днес лекуваме случаи, които преди десетилетие бяха безнадеждни, като например рака на простатата - заболяване, от което се умира, но със съвременното лечение животът на един болен може да се удължи с години.
- Какъв е достъпът на раково болни пациенти в България до модерно лечение?
- До всички важни и утвърдени в света начини на лечение. Онкологично болните хора могат да бъдат оперирани в много центрове, имаме достатъчен брой модерни лъчетерапевтични устройства, достатъчен, ако не дори по-голям от нужното места, където се прави медикаментозна терапия с най-новите в света медикаменти. В резултат на това нямаме листи на чакащи. Днес вече материалната база и възможности не са ни първата болка. Да, водещите технологично и финансово страни имат някои суперекстри, но повярвайте, много сме добре за възможностите си. Предизвикателството днес не е да въведем определено модерно лечение, това се прави всяка година в някоя болница, предизвикателството е как ще организираме цялостно системата в условията на топяща се държава.
- В какво финансово положение е УСБАЛО в момента?
- Доста добро, ако сравнявам с момента, когато почнах работа в болницата. Практически изчистихме просрочените задължения. Но има още много какво да се желае. Ние не работим за печалба. За мен финансовото състояние 100% е свързано само с това, болницата да работи добре. Всичко, което получим като приход от тук насетне, ще отива за по-качествено лечение на пациентите във всичките му измерения и стимулиране на персонала, което е неразривно свързано с доброто лечение.
- Каква предвиждате да бъде 2020 г. за УСБАЛО?
- В следващите месеци ще започне да работи първият в България дигитален ПЕТ скенер. Апаратура от последно поколение, която ще даде възможност да се откриват по-малки от откриваните до момента тумори, при това при по-малко лъчево натоварване на пациентите. Говорим за образувания с големина от няколко милиметра. С това затваряме голяма празнота в цикъла ни на диагностика и лечение. Машината вече е инсталирана в болницата и очакваме подписването на новия договор с НЗОК, за да може здравноосигурените лица да се възползват от високата технология.
Визитика
l Завършва средно образование през 1983 г. в Кюстендил.
l През 1989 г. се дипломира като лекар в София.
l От 1990г. до 1994 г. специализира акушерство и гинекология.
l Между 1996 - 2002 г. практикува в Тунис, след което отново се връща в Кюстендил.
l От 2009 г. до 2010 г. е зам. - председател на УС на БЛС.
l През октомври 2010 г. е избран за министър на здравеопазването и заема поста до март 2012 г., когато подава оставка
l От 2012 г. до 2016 г. е лекар в “Майчин дом”. От септември 2017 г. досега е изпълнителен директор на УСБАЛО ЕАД.
