200 родители на деца само от едно лондонско училище са без статут, разрешаващ им да останат след Брекзит, казва експертът по миграция
Нишан Джингозян живее повече от 20 г. във Великобритания. Завършил е университета “Кингстън” в Лондон. Работил е за Националната здравна система, а в момента отговаря за програми за социална интеграция на две кметства в британската столица. Основател е на Българския център за социална интеграция и култура в Лондон и участва в работни групи на британското външно министерство и мрежата за миграция и интеграция на Партията на европейските социалисти.
- Господин Джингозян, вие работите за общинската администрация в Лондон, и то конкретно за два района, които са предпочитано място за живот на българи. Смятате ли, че сънародниците ни са подготвени за Брекзит?
- Голяма част от тях са информирани за предстоящите промени в имиграционната политика и за това какви ще бъдат евентуалните последствия, ако не кандидатстват за статут на уседналост, даващ право да останат във Великобритания, когато тя напусне ЕС. Бяха проведени доста разяснителни кампании както от българска, така и от английска страна, но за съжаление, има една голяма група български граждани, които все още не са го направили. А и подготовката за Брекзит не се изчерпва само с осигуряването на това ново разрешително за престой.
Трябва да се прави
разлика между
двата типа статут -
settled status и
pre-settled status
Вторият е временен и се дава на лица, които нямат необходимите 5 години престой във Великобритания, за да получат постоянен. Гарантира оставане в страната за още 5 г., но не дава право на достъп до някои видове социални помощи и общински услуги. Затова всеки трябва добре да си направи сметка дали тази нова ситуация няма да постави него или семейството му в риск.
- Ако погледнем официалната статистика, 139 000 души, или 138% от българите във Великобритания (според властите в страната се намират около 100 000 българи) вече са кандидатствали за статут на уседналост. Защо британските власти нямат точна информация за реалния брой на намиращите се в страната?
- Не съществува институция във Великобритания или в България, която да разполага с точна информация за броя на българите в Обединеното кралство. От последното преброяване на населението през 2011 г. демографската картина е кардинално променена. Затова са и тези огромни разминавания в данните, с които се борави. Споменават се между 90 хиляди и 300 хиляди. Миналата година участвах в конференция в България, на която се изнесоха данни, че над 280 000 българи са кандидатствали за британски осигурителен номер. А такъв например нямат пенсионерите, които живеят при децата си, сезонни работници, работещи в сивата икономика, които непрекъснато пътуват между двете държави. Така че може общият брой да е над 300 000.
- Излиза, че по-малко от половината са поискали статут на уседналост. Какво се случва с останалите? Връщат се в България или не успяват да се справят с електронната система за регистрация на европейските граждани, която им гарантира оставане в Обединеното кралство след раздялата му с ЕС?
- Вероятно и двете. Основните проблеми, с които се сблъскват сънародниците ни или поне тези от т.нар. уязвими групи, с които работя, са недостатъчна езикова подготовка, липса на дигитални умения, невъзможност за предоставяне на необходимите документи, непознаване на самата процедура, както и страх от депортация, основно сред групи с нисък образователен ценз. За съжаление, броят на българите в тази категория не е малък в Лондон и усилията ни са насочени именно към тях. Паралелно с това
зачестиха случаите
да се искат
документи,
доказващи право на
работа, на престой,
достъп до здравната система, което е грубо нарушение на законите. От европейските граждани не може да се изисква да доказват право на престой във Великобритания, поне докато трае преходният период за Брекзит до края на тази година.
- Британското правителство обеща да не бърза с депортирането на европейци без статут на уседналост, но се говори, че те могат да бъдат принудени да си тръгнат и чрез т.нар. враждебна среда. Какво означава това?
- Не мисля, че ще се стигне до масова депортация на европейци, но мерките, които се вземат, преследват една определена цел – да бъдат удовлетворени исканията на консервативно настроените избиратели за по-строг имиграционен контрол. Този термин и политика бяха въведени от Тереза Мей и добиха популярност с изключително скандалните методи за прилагането им. За съжаление, отново най-уязвимите ще пострадат, които много често работят изключително усърдно, за да осигурят препитание за семействата си.
- Българското посолство и английски неправителствени организации направиха десетки разяснителни срещи със сънародници за правата им след Брекзит. На няколко присъствах и непрекъснато се прокрадваха страхове, че най-тежко ще е положението в лондонския квартал “Едмънтън”. Какво всъщност се случва там и защо изглежда плашещо?
- В “Едмънтън” е една от най-големите български общности. В много училища в тази част на Лондон 50-60% от родителите на учениците са от български произход. Поради сравнително по-ниските наеми и добри транспортни връзки “Едмънтьн” е привлякъл голям брой българи с по-ниски доходи, респективно с по-нисък образователен ценз.
Наскоро получих телефонно обаждане от училищен директор в района, който ми каза, че 200 родители на ученици в неговото училище са от България и не са кандидатствали за статут на уседналост. А това означава, че и децата им не могат да имат такъв и няма как да останат да учат следващата учебна година. Опитваме се да им помагаме по много начини, тъй като това не са им единствените проблеми. Преди две години създадохме и благотворителна организация, която вече успешно реализира три проекта с подкрепата на лондонския кмет Садик Кан, кметство Енфийлд и Националната лотария на Великобритания.
В момента започваме подготовка за
разяснителна
кампания относно
правата им като
гласоподаватели
Работим активно с 24 училища в Северен Лондон, редица партньорски организации и българското посолство.
- Сблъсквали ли сте се с българи фантоми, които никога не са имали английски адрес или някакъв тип документ, доказващ, че са били във Великобритания, и заради това сега не могат да кандидатстват за статут на уседналост?
- Да, многократно. Аз работя от години в британската администрация и съм отговарял за програми за интеграция в райони с висока концентрация на български граждани. Масова практика е наемането на жилище и преотдаването, незаконно и в нарушение на договора за наем, на други сънародници. Искам обаче да подчертая, че процедурата за придобиване на статут е сравнително лесна.
Престой във
Великобритания би
могъл да се докаже
с много документи,
не само с договор за наем. Приемат се писма от личен лекар, училище, университет, самолетен билет, регистрация в библиотека. Разбира се, остава отворен въпросът дали е редно европейски граждани, които вече пребивават от години във Великобритания, да кандидатстват отново за право на престой. Още повече че по време на кампанията за референдума за Брекзит се обещаваше, че всички граждани на ЕС автоматично ще получат нов статут или просто ще се регистрират, а няма да трябва да кандидатстват за правото да останат в домовете си. За огромно съжаление, тези обещания не бяха спазени.
- Могат ли тези хора да променят своето положение в оставащите месеци до края на годината и какво трябва да направят?
- Задължително трябва да кандидатстват за статут на уседналост. Има редица институции и неправителствени организации, които могат да им помогнат. Съветът ми е да търсят оторизирани от вътрешното министерство (Хоум офис) хора, тъй като предоставянето на имиграционни услуги от лица, които не са регистрирани, е сериозно престъпление и се наказва. За съжаление, също масова практика е български счетоводители, еднолични търговци и дори случайни хора в социалните медии да предлагат тази услуга срещу заплащане. Адресна регистрация е задължителна особено за тези, които са получи pre-settled status. Би било добре името им да фигурира в избирателните списъци. За целта е необходимо да се свържат с кметството и да попълнят формуляр. Присъствието на името им в избирателните списъци гарантира и по-добър кредитен рейтинг, което масово не се знае. Договор за наем и плащането му по банков път също са изключително важни. Системата във Великобритания е изградена по начин, който не толерира отклонения от стриктно и отговорно отношение на всеки данъкоплатец.
- Има ли тенденция българи да напускат Великобритания или напротив – идват нови, подплашени, че след Брекзит отново ще има визи?
- Смятам, че и двете неща се случват. Една голяма част от българите, особено от уязвими групи, започнаха да се връщат в България и смятам, че този процес ще продължи. Във Великобритания се провежда политика на враждебна среда срещу чужденци и емигранти, като
не им се дава
дългосрочна работа
или им се отказват
определени услуги
Това неминуемо ще принуди тези, които изпитват затруднения в процеса на интеграция, да потърсят алтернатива, особено след Брекзит, когато препятствията пред тях ще се увеличат. Една част от тях ще се завърнат в България, други ще се отправят към Германия, Испания, САЩ, където също има много големи български общности. Мисля, че след Брекзит ще се промени и профилът на българския емигрант във Великобритания. Преградите, които се поставят, ще отблъснат определена група като сезонни и нискоквалифицирани работници, но Великобритания ще привлича млади хора, които са по-лесно приспособими, могат да предложат повече и имат дългосрочна визия.
