Проектът за газопровод “Истмед” няма как да успее, защото не зачита правото на Турция, казва турският министър на външните работи
- Г-н министър, преди десетина дни се срещнахте с премиера Борисов в Давос и вероятно сте обсъдили най-горещите международни въпроси, но сега сте в София, кои са темите на тази визита?
- Турция и България са близки приятелски и съседни страни, а също и съюзници. Отношенията ни са в постоянен прогрес през последните три десетилетия. Обемът на търговията ни е балансиран и надхвърля 4 милиарда долара. В България има много турски компании, а подходящата бизнес среда, която българското правителство създава, играе важна роля в привличането на турски инвестиции. Българите са на трето място сред чуждестранните туристи, посещаващи Турция. Миналата година
имахме
2,5 милиона
посетители
от България
Това посещение цели да прегледа целия дневен ред на турско-българските отношения в духа на сътрудничество, който съществува между нашите две съседни и съюзнически страни. В това число влизат нашите политически, икономически и културни отношения, както и сътрудничеството ни в областта на енергетиката, транспорта и сигурността. Става дума за различни въпроси като общия ни граничен пункт Капъкуле, нашите сънародници, които са силен мост на приятелство, а също и сътрудничеството ни в областта на екологията с акцент върху предотвратяването на наводнения в района на Тракия и много други.
- Турция е ключов играч в мигрантската криза в Европа или поне според българската гледна точка вашата страна се смята за най-добрата защитна сила. Очаквате ли нещо в замяна?
- Турция наистина е ключов играч. Очакваме всички наши партньори да признаят това в името на по-ползотворно сътрудничество. Ние също разглеждаме България и ЕС като наши основни партньори по този въпрос. Миграционният товар върху Турция става все по-тежък. Вече сме приели около 4 милиона бежанци, което ни прави най-голямата страна домакин.
Между 2015 и 2019 г. идентифицирахме 1,2 милиона нелегални мигранти и само миналата година задържахме повече от 450 хил. от тях. Също така ударихме по хиляди контрабандисти на мигранти. Следващи мигрантски вълни са на прага ни поради продължаващата нестабилност в страните, откъдето идват. Затова имаме нужда от продължаващо ефективно сътрудничество.
Благодарни сме на България за кооперацията в тази област и граничния контрол. Вследствие на това наше сътрудничество броят на нелегалните мигранти, достигащи до България, е незначителен. Българо-турската програма за гранично сътрудничество е ясен знак за нашето силно партньорство. Разчитаме и в бъдеще на българската подкрепа и се надяваме, че и останалите европейски страни ще последват този пример.
Турция напълно спазва заявлението от 18 март. Нашите усилия помогнаха мигрантските потоци да не стигнат Европа.
ЕС обаче
не изпълни
обещанията си
Въпроси като т.нар. доброволна схема за хуманитарен прием, осигуряването на безвизов достъп на нашите граждани, бързото предоставяне на 3+3 милиарда евро, възобновяването на преговорите за присъединяване и подобряването на митническия съюз все още не са разгледани. Очакваме подкрепата на България в рамките на ЕС за изпълнение на тези обещания.
Очакваме България и всички страни-членки на ЕС, да подкрепят държавите, от които тръгват мигрантите, за да се справят с първопричините, и така да бъдат предотвратени следващи мигрантски и бежански кризи.
Друго очакване от България и ЕС е да подкрепят усилията за осигуряване на необходимите условия в Сирия, за да се улесни безопасното и доброволно завръщане на сирийците обратно в страната им. Това би било най-трайното решение на кризата, а също би облекчило и миграционния натиск върху Турция и Европа.
- През последните месеци обаче, изглежда, сте доста зает с Либия. Продължавате ли да сте оптимистично настроен след срещата в Москва и конференцията в Берлин, а, разбира се, и след решението на Турция да изпрати войници в помощ на правителството на националното съгласие в Триполи?
- От самото начало на агресията срещу легитимното правителство на националното съгласие в Либия нашият основен приоритет е да се осигури прекратяване на огъня, което би помогнало да се създаде благоприятна атмосфера за съживяване на водения от Либия и в полза на Либия политически процес под егидата на ООН. Обяснихме на всички наши партньори, че не може да има военно решение на конфликта. Призивът на президентите Ердоган и Путин за прекратяване на огъня допринесе за деескалация на терен. На Берлинската конференция бе постигнат значителен напредък. Там бе препотвърдено общото разбиране за политическо решение. И все пак има някои пропуски, като най-тревожният от тях е липсата на официално и обвързващо споразумение за прекратяване на огъня.
С нашата конструктивна подкрепа премиерът Файез Сарадж взе участие в срещата в Москва и подписа споразумението за прекратяване на огъня. Международната общност трябва да признае приноса му за намиране на политическо решение и да обедини усилия в
подкрепа на
легитимната
власт в Либия
В същото време Хафтар за пореден път показа нежеланието си за политическо решение, отхвърляйки споразумението за прекратяване на огъня. Въпреки че има някакво фактическо примирие, силите на Хафтар продължават да го нарушават. Говорителят на силите на Хафтар заяви ясно на всеослушание, че те не вярват в политическото решение.
По искане на легитимното правителство нашият парламент одобри предложение, позволяващо военна помощ на Либия. Както неведнъж сме подчертавали,
целта на Турция
не е да участва
в сблъсъците
в Либия, а по-скоро се стремим да предотвратим развитие, което може да тласне региона към още по-голяма нестабилност и да доведе до допълнителни хуманитарни трагедии. Изхождайки от това разбиране, изпратихме инструктори и съветници, които да окажат подкрепа на законното правителство на Либия.
Нашата позиция помогна за деескалация и проправи пътя за Берлинската конференция, която ние подкрепихме от самото начало. Но ако Хафтар и неговите поддръжници не се откажат от военните средства и не се придържат към трайно прекратяване на огъня, не би било реалистично да се очаква напредък в прилагането на заключенията от конференцията в Берлин.
Турция ще продължи да предоставя всякаква подкрепа на либийците и тяхното законно правителство в стремежа им да установят мир, сигурност и стабилност в страната.
- Може да се каже, че морското споразумение, което подписахте с правителството в Триполи миналата година, бе изненадваща, но доста хитра стъпка да блокирате целите на Гърция и Кипър в проекта за тръбопровод “Истмед”. При какви обстоятелства би бил възможен този проект, който включва също Израел и Египет?
- Вярваме, че изграждането на мир и стабилност в Източното Средиземноморие е възможно само чрез диалог и сътрудничество. За съжаление, призивите ни за диалог останаха нечути поради това, че някои страни са водени от нереалистични политически мотиви, вместо да се стремят към сътрудничество и мир.
Подобен тип инициативи, насочени към изключването на Турция и Севернокипърската турска република, са безрезултатни. Нашата позиция е ясна - всеки проект, незачитащ Турция, която има най-дългата брегова ивица в Източното Средиземноморие, а също и кипърските турци, които имат равни права върху природните богатства на остров Кипър - няма как да успее.
От друга страна, реализацията на проекта “Истмед” е крайно неясна, тъй като това би бил най-дългият и най-дълбоководният морски газопровод, който някога е изграждан. В допълнение към тези технически трудности повечето от енергийните експерти смятат, че източносредиземноморският газ е
малко вероятно
да се конкурира с
глобалните цени
на природен газ,
които падат
поради голямото
предлагане
Ето защо в сегашния си вид проектът “Истмед” е по-скоро политически и не е реалистичен. Турция остава най-жизнеспособният вариант за природен газ в Източното Средиземноморие.
- Споменахте Севернокипърската турска република. Т.нар. кипърски проблем е половинвековно главоболие за международното право, а сега с енергийните перспективи възелът се затяга още повече. Не е ли така?
- Наистина мина повече от половин век, откакто кипърските гърци през 1963 г. насилствено похитиха Република Кипър, която беше държава на партньорство, основана на политическо равенство между кипърските турци и гърци, според договореностите от 1960 г.
Оттогава кипърският въпрос е в дневния ред на международната общност, а островът все още е място, където има мироопазващи сили на ООН от 1964 г. И в основата на проблема лежат все така настойчивото отричане и непризнаване от страна на кипърските гърци, че кипърските турци имат политическо равенство. Кипърският гръцки лидер все още вижда себе си като глава на унитарна държава и лидер, който предоставя права на малцинствата. И е далеч от приемането на политическото равенство на кипърските турци. Смятаме, че
не е изгодно да
участваме в ново
упражнение с
отворен край
без ясна визия
или цел и да започнем преговори просто за да преговаряме. Към днешна дата няма общо основание за уреждане на проблема. Затова предложих да се проведе неформална среща 5 + ООН.
Ако се намери общо разбиране за установяване на партньорство на острова, тогава двете страни трябва да сключат предварително споразумение по всички параметри на политическото равенство като ротационен президент, ефективно участие във всички държавни органи и т.н. Такова предварително споразумение ще гарантира успеха на всякакви партньорски преговори - било то под формата на конфедерация, федерация, свободна федерация или децентрализация.
Ако кипърските гърци продължават да отричат споделянето на политическа власт, ние нямаме намерение да влизаме в същия порочен цикъл, който е предопределен да се провали отново.
Международната общност трябва да настоява кипърските гърци без допълнително забавяне да приемат факта, че кипърските турци са съсобственици на острова.
- Вероятно кипърските гърци и турци пропуснаха големия си шанс за обединение, когато Кипър се присъедини към ЕС. Но сега, ако се намери разумно решение за общо проучване на газовите находища, това може да е втори златен шанс. Не мислите ли?
- Истинският шанс за уреждане наистина беше пропуснат през 2004 г., тъй като кипърските гърци в по-голямата си част (76%) отхвърлиха плана на Кофи Анан, докато повечето кипърски турци (65%) гласуваха “за”.
Дали днес
въглеводородните
ресурси на
острова могат да
бъдат нов шанс
за уреждане?
Зависи от кипърските гърци. Ние смятаме енергията за сфера на сътрудничество и вярваме, че тя може да допринесе за регионалното благосъстояние и развитие. За съжаление, кипърската гръцка страна вижда себе си като единствен собственик на острова и не желае да споделя нито политическата власт, нито природните ресурси на острова с кипърските турци. Чрез едностранните си дейности, свързани с въглеводородите, кипърските гърци не само пренебрегват равните права на кипърските турци върху природните ресурси, но и нарушават правата на Турция, произтичащи от международното право върху континенталния шелф, според ООН.
Кипърските турци показаха своята отдаденост към мира и стабилността в Източното Средиземноморие, като представиха цялостно предложение относно въглеводородните ресурси на 13 юли 2019 г. Ние изцяло подкрепяме това реалистично предложение, което предвижда кипърските турци и кипърските гърци като съсобственици на острова да си сътрудничат по отношение на въглеводородните ресурси, включително и в разпределението на приходите, възползвайки се от тези ресурси едновременно.
Изпълнението на това предложение ще даде началото на нова ера на сътрудничество, допринасяйки за регионалния мир, стабилност и сътрудничество, и ще създаде атмосфера за решаване на кипърския въпрос. Въпреки че кипърските гърци отхвърлиха предложението, както направиха през 2011 и 2012 г., то все още е на масата като “златен шанс” за решение.
- А как ще коментирате плана на Тръмп за Близкия изток и смятате ли, че тази така наречена сделка на века може да проработи?
- Този план е подготвен от САЩ в тесни консултации с Израел. Палестинската страна нямаше никакъв принос в това начинание. Резултатът е
едностранен и
небалансиран
план, който
по-скоро
наподобява
израелски план
за анексиране,
отколкото реален план за мир. Целта му е да узакони продължаващата окупация на Израел в палестинските територии и очевидно не отговаря на установените международни стандарти и параметри на ООН - независима, суверенна, жизнеспособна палестинска държава с Източен Йерусалим за столица, живееща редом с Израел в мир и сигурност.
Според американския план Йерусалим ще бъде “единна и неделима” столица на Израел. Това е против резолюциите на Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН. Еврейските селища в окупираните територии са незаконни съгласно международното право. Планът се опитва да ги узакони. Затова всички палестински лидери го намират за неприемлив. Турция няма да приеме план, който не е приет от палестинския народ.
