От Римския договор до Брекзит, като се мине през създаването на еврото и миграционната криза, да погледнем към ключови моменти - жалони в 60-те години на европейско изграждане.
Раждането на съюза
На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман поставя основите на изграждането на обединена Европа, като предлага на Германия, само пет години след капитулацията й, да включи френско-германското производство на въглища и стомана в организация, отворена за всички европейски държави.
Парижкият договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) е подписан на 18 април 1951 г. Ражда се Европа на "шестте" (Германия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия).
От ЕИО до ЕС
На 25 март 1957 г. Шестте подписват в Рим учредителния договор за политиката и икономиката на Европа. С него се създава Европейската икономическа общност (ЕИО), общ пазар, основан на свободното движение, без митнически бариери между държавите членки. В началото на 1958 г. са учредени и институциите му.
През януари 1973 г. към ЕИО се присъединяват Обединеното кралство, Дания и Ирландия, последвани от Гърция (1981 г.), Испания, Португалия (1986 г.), Австрия, Финландия и Швеция (1995 г.)
Договорът от Маастрихт, вторият основополагащ акт на европейската конструкция, е подписан на 7 февруари 1992 г. Той предвижда преминаване към единна валута и създаване на Европейски съюз.
От януари 1993 г. единният пазар става реалност със свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали. През март 1995 г. споразуменията от Шенген позволяват на европейците да пътуват без граничен контрол.
Еврото и Съюзът на 28-те
На 1 януари 2002 г. еврото става част от живота на около 300 милиона европейци. Дания, Обединеното кралство и Швеция избират да запазят националните си валути.
Еволюирайки от нещо, което в деня след падането на Берлинската стена през 1989 г. още изглежда като утопия, малко по малко се налага идеята за разширяване към държавите от Източна Европа. Десет нови държави се присъединяват към ЕС през май 2004 г.: Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Литва, Латвия, Естония, Словения, както и Малта и Кипър. Те са последвани от България и Румъния през 2007 г. и Хърватия през 2013 г.
Време на кризи
През пролетта на 2005 г. отхвърлянето на Европейската конституция от френските и холандските избиратели създава институционална криза в ЕС. Тя е преодоляна едва с предполагащия по-добро функциониране на институциите на разширения ЕС Лисабонски договор, ратифициран трудно през 2009 г.
Същата година гръцкото правителство обявява рязко увеличаване на дефицита си, първи предупредителен сигнал за огромна финансова криза. Гърция, а след това Ирландия, Испания, Португалия и Кипър искат помощ от ЕС и МВФ, които изискват мерки за строги икономии. Дълговата криза става причина за падането на ръководители на европейски правителства и увеличава недоверието към ЕС.
Едва излязла от тази финансова криза, Европа е изправена пред най-тежката миграционна криза от 1945 г. с пристигането на стотици хиляди кандидати за убежище. ЕС се раздира от противоречия как да отговори.
Брекзит
На 23 юни 2016 г. британците гласуват с 51,9 процента в полза на излизането на Обединеното кралство от ЕС.
Продължителните преговори за условията на напускането поставят на сурово изпитание нервите на британската политическа класа и на европейците, които се страхуват от последиците на вариант "без сделка".
Първото споразумение, сключено между Лондон и Брюксел, е отхвърлено три пъти от британския парламент. На 17 октомври е сключено второ споразумение, но ще трябва да дойдат парламентарните избори през декември, спечелени убедително от консерваторите начело с Борис Джонсън, за да бъде то одобрено от парламента.
Първоначално предвиден за 29 март 2019 г., Брекзитът многократно е отлаган. Той трябва да се осъществи на 31 януари в 23 часа по Гринуич, когато ЕС за първи път ще загуби свой член.
