Хората все повече се тревожат от световни проблеми
В проучването на “Тренд” са тествани нагласите на българите по отношение на притеснения, свързани с тяхното бъдеще, бъдещето на България и на света. В хода на анализа на данните се установява пряка връзка между нивото на притеснение и възрастта на хората – с увеличаването на възрастта се увеличават нивата на притеснение.
Резултатите еднозначно показват високи нива на притеснения сред българското общество по различни теми. Основните притеснения за българина в личен план минават през финансовите му перспективи.
В по-малка
степен имаме
притеснения,
свързани със
семейство, деца,
партньор и т.н. Докато за западните общества темата за самотата или това да бъдеш без приятели тревожи много повече хората там, то в България тези теми не будят такива високи нива на тревожност.
Българинът се тревожи за страната си и е видно, че теми, наслоявани в обществото с години, като обезлюдяване, емиграция на млади хора, липса на лекари, на учители, са довели до високи нива на обществени страхове. В същото време теми, които са по-нови за българина като “замърсяване на околната среда” например, и в контекста на такива събития и новини, са довели до повишаване на тревогата сред българското общество.
Видно е, че конструирането на нови проблемни точки в обществото ни и неяснотата около тях водят до тези завишени нива на тревога. Данните показват една интересна симбиоза между постматериални и материални ценности в българското общество. Българинът се притеснява за доходите си, но в същото време
има притеснения
и по теми като
опазване на
околната среда
Специфична тема, която буди тревожност сред българите, е усещането за заличаване на неговата идентичност – “да забравим традициите/корените/обичаите си”. По отношение на тази тема, която става често обект на публични дискусии, се отчита
ясно разделение
между младите
и по-възрастните Възрастта е от съществено значение по отношение на тези ценности.
Притесненията на българина по теми, свързани със света, показват отново високи нива на притеснение. Първо, защото българинът си дава сметка, че не е капсулиран и всеки световен проблем може да даде отражение върху България и върху него лично.
Независимо от високите нива на тревога, тези данни могат да се погледнат и положително – излезлият от социална и културна изолация българин все повече обръща поглед към проблеми, които преди не са имали голямо значение за него. Тук е важно да отбележим, че високите нива на информираност също са причина за повишаване на нивата на тревога по-голяма част от тестваните индикатори.
