Вратата на чакалнята за еврозоната
се отваря за пръв път в последните 10 г.
Важно е да хванем момента
Миналата седмица председателят на бюджетната комисия на парламента Менда Стоянова внесе промени в законодателството, свързани с приемането на България във валутния механизъм ЕРМ 2 – т.нар. чакалня на еврозоната.
Това не са първите промени, защото през последните 2 г. вече бяха променени редица текстове в Закона за БНБ и в банковите закони, които да изпълнят европейските изисквания.
Началото на този процес беше дадено през лятото на 2018 г., когато БНБ и правителството изпратиха писмо до еврогрупата, заявявайки желанието на България да влезе в ЕРМ 2.
В края на 2018 г. парламентът прие промени в Закона за БНБ, с които се увеличи независимостта на централната банка и се засили забраната за парично финансиране. Също така беше уредена ролята на Европейската централна банка, когато България влезе в банковия съюз, като се регламентира и извършването на цялостна оценка на банките в България преди влизането в банковия съюз (тя беше завършена през лятото на 2019 г.). Със следваща промяна БНБ получи разширени правомощия, за да се справи с евентуално прегряване и твърде високи темпове на кредитиране. Отделно имаше промени в закона за възстановяване и преструктуриране на банки, закона за мерките срещу пране на пари и беше приет закон за държавните предприятия.
Сега отново става въпрос за промени в Закона за БНБ и Закона за кредитните институции. Във втория се правят последни уточнения в процедурата за прилагане на мерките на ЕЦБ. В Закона за БНБ се въвежда текст, според който след влизане на България в чакалнята на еврозоната валутният курс на лева ще е равен на централния курс, договорен според правилата за влизане в ЕРМ 2. Двете промени са финални щрихи в двегодишния процес на подготовка и са индикация, че България се приближава към влизане във валутния механизъм ЕРМ 2. Страната ни е на прага на влизане в чакалнята на еврозоната –
това е важната
новина, която
издават тези
промени
За учудване на много скептици страната върви уверено към присъединяване към валутния механизъм – една стратегическа цел, заложена още преди две десетилетия.
Тази важна новина беше изцяло пропусната. Разбира се, министърът на финансите от месеци говори, че България ще влезе в еврозоната в началото на 2020 г., но все пак това са политически заявления. Докато в момента имаме реални законови текстове, внесени в парламента. И то по ускорена процедура, което говори, че наистина процесът набира скорост.
Всъщност дебатът се фокусира именно върху процедурата - дали поправките са внесени “на тъмно”, както и върху спорове дали се премахва валутният борд. Процедурните въпроси са важни - добрата практика е проектозаконите да се публикуват от министерствата месец предварително, за да има време за дебати и оценка на въздействието, но когато се бърза, обикновено проектите се внасят от шефове на комисии и се заобикаля това изискване. Така е и в този случай. Но дори да се бърза, трябва да се отговори на обществения интерес и да се
организира обществен дебат –
може да се
проведе поне
едно разширено и
открито
заседание
на бюджетната комисия с изслушване на БНБ и Министерството на финансите и всички заинтересовани и да се остави достатъчно време за разисквания и дебати.
По-интересен е въпросът с валутния борд. Проектозаконът предвижда запазването му, като валутният курс на лева при влизане във валутния механизъм да е равен на централния курс, договорен според правилата за ЕРМ 2. Тези правила са приети в Резолюция на Европейския съвет от 16 юни 1997 г. (Official Journal C 236, 02/08/1997) и оттогава не са променяни. Съответно всички страни са влезли в ЕРМ 2 по тези правила. Няма нищо различно за България по отношение на валутния курс.
Има други различия, тъй като заради кризата еврозоната се реформира и днес се изисква доста повече подготовка и влизане в банковия съюз, който преди 10 г. въобще не съществуваше. Но по отношение на валутния курс промяна няма и България следва стандартната процедура.
Важно е да се отбележи, че още през 2003 г. ЕЦБ реши, че една страна може да влезе в ЕРМ 2 и да запази валутния си борд. Така направиха балтийските страни, такива са намеренията и на България. Балтийските страни са наш пример и по отношение на валутните курсове – те влязоха в ЕРМ 2 със същия валутен курс какъвто имаха и преди това.
Години по-късно влязоха и в еврозоната с непроменен валутен курс въпреки глобалната криза. Това е и стратегията на България, която е записана в редица документи на БНБ и правителството – да се запази валутният борд при настоящия фиксиран курс до приемането на еврото у нас.
За България е по-лесно, отколкото за балтийските страни, тъй като в момента икономическата ситуация е далеч по-благоприятна, а страната отчита излишък по текущата сметка на платежния баланс – с други думи, повече валута влиза в страната, отколкото излиза,
т.е. няма натиск
върху валутния
курс
Очевидно България се приближава към присъединяване към ЕРМ 2. Очевидно ще продължават и дебатите. Но в същото време не бива да се губи фокус, необходими са последни усилия и сериозна работа в следващите седмици, за да влезем. България е нещо като първопроходец, тъй като в последното десетилетие никой не е влязъл в ЕРМ 2 – заради кризата и реформите в еврозоната тази врата беше дълго време затворена. Сега, изглежда, вратата се отваря и трябва да се използва тази благоприятна възможност.
