Да се доверим повече на учениците - класациите след външното оценяване не са най-важното, казва заместник-министърът на образованието
- Г-жо Михайлова, родители на 7-класници са притеснени, че в първата част от изпита по математика трябва да решат 20 задачи за 60 минути, как ще ги успокоите? 1000 майки и татковци са се подписали до петък?
- Първата част е 60 минути, а втората - 90. Основание за притеснения няма, ако децата са учили и са подготвени. Задачите в първата част са колкото миналата година, с тази разлика, че от 20-те от тях 18 са с избираем отговор, а не 17 като миналата година. Задачите с кратък отговор са само 2. При тях трябва да решиш задачата, но няма значение как ще стигнеш до отговора.
Всъщност изпитът за
7-и клас дори е улеснен
Във втората част пък има само 3 задачи с пълно описание, миналата година бяха 5. Ако обобщя - тази година има общо 23 задачи по математика спрямо 25 миналата година. Тази година седмокласниците са в по-благоприятни условия. Учениците трябва да отидат на изпита без притеснение, за да дадат най-доброто от себе си.
В 7-и клас в частта “Литература” вече е заложено учебно съдържание от 6-и клас, но само с изучавани произведения от българската литература.
- Как ще подобрите резултатите от изпитите след 7-и клас, както и от изследването PISA, което отново показа спад при българските деца?
- В началото на учебната година бяха проведени съвещания с всички експерти по предметите. За да подобрим резултатите, трябва да префокусираме целта. Ако преди години тя беше придобиване на знания, то сега е формиране на умения, компетентности, нагласи и най-вече мотивация за учене през целия живот.
- Има обаче напрежение и около аудиодиктовката в 4-и клас. Учители обясняват по телевизии, че децата са свикнали с техния глас и чужд може да ги обърка...
- Диктовката е елемент, който винаги е присъствал във външното оценяване в 4-и клас. Учениците трябва да бъдат при равни условия. С аудиозаписа ще се даде възможност навсякъде диктовката да бъде проведена по един и същи начин, с еднакво темпо, с четящ с ясна дикция. Това е първото измерване на постигнатите резултати. Така може да се оцени напредъкът на всеки ученик и ефективността на усилията, които са вложени. Ще се видят и кои са областите, в които трябва да се окаже подкрепа на ученика. На базата на резултатите ще се изработват политики на ниво училище. Външното оценяване няма и селективна функция. Освен това от тази учебна година
учениците в 4-и клас
ще се явяват само на
2 външни оценявания
- по български и литература и математика. Преди се явяваха също и на “Човек и природа” и “Човек и общество”.
- Какви промени още ще има в изпитите тази година?
- За първи път ще се провежда национално външно оценяване в края на 10-и клас, когато се завършва първият гимназиален етап. Учениците ще се явят на външно оценяване по български език и литература и по математика. Те имат право по желание да отидат също и на изпит по чужд език и по информационни технологии.
По български език и по математика не трябва да има никакво притеснение. Когато говорим за изпити, трябва да се доверим повече на учениците. Класацията по резултати не е най-важното. Важни са усилията, които влагат учители и ученици.
Да си учител
на мотивирани
ученици, може
би е по-лесно
Понякога за да стигнеш от оценка 3 до 4, се искат много повече усилия, отколкото между оценките 5 и 6. Нека не се фиксираме върху оценките. Всеки, който е положил усилия, ще успее. Нека учениците гледат на изпитите след 10-и клас като на пробна матура. Само тези от обединените училища след 10-и клас кандидатстват с бележките от външното оценяване в друго. Всички останали, приети в 8-и клас, продължават до 12-и в своето училище. Ако решат да отидат в друго училище, те просто се местят, а не кандидатстват.
В матурите промени няма. 12-класниците да се готвят старателно и да не ходят на частни уроци, ще се справят. Но нали не искате да обещаем лесни матури? Матурата трябва да бъде със съответната степен на сложност, за да даде реална оценка.
- Посъветвахте директорите да приключват втората смяна в 18,30 часа. Може ли това да стане навсякъде?
- Това е идея, която се реализира от колеги, намерили начин да организират учебния процес. Така децата няма да са изморени, когато си тръгват, и ще са по-предпазливи при придвижването на улицата. Това важи за учениците от прогимназиалния и гимназиалния етап, които имат седми час. Идеята за по-ранно приключване на занятията дойде като продължение на разговора за безопасността на движението. Когато една мярка има резултат, не е лошо да се приложи там, където може. В България около 300 училища все още са на двусменен режим.
- Как ще пазим децата на улицата в тъмната част на деня?
- В началото на зимния период изпратихме писмо, с което напомнихме, че трябва да се проведе задължителният инструктаж за безопасност на движението. И посочихме част от мерките, които училищата сами могат да предприемат, като наблегнат на темата за безопасност в часа на класа.
Темите по безопасност
на движението присъстват
вече до 12-и клас
а не както беше - до 7-и клас. Това е много важно и не може да се смята, че с приключване на основното образование не е необходимо да се дискутира в училище. Учениците трябва да имат светлоотразителни знаци или жилетки, да се провеждат информационни дни, да се говори за това как да се предпазват на пътя.
Разработваме и национална програма за безопасност на движението по пътищата, като училищата ще могат да кандидатстват за изграждане на площадки, където учениците да придобиват практически умения и да се провери наученото в часовете. Идеята за край на учебния ден в 18,30 е една от споделените практики на колеги, които могат да я приложат. Добрите идеи за опазване на здравето и живота на учениците трябва да се популяризират.
- Кога обаче училищата реално ще минат на едносменен режим?
- Няма еднозначен отговор. Първоначално беше поставен административен срок до 2020/2021 г. Той обаче не може да бъде еднакъв в различните общини. Затова направихме промяна, която задължава училищата и общините да имат своя програма за преминаване на едносменен режим, като за големите градове срокът може да е и 10 години. Нужни са инвестиции. Тази година в бюджета са отпуснати 70 млн. лв. за нови детски градини или за разширяване на сгради. За следващата са заложени още толкова.
В 4 региона училищата
са на едносменен режим -
Разград, Силистра,
Смолян и Габрово
- Защо е важно и 4-годишните да бъдат обхванати в детските градини?
- Всички изследвания показват, че така се създават условия за по-пълноценно развитие. Възрастта от 2 до 5 години се характеризира с най-забележимите промени в развитието на децата. На тази възраст те започват да задават първите си въпроси. Те са любопитни към света. Осъзнават собствените си особености и придобиват усещането, че могат да бъдат личност. Длъжни сме да помогнем за по-добро развитие на нашите деца. Не говорим за училище на 4 години, а за класическа детска градина. Това не трябва да се бърка. Там
няма уроци в смисъла, в
който хората си представят
Там има педагогически взаимодействия, които обикновено са под формата на игра. Много от игрите са свързани с това да нарисуват нещо, да оформят фигура от пластилин. Фината моторика после е много важна за възприятията на децата, когато тръгнат на училище - за писането и четенето.
Дейностите, които са в детската градина, са съобразени с интересите на децата. Онези от тях, които са посещавали детска градина, след това имат изградени навици. Те са по-самостоятелни, адаптират се по-бързо в училищната среда. Изключително важно е и за правилното усвояване на книжовния български език. Така в училище ще могат по-добре да усвояват учебните предмети. И като родители, и като общество по този начин инвестираме в нашите деца.
В детската градина малките са сред връстници. Създават се първите приятелства, така че децата развиват и социални умения. Общуването с връстници e незаменимо. То не може да бъде пълноценно заменено от общуването само с възрастни, какъвто би бил случаят, ако децата си останат вкъщи.
- Противниците на тази идея казват, че насила искате да затворите четиригодишните в институция.
- И в момента близо 80% от децата на 4 години ходят на детска градина по желание. Не разбирам тези внушения, че насила се затварят в институции. Това е грижа и инвестиция в децата.
- А възможно ли е за тези деца да няма такси, както предлага омбудсманът?
- И 5-годишните, и 6-годишните в момента са освободени от такси. Тя е единствено за изхранването. И вкъщи да е, детето също има необходимост да бъде нахранено. Храненето в детската градина трябва да е разнообразно. Децата имат и междинни закуски. Включени са плодове. Познавателните книжки и всичко останало, свързано с образователния процес, са безплатни и това е много важно.
- За учители по кои предмети все още има дефицит?
- Традиционно учителите, които са най-дефицитни, са тези по математика, природни науки, информационни технологии, по езиците, главно по английски език, но в последно време трудно се намират и по немски и френски, както и начални учители.
Бих искала да се обърна към младите хора, които в момента са в университета и влизат на практика в училище. Призовавам ги да влязат в класната стая като на училище, а не като на работа. Убедена съм, че младите ще видят всички предимства на учителската професия. Тя е много динамична. Нито един ден не се повтаря с предходния. Децата са много различни и е много приятно да работиш с тях.
- С какви средства привличате младите към учителската професия?
- Повишават се заплатите на педагозите и това е сред приоритетите на правителството. Още на 1 септември 2017 г. бяха отпуснати 80 млн. лв. за 15-процентно увеличение на техните заплати. Със закона за държавния бюджет през 2019 г. отново бяха предоставени 30 млн. лв. допълнително, с новия бюджет - също 30 млн. лв.
За тази година увеличението на доходите на педагогическите специалисти ще е между 17 и 18% . Началната учителска заплата става 1085 лв. Това означава, че млад учител, който сега завършва университета и започва работа през септември, ще взема толкова. Средната учителска заплата ще достигне 1540 лв. Чрез този ръст всяка година в края на 4-годишния мандат на това правителство заплатите ще са двойно по-големи.
Работещите в системата на предучилищното и училищното образование
получават и допълнителни
възнаграждения
- за класно ръководство, за работа с деца със специални образователни потребности, за лекторски. Тази година тези средства също са увеличени. Педагогическите специалисти имат право ежедневно на средства за представително облекло, за възстановяване на пътните разходи, ако пътуват до друго населено място, на средства за социални разходи.
Едно от предимствата на тази професия е и увеличеният размер на платения годишен отпуск.
Няма нищо по-хубаво от това да си в класната стая и да работиш с ученици. Моралното възнаграждение, което учителят получава, не може да се сравни с нищо друго. Казвам го като учител.
- Какво мислите за предложението студентитите - бъдещи учители, да имат изпит по нови технологии в края на следването си?
- Учителите и в момента имат задължителни часове, които са свързани с усвояване на работа с дигитални ресурси. И завършилите по-рано са държали изпит за работа с аудио-визуални и информационни обучителни технологии. Въпросът е наученото да се прилага в практиката. Времето е толкова динамично, че самите ученици налагат този начин на работа. С националната програма “Информационни и комуникационни технологии” в последните години се наблегна на модерното оборудване. Почти всички училища имат безплатен Wi-Fi. Технологиите опосредстват преподаването. Водещ обаче е учителят.
- Колко училища вече са иновативни и кои са най-интересните иновации?
- Тази година вече имаме 395 училища във всички 28 области. Най-голям процент от иновациите са насочени към нови методи на преподаване. Следващите иновации, които са предпочитани, са свързани с организацията или съдържанието на обучението. Тази година имаме програма, която свързва не само иновативните училища, но и иновативни с неиновативни, което е стимул на училищата да потърсят своя път на развитие.
Иновацията трябва да гарантира по-добри резултати чрез нови методи. За първа година правим и конкурс за иновативни учители, който ще обявим в началото на март - досега са постъпили 145 предложения, номинирали са 63-ма учители, 41 училищни екипа, 17 директори и 24 управленски екипа. Това трябва да са най-добрите практики и всеки да може да ги припознае. Идеята ни е да ги разпространим сред всички останали. Политиката ни е всичко полезно, което работи в системата, да може да се научи от останалите.
