Беър Грилс отнесе глоба, че се къпал в рилско езеро, а душманите на българската природа след поредната свинщина се измъкват само с лек уплах
"Ще дам първо на кучето от тая риба. Ако умре, няма да храня децата с нея.” С тази стара житейска максима жител на ромско гето показваше пред телевизионните камери богатия си улов - цял чувал с едри екземпляри умряла риба от Марица, и обясняваше как ще я използва въпреки строгата забрана да се консумира, защото е опасна за здравето.
За два-три дни стана ясно едно: водата на река Марица е отровена. Тонове мъртви риби изплуваха по течението между Пазарджик и Пловдив.
В пощата на “24 часа” анонимен читател с електронен адрес от Германия ни зададе уточняващ въпрос - че, видите ли, Марица не била отровена, а е само позамърсена.
Нека да разсъждаваме заедно с нашия бдителен читател, настояващ за коректност и точност. Първите информации са, че причината за хилядите мъртви риби е в залпово изпускане на пластмасова мленка (по съобщение на регионалната инспекция по околна среда в Пазарджик). Въпросната пластмасова мленка се получавала при преработка на полиетиленови отпадъци. И с ужас установих, че е абсолютно допустимо въпросните мленки да се изливат във водите на Марица, само че в определени норми.
Пак според официалните досега съобщения фирма за преработка на пластмасови отпадъци се посочва за вероятния издвършител, защото при нея е засечено “превишение в пъти над пределно допустимите концентрации на вещества в производствените отпадъчни води на обекта. При показателя “химическа потребност от кислород” при норма 700 mg/l пробите показват 2322 mg/l - превишение от 3 пъти. Нормата за неразтворени вещества е превишена 16 пъти. При норма 200 mg/l са измерени 3140 mg/l. Още по-високи стойности на тези показатели са установени и в градския колектор на Пазарджик, който отвежда отпадъчните води от въпросната фирма - химическата потребност от кислород вече достига 2940 mg/l, а неразтворените вещества са 5392 mg/l - 27 пъти над нормата”.
Залпово или не, единствената полза от замърсяването е, че
с просто око
се вижда какви отрови и
мръсотии се
изливат във
водите на Марица
- реката, от чиито подпочвени води със сондажи се осигурява питейна вода за цял Пловдив. Разбира се, от ВиК в Пловдив успокояват - сондажите са толкова дълбоки и минават през два геоложки хоризонта, затова нямало никаква опасност за питейната вода. Дотук добре.
Лошото е, че някакви хубостници - по-едри и по-дребни бизнесмени или меринджеи, кой ги знае, си позволяват (засега абсолютно безнаказано) да изхвърлят в Марица каквото им падне, защото, първо - я ги хванат, я не, и второ - най-много да ги глобят с 30 000 лева. Голям праз!
Нали печалбите им вървят, ще прежалят едни 30 хиляди лева, бълха ги ухапала. Един екоинспектор дори обясни, че с въпросната фирма и друг път са засичали подобни нарушения.
Е, щом са ги хващали,
защо в България
законът
позволява
въпросните хора
да плащат глоби
и да вървят смело напред,
изхвърляйки отрови отново и отново. Тровейки водата, която пием, други въздуха, който дишаме.
И друг въпрос - ако е само въпросната пластмасова мленка, защо властите забраняват да се лови риба, да се водят животни край реката.
Социалните мрежи врат и кипят от всякакви предположения - един предполага, че някой си е измил бидоните със силно отровно вещество, та затова рибата е измряла моментално. Друг иска консултация от агрономи с какви пестициди се обработват в момента овошките, да не би оттам да е тръгнала залповата мизерия.
Е, тези дни картината вероятно ще започне да се изяснява с отровената вода на Марица - очакват резултати от изследването. Но хайде да си зададем няколко важни въпроса, защото мнозина сега ще опонират: близо 100 000 нямат вода в Перник и околните села, вие сте тръгнали да мрънкате, че някой леко е поизцапал водата на Марица.
Само че нека си представим какво ще стане, ако град като Пловдив с близо 350 000 - 400 000 души с приходящите остане без течаща вода. Трудно е дори да си го въобразим, но както е тръгнало, нищо чудно някой ден да осъмнем в точно такава ситуация. Да питаме ли и какво ще стане след 10, 15 или 50 години, ако продължаваме да цапаме Марица, пък и реките, които се вливат в нея, със същите темпове. Същите въпроси със страшна сила важат и за останалите реки и рекички на България. Днес все още науката не знае със сигурност какво се случва с водата и почвата, след като пластмасата тръгне да се разгражда и как това се отразява на здравето на хората. Знае се само, че е много вредно, но колко много или се мълчи умишлено, или само се подозира за размера на задаващото се бедствие.
Преди година по това време се разгоря страшен скандал, защото британският пътешественик и експерт по оцеляване Беър Грилс и хора от екипа му се къпали през 2017 г. в рилско езеро. Голям рев беше и дори го глобиха. Лошо наистина. Но какво да кажем за нас, българите, които така хайдушки “пазим” природата си и “милеем” за нея, че най-много след още едно поколение тук ще заприлича на истинска пустош - нито чиста вода ще остане, нито читава почва, да не говорим за кърджалийската сеч на горите или чистотата на въздуха. А душманите на българската природа след поредната свинщина се измъкват само с лек уплах.
Имаме нов министър на околната среда. Нека се замисли над следните предложения:
1. Всяко замърсяване на водите, почвите и въздуха да е обект на наказателно преследване, а не цялата проблемация да се разминава със смешни административни глоби.
2. Допустимите норми за замърсяване да се сведат до нула и толкова (нищо че в Европа допускат и повечко) - как така един ще хвърля във водата отпадъци от пластмаса или химикали, а по-надолу по течението на реката хората ще ловят риба, ще напояват градините си и ще пият вода оттам.
3. Екоинспекциите да почнат да работят, като упражняват непрекъснат контрол - 24 часа 7 дни в седмицата. Защото сега чакат сигнали, пък тогава правят проверкти. Но като се обърне рибата с корема нагоре, пътища много. Умните хора не го допускат, глупавите повтарят грешките до засиняване.
