- Ако ДПС подкрепи вота, това няма да се случи с някакъв особен ентусиазъм
- Един от големите ни проблеми е липсата на контрол - това позволява да няма вода, да се внасят боклуци, да се строи лошо
- И Цацаров, и Гешев в началото на мандата си ще демонстрират голяма активност. Въпросът е дали тя ще доведе до системно подобрение
- Четвъртият вот на недоверие към кабинета “Борисов 3”, внесен от БСП, е заради водната криза в Перник. Ще падне ли правителството, доц. Стойчев?
- Няма как да свалят правителството с този вот на недоверие, тъй като не могат да съберат достатъчно гласове, с които вотът да бъде успешен като парламентарно действие. А като политическо действие вотът цели да обедини всички партии - парламентарни и извън парламента, а и не само партии, но и институции в лицето на президента Радев, които да заявят своите единни действия срещу управляващото мнозинство. Но видяхте, че има и подводни камъни - например в сряда Христо Иванов от “Демократична България” каза, че на практика трудно биха подкрепили подобен тип действия. От друга страна, Атанас Атанасов заяви, че ако бяха в парламента, щели да гласуват за вота на недоверие. Виждаме в “Демократична България” - най-значителния извънпарламентарен субект, че има разделение по отношение на този вот. Дори и в тези опити да се обединят иначе разнородни неща в едно заради общия враг - модела “Борисов”, трудно подобно действие би могло да има успех.
- С какво се промени ситуацията след ареста на министър Нено Димов?
- Въпросът престана да бъде политически в момента, в който се намеси Главната прокуратура и беше повдигнато обвинение срещу министър Нено Димов - тогава фокусът от тази криза се измести от търсенето на политическа към търсене на наказателна отговорност.
- За сгрешена политика ли става дума в случая с Перник?
- В този случай не става дума за сгрешена политика във водния сектор. И БСП да беше на власт, предполагам, че резултатът щеше да е същият, защото политиката не е променяна от 30 г. Напротив - става въпрос за неупражняван контрол и за пропуснати действия от органите, които следят нивата на язовирите, за обезпечаването на водоснабдяването.
- Но от БСП си приписаха успех за вота още преди да е внесен, точно по повод на ареста на Нено Димов.
- Ако БСП имат самочувствието да кажат, че с техния вот карат главния прокурор да прави едно или друго, нека да го кажат на главния прокурор, но не смятам, че са толкова смели.
Пък и видяхме поведението не само на главния прокурор, но и на кмета на града, когато Корнелия Нинова поиска среща с тях като един вид совалки, преди да внесе вота, и те отказаха с посланието, че ще се търси национално отговорно решение, а не партизиране на проблема.
- Има ли промяна в технологията на четвъртия вот - опитва ли БСП да отвори по-широко ветрилото за подкрепа?
- Трудно ще го направи, защото няколко месеца преди вота видяхме да прехвърчат искри между Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ. Винаги към края на мандата, когато наближават избори, БСП втвърдява тона към ДПС - все едно няма да управляват заедно, ако пак са в такава позиция. И обратно - спомняте си упреците на Карадайъ по отношение на партийните субсидии, който заподозря в скрита договорка БСП и ГЕРБ. В крайна сметка това са двата основни субекта, които ще подкрепят вота.
- Но от страна на ДПС има лъкатушене в позицията, те не подписаха внесения вот.
- Ако ДПС подкрепи вота, това няма да се случи с някакъв особен ентусиазъм. Доколкото усещам ситуацията, дори ако чисто математически има вероятност този вот да мине, предполагам, че част от депутатите на ДПС няма да се появят в залата.
Създава се усещането, че те не подкрепят искрено този вот. ДПС от самото начало имат принципна позиция - не подкрепят тази формула на управление заради присъствието на патриотите, но биха подкрепили правителство на малцинството на ГЕРБ. А това се разминава коренно с позицията на БСП, която иска да маха ГЕРБ от властта на всяка цена категорично и завинаги. Това са две различни позиции.
От едната страна имаме искане за сериозна промяна на обстоятелствата, а от другата страна - радикални позиции, които не могат да постигнат консенсус. Затова и Корнелия Нинова и Бойко Борисов не си говорят - няма за какво. Единият му казва, че иска да го убие, другият какво да си говори с него. Докато при ДПС има алтернатива - те не искат това мнозинство, но ще подкрепят друго правителство на същата партия със същия премиер. Така че няма опция, при която този вот да мине - нито ще се събере мнозинство, нито може да почива на някакви рационални аргументи. А и самата Корнелия Нинова не иска вотът да минава.
- Защо мислите така?
- Защото тя в момента е изключително фокусирана върху преизбирането ѝ за лидер на БСП - това е първостепенна задача и надали иска това да стане паралелно с провеждането на нови избори. Това означава тя да загуби и двата избора в такава ситуация.
- Означава ли това, че Нинова ще иска още вотове на недоверие до пролетта, когато е изборът на нов лидер на БСП?
- Не знам дали г-жа Нинова инструментализира този вот през призмата на преизбирането си. Защото видяхме как се държа парламентарната група на БСП, когато се избираше Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ - 53% на 47%, което е едно разделение на две половини на парламентарната група. Това доста адекватно отразява разцеплението вътре в БСП. Тоест Корнелия Нинова я подкрепят половината в партията и всъщност с много малко мнозинство тя надделява над съпартийците си, които са се обединили в общ фронт срещу нея. Защото нейната политика както извън БСП, така и вътре в партията е категорична и безалтернативна, тя не търси компромиси, тя просто иска да остракира всички, които по някакъв начин са срещу нея.
Затова не знам доколко такъв тип вот на недоверие може да мобилизира вътре хората в БСП - те са разделени, много трудно някой би преминал от единия лагер в другия. Това е един вид окопна война. По-скоро мисля, че вотът върви по линията на нормалната парламентарна работа, не му отделям чак такова голямо внимание.
- А какво показват сметките - кой от депутатите извън БСП ще спечели или загуби от този вот? Ще си вдигнат ли цената например от “Воля”, от “Атака” - т.нар. независими?
- Не знам реално някой от тях обективно да има интерес да подкрепя вота. В момента е ясно, че не правителството търси парламентарна подкрепа. Напротив - би трябвало БСП да я търси, за да прокара вота. Но след като казахме, че БСП няма обективен интерес да мине вотът и да има предсрочни избори, това означава, че те не биха хабили ресурс, за да събират мнозинство през независими депутати или през малки парламентарни групи. Предполагам, че независимите депутати или няма да влязат в залата, или ще гласуват “въздържал се” за вота, което на практика е против него, но няма да подкрепят БСП. Като нищо накрая може да си останат само червените депутати да гласуват за вота. Убеден съм, че вотът няма да мине, защото самите вносители не искат това да стане.
- Създава се обаче усещане, че от три страни се атакува правителството по повод на водната криза. Освен вота на недоверие, внесен от БСП, и президентът Румен Радев чак от Израел обяви, че ще търси помощ там, защото водните ресурси на България се управляват зле поради липса на визия. БСП пък събра хидроинженери на “Позитано” и посланието оттам също беше, че не се вземат адекватни решения.
- Всеки има право да събира каквато иска експертиза, но в една демократична държава е ясно кой управлява и кой носи отговорност. Дали управлението ще се вслуша в експертите на БСП, е въпрос на политическа воля и отговорност на управлението. Но ако предлаганото решение излезе неефективно, няма БСП и нейните експерти да носят отговорността. Затова, когато БСП е в позиция да управлява, тя ще назначава експерти и ще реформира сектора - това е нормалната демократична практика.
Що се отнася до президента, ще дам следния пример - Алексис Ципрас беше много популярен в Гърция, когато беше в опозиция и само критикуваше. Много е лесно да критикуваш и да бъдеш анти. Когато дойде на власт и неговият популизъм от предизборна агитация трябваше да се превърне в управленска стратегия, той катастрофира. Не можа да откаже сделката за дълговете на Гърция, нито да отмени исканията на кредиторите и след един печален мандат се оттегли в забвение. Това искам да кажа по отношение на президента Радев - лесно е сега да критикува. Ако един ден той се окаже в позиция да управлява, на всички ще стане ясно, че този тип популизъм, когато се възползва при всеки случай да критикува “лошите”, не може да се превърне в ефективно управление.
- Но и форматът “Единение” на една група български академици избра точно този момент, за да съобщи, че България е в опасност и те могат да я спасят и да я възродят. Виждате ли в това трето направление на атака срещу кабинета? Провиждате ли тук обща линия на поведение - БСП, Радев, “Единение”?
- Не, по-скоро бих се хванал за думата възраждане, защото горе-долу биографично и житейски тези хора са били в активна възраст по време на т.нар. възродителен процес. Оттогава насам нещо искат да възраждат някои хора от БАН, но е очевидно, че това “възраждане” в България няма да се случи по начина, по който са го планирали. Както например по демографската катастрофа. Има някои неща - каквито са демографските процеси, както и някои други процеси, които, колкото и да искаме да направляваме, не може да го направим. В демократичната държава, за да се реализира нещо, трябва управляващото мнозинство да я приеме като политика. Та ако искат тези идеи да се реализират, да ги адресират към парламента, към правителството, за да се търси някакъв консенсус.
- Е, по-скоро хората предлагат своята експертиза.
- Да, като цяло не се търсят експерти при търсенето на решения. Аз наблюдавам парламентарната практика, докторската ми дисертация е за парламентарния елит в България от 1989 г. досега. В българския парламент, вместо да се изгражда експертен капацитет, напротив - той се разрушава при всички български управления от 1989 г. насам. Включително и управлението на Иван Костов, което много експерти определят като най-реформаторското правителство, и при него експертизата в парламента и ползването на научна експертиза или от бизнеса, вместо да се задълбочава, намалява. Депутатите гласуват като цяло законопроекти по някакви други критерии, но не и базирани на консултации с експертната общност. В случая става дума за цивилизационен модел и нагласа в цялата политическа класа по отношение на експертизата в управленските решения, а не изолирано явление в една или друга партия.
- Излезе индексът на “Трансперънси интернешънъл”, според който България е на 84-о място. Зле ли сме?
- Това е индекс за възприятие, а през последните години този проблем се преекспонира. Ето го парадокса - поне от 15 г. постоянно се говори за този проблем, отделят се средства, приемат се закони, създават се институции, върши се някаква работа, ЕК отчита напредък, говори се в момента за премахване на механизма на мониторинг, а възприятията за корупция остават едни и същи, фокусирани сме върху това. Докато има други страни с доста по-голяма корупция, но там да се говори за нея, е тема табу и съответно възприятията са ниски. Този индекс трудно може да даде реално измерение на корупцията. От Световната банка измерват според твърди данни и там ще видим, че в България положението не се променя много - в нашия регион и на Изток корупцията е културна норма.
- Но нали сме в Европа.
- Има някои специфики, цивилизационни модели на източните общества (от Византийската и Османската империя), които не могат да се преодолеят за толкова кратко време. Да кажа, че в протестантските държави индексът е по-нисък от католическите например. Има културна обусловеност и това не може да се пребори така лесно.
- Но пък ако гледате активността от страна на КПКОНПИ, ето че се дава заявка за конфискуване на имущество, и то в немалки размери, на хора като Ветко и Маринела Арабаджиеви. Какво очаквате от първите месеци на мандата на Сотир Цацаров и на главния прокурор Иван Гешев?
- И Цацаров, и Гешев в началото на мандата си ще демонстрират доста голяма активност. Въпросът е дали тази активност ще доведе до системно подобрение. Не говоря дори дали ще доведе до реална конфискация, или до реални осъдителни присъди. Говоря дали ще има системно подобрение, дали като цяло системата ще се очисти от неефективност и корупция. Това вече не е по силите на двама души или на две институции.
- Какви са вашите първи впечатление?
- Като цяло са набелязали какъв е проблемът. Слушах изявление на главния прокурор Гешев, че той ще накара контролните органи у нас да работят. Един от големите проблеми в България е контролът - не са проблем стандартите, нормите, има ги, отговарят на световните критерии и стандарти, просто не се прилага контрол по тяхното изпълнение. И това позволява и да няма вода, и да се внасят боклуци, и пътищата, и сградите (и публични, и частни) да се строят лошо. Ако контролът се спазва адекватно, ще има по-качествени публични услуги (което ще вдигне и цената им, защото ще се влагат по-качествени материали). Ако Гешев успее да накара контролните институции да работят, ще бъдем с една стъпка по-напред. Това е в правилната посока, друг въпрос е дали ще успее.
- На финала - какво развитие и решение на водната криза очаквате, ще има ли още привлечени под отговорност?
- Не знам как ще се разгърне делото, но за Перник ще се постигнат в кратък срок технически решения. Но аз съм от Шумен например и знам, че там проблемът е по-голям. За Перник има откъде да се докара вода, но на други места като язовир “Тича” няма откъде да дойде вода за Шумен и Търговище. А язовир “Камчия” пък захранва Варна и Бургас - за тези два язовира не знам какво решение ще се търси, а “Тича” е в по-критично състояние и хората там са притеснени. За съжаление, тук сме свикнали да действаме реактивно, а не превантивно - гасим пожари, кърпим дупки, не мислим, преди да дойдат проблемите. Стъпка в правилна посока е създаването на този воден холдинг, защото негова цел ще е да инвестира в магистрални водопроводи, в елиминирането на големите течове между водоемите и селищната ВиК мрежа. Големината на този холдинг позволява и кредитно финансиране, за да се намалят до голяма степен загубите на питейна вода.
-----------
Политологът доц. Стойчо Стойчев е роден в Шумен през 1983 г.
Завършил е СУ, магистър по политически науки и магистър по европейска интеграция, доктор по политология.
Доцент по политически риск и избори в катедрата по политология на Софийския университет.
Ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии към СУ.
Автор на книгата “Контролираният и купен вот” (2017)
Научна област и интереси: организирана престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск и прогнозиране
