София създава усещане за отворен град - улиците са изпълнени с хора, казва в интервю главният архитект на Брюксел
- Арх. Борет, в София сте по покана на главния архитект Здравко Здравков, за да говорите за градското планиране. На София ѝ предстои през тази година много важна задача - да подготви заданието за промяна на общия устройствен план. Какви съвети бихте дали?
- Освен в Брюксел съм работил и в Антверпен и имам опит по подготовката на мастърпланове. Смятам, че за градското планиране е важно да имате глобалната визия и мастърплана, но това не е достатъчно. Защото често плановете са с добри идеи и обещания. Много важно е да имате и проекти, не просто план. Затова моят съвет е
проектите за
града и
мастърпланът
да са обвързани
и да вървят заедно. Тогава планът ви ще е добър. Защото, ако имате план, но проектите ви не вървят, това не работи. И обратното - може да имате добри проекти, но те да не се вписват в цялостната визия за града.
- Разкажете за големите проекти на Брюксел - например превръщането на офис зоната World Trade Center в мултифункционална и развитието на бившата индустриална зона Kanal в място за живеене, за бизнес и за производство?
- В Брюксел една от зоните за стратегическо планиране, която се развива най-много, с много жилищни сгради и услуги, е Kanal. Там е и музеят за съвременно изкуство Kanal - Center Pompidou. (Той се помещава в стари гаражи на “Ситроен”. Проектът е иницииран от регионалното правителство на Брюксел - б.а.) В тази зона се случват много и различни неща. Искаме да уплътним Брюксел, защото компактният град е добър град. Имаме нарастващо население, трябва да строим и точно това правим в Kanal.
Но от друга страна, не искаме само да застрояваме и проектът за World Trade Center е добър пример за преустройство на зона, без да разрушаваме изградените сгради, а само да ги адаптираме към новите нужди на града.
- Питам ви, понеже София тепърва тръгва по този път - има много части от града, които са само с една функция - само за бизнес или само за жилища. И реално тези места не са активни денонощно, а само в определени часове на деня.
- Мисля, че
монофункционал-
ността е
антиурбанистична
Градското планиране е микс от различни функции. Затова казвам, че проектът за превръщането на офис зоната World Trade Center в мултифункционална е добър - защото използва съществуващите сгради, но ги изпълва с нови функции, включително жилища и хотели. Там строителството вече тече, а проектът ще бъде завършен през 2023 г.
- А каква е ролята на общината в този проект?
- Трудно е да се определи чия е водещата роля в този процес, защото става дума за сътрудничество между много участници. Но мисля, че точно такова сътрудничество е бъдещето на градското планиране. Например имате архитекти, които искат да променят една зона, местната власт, която задава базисна визия за нея, инвеститори, които искат да развият тази зона, и главен архитект, който обявява конкурс, за да стартира процесът по иновация на мястото.
- Как се прави планирането на град, който освен столица на Белгия е и столица на ЕС и заради това е и космополитен, разделен на различни части, с много имигранти?
- Свикнали сме с това разнообразие и то не е проблем. Това е историческо наследство на града. Искаме това разнообразие, работим с него, а не срещу него като нещо, което искаме да премахнем. Малко е
като лазаня,
защото имаме
много пластове
и различни нива -
квартали, градска управа, Брюксел, Белгия, ЕС, френскоговорещи и т.н. Сложно е.
Например в офис зоната, за която споменах, най-лесното решение беше да се разруши всичко и да се построи наново, но ние търсим комплексност, а не най-лесният вариант.
- Брюксел има главен архитект от 2009 г. и вие всъщност сте вторият. Кое наложи столицата на Белгия да има такава фигура в градската управа?
- Да, така е. Брюксел има главен архитект от 2009 г. А в Антверпен например, на който също съм бил главен архитект, е от малко по-дълго - от 2000 г. Така че като цяло тази длъжност е нова за Белгия.
Причината Брюксел да реши да има главен архитект е, че общината е осъзнала, че за да повиши качеството на архитектурата и средата за живот, трябва да има независима и обективна институция, която да прави връзката между политическото ниво и архитектите. Позицията е малко хибридна - главният архитект е назначен от общината, но не ѝ е подчинен, тоест плаща му се, за да критикува.
- За първи път ли сте в София и какви са впечатленията ви от града?
- Да, за първи път съм в София. Градът създава усещане за отвореност и равенство. Повечето градове например имат богати центрове и покрайнини, тук не се усеща такова разделение.
- Разбрах, че сте поискали да пътувате с градски транспорт из София и сте отказали да се придвижвате с кола. Защо?
- За да усетя наистина София и да я опозная по-добре, защото в противен случай с кола си като в балон. Впечатли ме, че виждам много хора по улиците, и искам да се насладя на тази атмосфера.
- Макар все още да нямате много впечатления от София, смятате ли, че с Брюксел си приличат по нещо. Имат ли общи предизвикателства двете европейски столици, за които биха могли да си сътрудничат?
- Брюксел е известен, защото е столица на ЕС. Ако не беше така, може би той щеше да е средностатистическа европейска столица като София. Мисля, че това е общото между двете столици. Другото е свързано с имиджа. Брюксел не е град, който да заобичаш лесно и бързо като например романтична Прага. Тоест нито София, нито Брюксел имат ясен имидж. Но пък точно такива градове могат да бъдат приятно място, в което да живееш.
CV
Кристиаан Борет е главен архитект на регион Брюксел от 2015 г. Той е гостуващ професор по градски проекти в катедра „Архитектура и градоустройство“ на университета в Гент, Белгия. От 2006 до 2014 г. е бил главен архитект на Антверпен. Бил е член на борда на Фламандския архитектурен институт и на белгийското архитектурно списание A +. Член е и на Международния научен комитет на Европан. Награден е с Фламандската културна награда за архитектура.
Той е в София по покана на Здравко Здравков като гост на поредицата форуми “Разговори за града”, която главният архитект на София отганизира.
444 ха производствени зони са потенциалът на София
Потенциалът за развитие на София е в 444 хектара бивши производствени зони и стари жп ареали. Става дума за зоната около Централна гара, “Захарна фабрика”, местността Къро, НПЗ “Хладилника” и др. Общината трябва да стане оператор в този процес, да насочва правилно инвестициите за съживяване на тези зони. Това заяви главният архитект на София Здравко Здравков на форума “Разговори за града”.
Темата за компактния град той обсъди с главния архитект на Брюксел Кристиан Борет.
Здравков даде пример с оформилата се офис зона на бул. “Цариградско шосе”. Там имало 20 000 работещи и едва 1/10 от тях били и обитатели. Тоест зоната е монофункционална и не е активна 24/7. Подобна ситуация не бивало да се допуска с НПЗ “Хладилника”, която трябвало да се развива като мултифункционална зона.
“Трябва да използваме потенциала на бившите индустриални зони. Това са места с изградена цялата нужна подземна и надземна комуникация”, подчерта арх. Здравков. (24часа)
