Коалиция е от женски род, но не става дума
за харесване, важното е какво ще направи
Това е последното непубликувано интервю с акад. Благовест Сендов. Разговаряхме в кабинета му на 16 февруари 2015 г., когато Русия подготвяше референдум за присъединяването на Крим.
- Харесвате ли широката коалиция, която в момента управлява България, акад. Сендов?
- Въпреки че коалиция е от женски род, не става дума за харесване или за нехаресване. Важното е какво тя ще направи. Вече е невъзможно България да се управлява без коалиция, тъй като много се нацепиха партиите.
С харесване тази работа не става, трябва да се работи. Но мене повече ме вълнува външната обстановка, отколкото вътрешната. Понеже съм математик, а в математиката се оценява някаква стойност и се взема главната част. И сега като че ли най-тежи външната обстановка. Ние трябва вътрешната да си я оправяме, но много да внимаваме да не сбъркаме нещо,
защото нещата
са много
взривоопасни
- С какво например събитията в Украйна са опасни за България?
- Първо, ние сме много близко до Украйна. Второ, исторически сме свързани много тясно. И трето, не внимаваме в приказките си.
- Кого имате предвид - президента, външния министър или военния?
- Всички трябва да внимават какво говорят - и тези, които са на върха, и тези, които са на по-ниските етажи на властта. Всички граждани трябва да са наясно, че за България няма друг избор освен пълен неутралитет!
- Възможно ли е обаче да го постигнем?
- Всичко е възможно, но не всеки може да го направи.
- Цар Борис Трети беше казал: “Винаги с Германия, никога срещу Русия!”...
- Виждате, че е бил мъдър човек.
- Фактът, че започват да се строят щабове на НАТО и в други европейски държави, както и в прибалтийските страни, трябва ли да ни плаши?
- Наскоро прочетох казаното от министър-председателя Бойко Борисов, че всичко, свързано с НАТО, ще се решава в Народното събрание. Което е сигнал, че той вижда, че не трябва да се правят необмислени стъпки.
- Забелязвате ли някаква промяна в премиера Борисов в сравнение с предишния му управленски мандат?
- Естествено. Първо, е помъдрял. Второ, е побелял, което е сигнал за помъдряване.
- Ще успее ли това правителство да изкара мандата си според теорията на вероятностите?
- Естествено е да успее да го изкара. Защото стабилността на страната се мери и с това колко често сменят правителствата.
- Но ето - почнал не започнал мандатът му и веднага избухна скандал около пенсиите. Нещо, което не би трябвало да противопоставя отделните партии. Нали всички искаме достойни пенсии за достойни старини?
- Причината е кой поставя задачата и как я решава.
- А когато става дума за пари, интересите са много...
- Да. Оня ден чета, че вече няма да се наемат циганки... но нали сега роми трябва да ги наричаме, въпреки че смятам, че
не е обидно
да им казваме
цигани
Има оперета “Цигански барон”, но няма “Ромски барон”. Та вече няма да дават пари на циганките да метат. Е, защо? Защото нямали образование!
Мен това много ме засегна, защото имам тригодишен стаж като метач. Наблюдавам как работят циганките по улиците, те са много сръчни и не се мотаят. Защо ще ги лишават от това нещо? Ето ти нов проблем. Сутрин, като тръгвам на работа, виждам един мургав младеж, около 30-35-годишен, който обира боклуците от кошчетата. Ами той просто тича от едно кошче до друго. Какво искат повече? Защо да не ги обучават, като са неграмотни?!
- Тревожи ли ви фактът, че ДПС работи усилено по ислямизиране на циганите?
- Трябва всички българи да се тревожат от това нещо. Смятам, че от ДПС започват да преиграват. Постоянно ни се навира този възродителен процес. Е, хубаво, само с това ли ще се занимаваме...
- Нали им се извинихме?
- Да. И всичко е казано, написано. Сега пак. Защо не започнем да настояваме да ни се извинят за турското робство?! Да няма давност за турското робство и сега да започнем да съдим Турция. Бактън артък, както казват те.
- Какво означава това?
- На турски значи, че се прекалява, минават се всякакви граници.
- А с Русия какви трябва да са ни отношенията?
- Ние трябва да си гледаме интереса. Не да избираме с кой сме добре, с кой - лошо, заради незнам си какво.
Имаме ли ние
интерес да се
караме с Русия?
Нямаме. Ами тогава какво? Защо Америка не се кара със Саудитска Арабия?
- Заради нефта.
- Значи има интереси. А режимът там да не е много демократичен в сравнение с други страни? Жените трябва да ходят забулени и т.н. Всичко е в интереса. И това е стабилното отношение.
- Проблемите в защита на националния интерес не идват ли от факта, че нямаме лоби в големите държави, в Европа и по света? Както гърците, поляците...
- Не е вярно, че нямаме лоби. Навсякъде имаме хора. Обаче всеки гледа да се сближи със силните на деня. Не мислят за България, а само за себе си. В никакъв случай не мога да се съглася, че не можем. Не искаме! Управляващите също все гледат да са добре със силните на момента, обаче моментът си заминава и България пак е загубила.
- Държавата пак е под вода, вече не знам за кой път през последните десетина години. Казват, че умният човек не се спъва два пъти в един и същи камък, а всички правителства не могат да се справят с този проблем. Защо?
- Защото такива са ни правителствата. Навремето имаше норми и те се спазваха. Сега имало язовири, които нямали собственик. Как може такова нещо?! Как може да няма собственик?! Щом няма собственик, значи е държавен и държавата трябва да се грижи за него.
- Това значи ли, че нямаме държава?
- Имаме държава, но тя трябва да бъде по-добра. Ако нямаше, щеше да стане съвсем лошо. Но ние сме свикнали винаги да сме екстремисти. Или ще разтръбим, че българите сме най-великите на тоя свят, или ще кажем, че сме най-глупавите.
Същото е и с твърденията за държавата ни - или че е най-добрата, или че е най-лошата. Никога не можем да минем с обективни оценки. България си е една нормална държава, има си проблемите и трябва да ги оправяме един по един.
А ние какво - този не може да бъде президент, онзи не може да бъде премиер... Защо да не може? Кой е този, който има правото да каже за някой друг, че той не може да бъде еди-какъв си? Ни все се борим нещо и някой да НЕ Е, а не ДА Е. Ти се бори да направиш нещо по-добро, за да бъдеш ти, а не да се бориш някой си да не е.
- Като дългогодишен преподавател сте обучили много поколения математици, но по-голяма част от тях сигурно са в чужбина. Имате ли надежда, че тези образовани хора някога ще се върнат в България?
- Да очакваме, че всички ще се върнат, е нереалистично. Но ние трябва да направим така, че да се поддържат връзки с хората в чужбина. Те да не загубят нишката, защото, като я загубят, и техните деца няма да имат отношение към родината на родителите си.
Не можем да гледаме на тях като на хора, изменили на България. Напротив - и в чужбина те трябва да се чувстват българи. В академията и в някои университети вече организираме конференции, каним математици да дойдат тук.
Обмисляме някакво асоцииране към БАН
на тези, които
“стърчат”
в чужбина
Защото България - това са българите. И ние тук трябва да действаме така, че те там да не се срамуват, че са българи.
- Трябва ли на студенти, които са получавали държавни стипендии, да се забрани да заминават на работа в чужбина?
- Не смятам, че това е правилно. Ако вземат заем, за да завършат, може да се ангажират с някакви условия, че ще работят в България известно време. Но трябва да има опции при известни условия това нещо да бъде откупено, да върнат някакви средства, за да се освободят от този ангажимент. Не могат да се заробват хората.
- Наскоро почина д-р Желю Желев. Той беше президент, когато вие бяхте председател на Народното събрание. Но май не се долюбвахте особено?
- Ами ние бяхме от двете страни на бариерата. Когато мен ме избраха, той вече беше доста време президент. Отидох при него и му предложих да изберем един ден от седмицата и да се срещаме при него Жан Виденов като министър-председател, той като президент и моя милост като председател на парламента. Да пием по кафе, да разменяме мисли...
Той каза, че това е излишно. Може би неговият по-дълъг опит му даваше това основание. Не сме се карали, но не мога да кажа, че сме работили в едно направление, защото такава беше политическата ни позиция.
След като и двамата излязохме от политиката, винаги когато се срещнехме, ни беше приятно да поприказваме. Аз се обръщах към него с господин президент, той към мен - с господин председател.
- Когато разговаряхме предния път, на вас ви предстоеше пътуване до САЩ и оттам до Япония. Сега тръгвате ли нанякъде?
- Към Москва в средата на март. Заради един от моите големи учители - акад. Сергей Михайлович Николски, който е световна величина, живя 107 години и почина преди 3 години. Той е един от класиците на съвременната теория на приближенията и Институтът по математика на Руската академия на науките организира заедно с Московския университет голяма международна конференция. Аз съм поканен да изнеса доклад.
- На каква тема?
- Във връзка с последните ми работи в теорията на алгебричните полиноми. Не мога да формулирам резултата, защото е много специален.
