2/3 от грабежите остават скрити, мистика е защо хората мълчат, казва в интервю за "24 часа" старши анализаторът в Центъра за
изследване на демокрацията
- Г-н Безлов, според главния прокурор Иван Гешев бандитите, които тормозят хората в малките населени места, са известни и на кмета, и на полицаите. Но голяма част от тях са на свобода и трябва да бъдат следени. Защо държавата не може да се справи с тях?
- Има по-сериозни усилия да се контролира криминалният рисков контингент поне от 3-4 г. Но повечето от извършителите на престъпления се възползват от възможността в закона за комулация (групиране - б.а.) на наказанията и лежат примерно една минимална присъда при 10 престъпления. Има традиция да ползват този модел на много дребни престъпления, които, като се натрупат, имат тежки социални последици. Някой например решава да краде железа и посяга на оградата на възрастни пенсионери. Те не могат да си я оправят и дворът става място, в което всеки влиза. Собствениците започват да живеят в страх.
Друг проблем е, че няма как да се прогнозира от рисковите малолетни престъпници кои са склонни към крайни форми на насилие като случая с убийството в Галиче. Може да има някакви характеристики за отклонение от нормата при един човек, но той да не е престъпник. За съжаление, няма система, която да променя и социализира децата, които са склонни към дивиантно поведение, но не са криминално проявени. Старите форми от едно време за контрол на непълнолетните са се разрушили, нова система не е създадена. Полицаите не могат и не им е работа да поемат всички социални функции. Голяма част от дейността там, където няма ефективно семейство, трябва да поемат и социалните служби, и училището.
- Тежестта обаче е върху полицията. Има ли тя капацитет да се справи с масовата престъпност?
- Един от проблемите е, че няма достатъчно покритие на малките населени места поради липса на достатъчно полицаи. Навремето се появи мит, че България е с най-много полицаи на глава от населението в ЕС. Това бе сметка на едни правозащитници, които в търсене на зрелищни твърдения не бяха сметнали маса полицейски структури в Западна Европа - като жандармерията във Франция, различните полицейски служби в Испания, Италия и т.н. Но последните данни на Евростат показват, че България е някъде дори под средата на брой полицаи на 100 хил. жители. В последните години полицаите интензивно намаляват, имат и голям недокомплект (незаети полицейски места). И като всички публични институции и частни компании, и МВР има проблем - качествените хора си намират алтернативна по-скъпа работа. Изключение са позициите на магистратите, където има блъсканица да се влезе.
- Какъв е профилът на масовите бандити у нас и има ли промяна в сравнение с предни години?
- Криминологията смята, че най-рискови са младежи и мъже на възраст между 15 и 25 г. След 30 г. склонността към криминално поведение рязко спада. Това са хора с ниско образование, свързани с някаква социална маргинализация заради семейство или етнос, с когнитивни или психически проблеми.
- Увеличават ли се престъпленията от социопати? Твърди се, че такъв е убиецът от Галиче, който уби с нож момиче и го изнасили.
- Не мисля, че растат. Доста дискусионнно е и какво точно значи социопат. В рамките на забавното е, че според изследванията например изпълнителните директори на най-големите корпорации в света имат характеристики на социопати. Дори легенди като Илон Мъск и Стив Джобс са обявявани за такива. Обвинявани са, че нямат човешко съчувствие и затова управляват ефективно.
- Анализите ви какво показват - намалява ли възрастта на престъпниците?
- Нямаме оценка дали това е тенденция. Но има много демографски и социални промени. Например децата, чиито родители са в Западна Европа и в България ги гледат баби и дядовци или други роднини. По отношение на ромските деца един от проблемите е, че там също няма отговорност - деца раждат деца, деца гледат деца. Няма никакъв интерес от социалните служби за дете, което очевидно е в тежко положение в ромските махали, да се вземат някакви мерки. Няма усилие от страна на отговорните институции родителите да се идентифицират и да има натиск да извършват задълженията си.
Един пример: знае се, че в България са забранени браковете с малолетни и непълнолетни. И въпреки това те са традиция. Преди години ми беше направило впечатление, че в Германия най-честото престъпление на български граждани е сключването на такива бракове. В момента българските граждани са пак на 1-о място при тези бракове, но цифрата е в пъти по-малка. Т.е. въпреки голямата вълна от заминаващи роми се оказва, че в държави като Германия те се дисциплинират и не си позволяват неща, които си позволяват тук. У нас имаше усилия да се ограничават тези бракове, имаше и прокуратури, които повдигаха обвинения, но не е систематична политика. Шумът по темата намалява, защото има много голяма миграция на тази общност. Някои я сравняват с библейско напускане. Демографията се променя. Изнасят се цели села и квартали. Вижте колко са пълни ромските квартали в София, Пловдив и други големи градове - на 1/3 или 1/4.
- Ромите се изнасят, но децата им остават...
- Противоречиво е, не всички си оставят децата в България. Защото, ако заведат детето в страна с добра социална система, ще получат детски плюс стая за него. Сметките показват, че в чужбина са някъде около 1,1 млн. българи. Но процесът вече е двупосочен - едни излизат, други се връщат. Излизат по-младите, по-възрастните остават или над определена възраст се връщат. Това има положително влияние върху престъпността. Има и цели криминални професии, които са емигрирали към Западна Европа - като се почне от джебчиите и се стигне до автокрадците.
- Затова ли у нас автокражбите намаляват?
- Да, това е една от причините. Но има и нов тип престъпност. Например свързана с ремонти. На възрастни хора се предлага смяна на улуци, на покрив и след това започват заплахи. Човекът се е уговорил, че ремонтът ще му струва 500 лв., а му искат 2000 лв., когато вече са му разпокрили керемидите.
- Това си е рекет?
- Да, но от правна гледна точка често не е ясно дали е измама, дали е гражданска договореност и прави впечатление, че не се преследва от полицията. Прокурорите също избягват наказателни дела. А престъплението си е масово и е сравнимо с телефонните измами като щета. От финансова гледна точка то може и да е малко престъпление, но социалната щета е огромна. Една баба си е спестила 2000-3000 лв. за погребението и те ги вземат.
- Какви хора вършат това?
- Пак са основно от малцинствата. Използват модела на телефонните измамници. Разчитат на самотата на възрастните и на други слабости.
- Истински строителни работници ли са, или професионални измамници?
- Те са и строителни работници, защото действително нещо ремонтират, но вместо реалната цена вземат 5 или 10 пъти повече. Натъкнахме се наскоро на това престъпление и се опитваме да видим с ново изследване колко е голямо и разпространено. Целта е да установим колко хора са засегнати.
- Споделяте ли мнението, че в големите градове бандитите имат страх от властта, защото например там тя действа по-координирано, но не и по селата, където често даже няма инспектор?
- Има виктамизирани села, т.е. села, които страдат много от престъпления. Има и села като швейцарските, където хората не заключват вратите и от години няма кражба. Не мисля, че съществуват криминални градове или че в София има страх от властта. Проблемът е, че полицейските структури в България не следват демографското развитие на страната. Има полицейски структури със състав, който би трябвало да съответства на много по-голям град, а той вече отдавна не е толкова голям. Не ги намаляват, защото е сложна реформа с много социално напрежение. Последиците са, че там, където има голям брой полицаи на глава от населението, по-голям от средния, има и свръхактивност. Там се регистрира всичко, което мърда. В противен случай ще намалят полицаите като състав.
- Къде например е така?
- Не бих коментирал конкретни места, но може лесно да се видят градовете с голям демографски спад и броя на полицаите в областните дирекции и районните управления. Същевременно има много малки населени места без добро полицейско покритие. В България говорим за около 5000 населени места, но някои вече нямат жители или са с по 2-3-ма до 5-6 човека. Тези места е изключително сложно да се покрият от полицията по финансови причини и ограничени човешки ресурси.
- Кметовете на села често искат вместо полицаи да има камери.
- Камерите, за съжаление, са един от ресурсите, който не бе уплътнен рационално. Същото е и с охранителните фирми. Идеята за включването им предизвика дискусия как това ще доведе до други последици. А охранителите са значително повече като брой от полицаите. Навремето това бе някаква форма на социална възглавница. Там се поемаха бивши полицаи, военни, от един момент и всякакви безработни. Възникна инерция. Но има качествени фирми и е грехота, че не се използват ефективно особено в малките населени места.
- Има ли нарастване на посегателствата срещу личността, на грабежите например.
- Няма как да има при всички фактори, които изброихме. Има тенденция надолу за убийствата и това няма как да е невярно. Престъпленията, свързани с насилие, се регистрират добре. За 2018 г. убийствата например са 92, за 2019 г. мисля, че окончателната статистика още не е излязла. За 2017 г. в България убийствата са 1,5 на 100 000 души. В Румъния имат колкото нас, в Словакия и Северна Македония - също. В Естония са 2,2 на 100 000 души, в Литва - 4,5, Албания - 2,3, Унгария - 2,5, Белгия - 1,7. Същевременно има страни с ниски нива като Норвегия - 0,5 на 100 хил. души и Чехия - 0,6. Т.е. ние се доближаваме до групата на страните, в които има по едно убийство на 100 000 души. За 2018 г. този показател за България е 1,3.
Имайте предвид, че през 1994-1995 г. убийствата бяха почти 500. Намалели са 5 пъти. Каквато и миграция да имаме, не сме станали 5 пъти по-малко, не сме станали и 2 пъти по-малко, нали?
- Въпреки това усещането за сигурност не е добро...
- Причината е, че за убийство по времето на социализма вие няма да чуете, освен ако не е Жоро Павето или нещо бомбастично. В момента убийствата, особено по-жестоките, стават централна новина, зрелище.
- Ако не се пише и говори за това, няма да има проблем, така ли?
- Казвам, че това се продава и затова се пише. Вече практически няма поръчкови убийства, а и по принцип убийствата почти винаги са на битова основа. В пиковите години убийствата на организираната престъпност са под 10%. Проблемът е, че са много трудни за разкриване.
В мутренските години едно популярно престъпление беше увреждането на собственост чрез взрив - на офиси, коли, домове. Там също има драстични спадове. През 2018 г. взривовете бяха 8, а при рекордните нива през 1994 г - 200. Има постепенен спад до 1999 г., когато са 120. През 2001 г. е регистриран отново ръст - явно е имало ново разчистване. Преди 10 г. са около 70, разликата е видима. Темата, че има спад на престъпността, обаче предизвиква огромен скептицизъм. Хората действително не вярват.
- Защо, заради прословутия нихилизъм или по друга причина?
- Нихилизмът в България е огромен, не вярваме на хората около нас (на съседи, колеги), не харесваме държавата си, не вярваме на институциите си и на публичните данни. Ако напишете, че има огромен спад на кражбите на коли за 2019 г., малцина ще повярват. Но как да наречем спад от 2018-а, когато са 2000, на 1500? В средата на 90-те кражбите са почти 20 000. При това немалък брой кражби не се регистрират.
Сега, макар че има почти 100% съобщаване на този вид престъпления заради застрахователите, хората не вярват на числата. За разлика от други престъпления при автомобилите числата много трудно биха могли да се изкривят.
- Има ли престъпления, за които хората избягват да съобщават, и кои са?
- Обикновено не се съобщава за по-леките. В зависимост от тежестта има т.нар. латентност (невидима или скрита престъпност). За съжаление, в България тя е доста висока и зависи от доверието към съответния министър на вътрешните работи. То е нещо като рейтинг. Когато хората му имат доверие, съобщават повече. Обикновено това става при новите министри.
Има и проблем със срама. Мистика е защо е толкова голяма латентността при грабежите. Страх ли, срам ли изпитват, но според нашите данни в полицията се оплакват само 1/3 от пострадалите от грабежи. 2/3 от грабежите не се докладват.
- Това не е ли характерно и за телефонните измами? Съобщавали сме за случаи възрастни хора да мълчат с дни и месеци, защото се срамуват от децата си или не искат да ги притесняват.
- Има го и там и страха, и срама. Неслучайно една от формите на телефонните измами е съпроводена със заплахата - хвърли ми парите, защото виждам къде си и ще дойда да те нарежа. Вече е ставало дума, че след като един от мобилните оператори - “Виваком”, започна да въвежда т.нар. филтри и различни алгоритми, с които да открива такива вероятни телефонни измами, броят им драматично спадна.
През годините имаше много опити от страна на полицията да ги ограничи, но сега действително става дума за радикална промяна. При телефонните измами прави впечатление, че има свръхзасегнатост на населението. Например за 5 г. 1/3 от населението е било жертва на опит за телефонна измама, но действително измамените са много малък процент.
- А при имотните измами как е? Само преди ден ден бе разкрита голяма група, прибирала жилища.
- В много отношения имотните измами остават скрити. Те са сложно престъпление. Хората, които извършват тези измами, работят много професионално - така правят цялата операция с подправянето на документи, че да издържи в съда. Работи се със счетоводители, с юристи и ето тук бих казал, че това е вид организирана престъпност на “бели якички”. Но там няма достатъчно усилия на институциите. При разследването им би трябвало да се използват специални средства, агентура, защото щетите са много сериозни и има трагични истории.
CV
l Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от СУ “Свети Климент Охридски”. Има следдипломни квалификации в СУ и Университета на Лайпциг
l Старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията
l Автор е на редица доклади и социологически изследвания
l Следи отблизо процесите в организираната и конвенционалната престъпност, корупцията и контрабандата
