Преди десетина години, докато един будистки монах ни развеждаше из Златния павилион - най-известния храм в Япония, наричан от местните Кинкакуджи, силно ме впечатли историята не само на това свято място за японците, но и околната гора. Когато строили храма (започнал е да действа през 1397 година), тогавашните архитекти направили нещо специално - залесили гора, от чиито дървета след сто, двеста и повече години да има годен материал, с който да се поддържа сградата на Златния павилион. И под смъртна заплаха никой нямал право да отсече нито едно дърво, защото то щяло да потрябва след 100, 200 или хиляда години.
Да, красотата на този дзен будистки храм, разположен на хълма Кинугаса близо до Киото, е поразителна. Но много повече ме порази начинът, по който онези хора, живели някога в края на 14-и век, са мислили какво ще е необходимо на други хора столетия или хилядолетия по-късно.
Ще ми се и ние, в България, да се научим да мислим в такава далечна перспектива. Защото не трябва да си Грета Тунберг, нито пък да си привърженик на разни конспиративни теории за края на света, за да проумееш, че ресурсите на планетата са на изчерпване. И случаят с водата на Перник съвсем не е апокалиптичен сценарий, по-скоро е плод на човешката глупост, но главно е резултат на отсъствието на всякаква перспектива в мисленето. Едно е някой чиновник да чете справки в препълнени с информация файлове, съвсем друго е някой умен човек да прозре какво се крие зад тези файлове - тоест, да има капацитет да види перспективата какво ще се случи с язовир "Студена".
Но да оставим засега Перник, който очевидно задълго ще бъде в полезрението на прокуратурата. Важното е да видим какви изводи можем да направим за всяко друго населено място, както и да погледнем с десетина-двайсет години напред. Тези дни, пак по повод на водната пернишка криза, властите успокоиха пловдичани - засега в града и в областта проблем с водата няма. Чудесна новина.
Още повече, че има и добра перспектива да се задейства проектът "Въча", с който пловдивчани ще могат да пият планинска вода. Дотук добре.
И все пак - дори при наличието на толкова успокоителни новини е добре да се види какво е състоянието на водопреносната мрежа - в Пловдив и в гладовете и селата в областта. Едва ли навсякъде положението е розово. Да, има градове - например като Кричим, които успяха да се възползват от европейските пари и да направят водопроводите си чисто нови. С което пестят вода, а и подобриха качествата й.
Но не навсякъде е така - в почти всяко село хората ще ви покажат къде наскоро е имало аварии, къде водата е текла на воля, докато направят поредната кръпка на старите амортизирани тръби. Всичко това трябва да отиде в историята и наистина да се хвърлят ресурси, за да се поправи тази ситуация - задача скъпа и изискваща време, може би години. Но трябва да се започне отнякъде.
Ако сега не започнем да мислим в перспектива, утре няма да имаме право да търсим виновните, виновни ще сме всички ние. Да прави човек грешки е нормално и допустимо, но да повтаряме едни и същи грешки - това вече означава, че отиваме в компанията на глупаците. Затова нека се опитаме да мислим в перспектива - като онези японци, които са строили Златния павилион през 1397 година.