Допускам, че кризата с водата в Перник е заради комбинация от няколко фактора - предизборна ситуация и надеждата, че ще се сбъднат прогнозите да завали, казва Караджова
Още акценти от интервюто:
По официални данни на МОСВ в България не са внасяни опасни отпадъци
Министърът и служителите на МОСВ не могат да обикалят всички язовири в страната
Забрани за влизане в някои зони в градовете ще откажат хората да си купуват стари коли, а не забрана на вноса им
Екипът на Нено Димов свърши много работа за две години и защити проекти пред ЕК за повече от 600 млн. лв.
- Г-жо Караджова, като бивш министър на околната среда и водите как ще коментирате водния режим в Перник и поискания вот на недоворие на правителството от БСП?
- По темите въздух, води и отпадъци опозицията прилага стратегията, че атаката е най-добрата защита. БСП се опитва да замаже грешките и пропуските, направени от нейни правителства през годините.
От началото на 2005 г. законът изисква правителството да разработи стратегия за дългосрочно развитие и управление на водния сектор. Това не е направено по никакъв начин от тройната коалиция, която управляваше 2005-2009 г. Като министър не заварих нито ред анализи. Първото правителство на Бойко Борисов с водеща роля на министерството на околната среда внесе стратегия в парламента. През 2012 г. бе приета единодушно от всички политически сили. Тази стратегия предложи 4 ключови промени.
Първата е по отношение на стопанисването и управлението на язовирите - над 3 хил. бяха безстопанствени, не беше ясно кой контролира и управлява. Гласува се, че в случаите, в които не се установи собственост или общините не могат да управляват язовирите, да се прехвърлят на държавата. Вече има и предприятие, което да извършва тази дейност.
Втората промяна бе забраната за изземването на баластра от речните корита с изключение на р. Дунав. Като министър заварих всички реки разкопани, пълна невъзможност за контрол. Второто правителство на Борисов прие и закон за тези изисквания.
Третата промяна в стратегията бе въвеждане на социални помощи за вода, подобни на енергийните, тъй като е неизбежно покачването на цената. Това още не е въведено в законодателството, но се предлага сега.
Четвъртата ключова промяна е обединение на управлението на водния сектор и по-конкретно подаването на вода. Това обаче още при обсъжданията на стратегията не бе прието, тъй като заинтересованите страни казаха, че през 2009 г., по време на тройната коалиция, е приет закон как да се управлява ВиК секторът - чрез асоциация, държавни или държавно-общински дружества. Това според мен е неподходящ модел за България. Днес берем всички негативи от този модел.
- Днес се връщаме към идеята за обединение на управлението.
- Да, към много идеи ще се върнат, тъй като това е стратегически ресурс. Не само че са се водили войни в миналото за прясна вода, а ще има и занапред. Още в стратегията се казва, че този ресурс е разпределен неравномерно териториално и по сезони.
България има воден ресурс, но той трябва да се управлява чрез съоръжения, които да го съхраняват по умен начин. Този модел на обединение го взаимствах от Израел. Говоря не само за ВиК, а и за напоителните и хидроенергийните системи и тези за защита от наводнения.
- В такъв случай цената на водата в цялата страна няма ли да се изравни?
- Да, това би бил подходящ модел, тъй като трябва да има финансови буфери, които да се поемат на по-обединено ниво. При ВиК системите имаме хроничен недостиг на финансови средства за изграждане на водоснабдителните системи. Още през 2000 г., когато започнаха преговорите за членство в ЕС, се установи, че ни трябват над 12 млрд. евро, за да стигне сравнително добро ниво водният ни сектор.
ЕК е пределно ясна - тя ще подпомогне основно изграждането на пречиствателни станции и канализационни системи и само където е крайно наложително - водоснабдяването. Но за инсталациите за пречистване трябват средства за поддръжка, това е една от причините да се повиши цената на водата. Тя обаче се поддържа сравнително ниска по политически причини, откакто се помня. Не се позволява вдигане, защото бедните хора не могат да плащат високи цени, защото няма защитен механизъм. Ресурс за водоснабдителните системи трябва да се осигури основно от националния бюджет и чрез такса за ВиК услугите.
Хората недоволстват от увеличаването на цените, защото не знаят къде отиват парите. Трябва да има прозрачност в системата, ежегодно ВиК дружествата да казват какво са направили с тези средства конкретно. Нито едно ВиК дружество не е качило на сайта си такъв отчет.
- В конкретния случай с Перник кой според вас носи отговорност?
- Ще ви кажа по трасето кой за какво отговаря, всеки средноинтелигентен човек ще си направи сметка кой носи отговорност и съм убедена, че правосъдната система безпристрастно ще провери кой какво е свършил през изминалите години.
МРРБ отговаря за ВиК сектора и във всяко дружество с държавно участие назначава управителя му и контролира дейностите. Асоциацията по ВиК също контролира дружествата, тя включва областния управител и кметовете на общините в региона. Тя сключва договор с ВиК оператора и му казва каква инвестиционна програма и услуги да изпълнява. Общинските съвети съгласуват бизнес плановете и цените на водата, контролират кметовете какво гласуват на заседанията на асоциациите.
Питам на заседанията миналата година колко пъти е разглеждан въпросът за намаляващата вода на язовир “Студена” и отговорът е нито веднъж. Колко пъти управителният съвет на ВиК дружеството е разгледал тази ситуация? Нямам отговор, тъй като няма качени документи. Това са хора, които са на място и няма как да не са знаели какво се случва с язовира.
Констатациите на КЕВР показват, че в началото на 2019 г. наличната вода в “Студена” е повече от началото на предходните 2 години. До средата на лятото количествата се използват в рамките на обичайното. През август, септември и октомври водата рязко намалява.
ВиК операторът прави заявки до министъра на околната среда - а не доклади, с които иска разрешение за ползване на водата за промишлени и питейни цели. Въз основа на заявката и на метеорологичната прогноза министърът разрешава количествата. За тези месеци прогнозите са за нормални валежи за периода.
Допускам комбинация от няколко фактора - предизборна ситуация и надеждата, че ще се сбъднат прогнозите да завали. Да не забравяме, че ВиК операторът е имал разрешителни да взема вода от още 25 други източника освен от язовира. Още тогава е трябвало да бъде разработена стратегия какво да се прави, ако не завали.
Самата КЕВР по закон трябва да контролира дейността на ВиК операторите как доставят вода документално и на място. Колко пъти през 2019 г. КЕВР е проверил на място какво се случва?
- А министърът трябва ли на място да проверява?
- Не. Министърът и служителите на МОСВ не могат да обикалят всички язовири в страната. Явно МОСВ е подценило ситуацията и се е разчитало на хората, които са на място. Може би МОСВ е подведено при заявките, че ВиК ще включат другите 25 източника, за които имат разрешителни. Не може да се каже в никакъв случай, че вината е еднолична. Искам да подчертая, че през последните 2 години се одобриха първите ВиК проекти по оперативната програма, докато министър бе Нено Димов.
- Очаквате ли в други градове да се получи такава ситуация?
- При продължаващо безводие очаквам на много места. За това трябва да има устойчивост в сектора и да престане да се политизира темата. Задължително трябва за всяка ВиК система в страната да има разработен авариен план в случай на безводие. Да е записано кои предприятия се изключват първо, да се предвидят няколко източника на водоснабдяване, откъде ще дойдат парите в този момент. ВиК са търговски дружества, в момента те имат приходи от хората и промишлените предприятия, ако се спре водата на предприятията, остават без значителни средства, а нямат механизъм за подпомагане.
- Паралелно с кризата с водата има и криза с боклука? Носи ли министерството отговорност?
- По официални документи, публикувани от МОСВ, няма разрешаване за внос на опасни отпадъци. От това, което успях да видя по медиите, се твърди, че внесените отпадъци са рециклируеми. Дали това е така, трябва да се провери, както и дали са съхранявани правилно. МОСВ контролира само разрешителните, които е издало, то не е разследващ орган.
- В момента работите по проект за подмяна на стари печки в домакинствата. Какво ще се прави конкретно?
- Това е първият проект за България, в който се предвижда подмяна на печките за дърва и въглища с екологични алтернативи - пелети, газ, топлофициране. Той е одобрен за 6 общини - Столична община, Бургас, Русе, Стара Загора, Велико Търново и Монтана. Предвижда се подмяна на печките на 10,5 хил. домакинства, с което да се намалят със 160 тона годишно емисиите на фини прахови частици. Ще се изпълнява поетапно по директна програма Life на ЕК. Първо ще се изпълни пилотна фаза през тази година, по която ще се сменят печките на 500 домакинства, а впоследствие до 2023 г. и на останалите.
Този модел ще се следва и от проектите на общините по Оперативна програма “Околна среда” - там са одобрени 7 общини. Това се случи благодарение на екипа на министър Нено Димов, той изцяло разработи проекта за 100 млн. лв. Този екип, който се сформира преди 2 години, изпълни много добри неща.
Пак министърът защити 500 млн. лв. в ЕК, за да се финансират мерки за намаляване на замърсяването от обществения транспорт в 7 града в страната. Така че при цялата кал, която изсипаха върху главата му, той свърши огромна работа в този сектор, освен че под негово ръководство през 2019 г. се прие значима национална програма за подобряването на качеството на въздуха.
- Какво ви подтикна да започнете работа по този проект?
- Установих, че българските общини не са се възползвали до момента от програма Life, тя е доста сложна и бях привлечена като дългогодишен експерт да помогна в разработването на този проект.
- Адекватни ли са сегашните мерки за подобряване чистотата на въздуха?
- Проблемите с въздуха са решени по отношение на промишлените и енергийните източници във висока степен, но замърсяването от източници като автомобилите и битовото отопление се решават поетапно. Ние сме първите, на които е позволено с европейска програма да се финансират мерки за битовото отопление. Смятам, че колегите от МОСВ се справиха отлично с тази задача, за първи път крайни бенефициенти са домакинствата.
- Трябва ли според вас да се забрани вносът на стари дизелови автомобили?
- Не смятам, че това е решението. По-скоро инструментите са чрез въвеждане на нискоемисионни зони в градовете - когато хората знаят, че техните стари и замърсяващи автомобили не могат да влизат в някои места, едва ли ще си купят такива коли. По-важно е да се ползва градски транспорт. Немалка част от замърсяването на въздуха в градовете е в резултат на минаващите автомобили и камиони по улици с прах и кал.
Зелените площи трябва да се проектират така, че наклонът им да не позволява при дъжд почвата да се отмива и да отива към платното. Камионите, излизащи от строителните обекти, трябва да са с измити гуми, за да не разнасят прах.
CV
Родена е на 28 август 1960 г.
Завършила е “Икономика и организация на труда” в УНСС
Специализирала е публична администрация в Института за международно обучение във Вашингтон
Работи в Икономическия институт на БАН, дирекция “Регионална икономика и икономически въпроси по опазване на околната среда”, от 1984 до 1991 г.
Премества се в Министерството на околната среда и водите, в което е до 2005 г.
Консултира и ръководи проекти в областта на околната среда и водите от 2005 г. до 2009 г.
Министър на околната среда и водите от 2009 до 2013 г.
В момента е консултант по проект по европейска програма Life
