И британският суверен, и нашият са деветата дупка на кавала
Каква е приликата между британската политическа система и българската? В това, че и в двете държави суверенът няма никаква власт. А каква е разликата? Там за суверен се води кралската институция, а у нас – народът. Но и там, и тук държавата не бръсне суверена си за 5 стотинки.
Преди 4 години българският суверен се произнесе за избирателната система, но никой не му обърна внимание. И обратното – някой да е питал британската кралица за Брекзита? Тъкмо обратното, попитаха нейните поданици! И ето, че 3 години по-късно Британия вече е с единия крак извън ЕС. Другият се задържа разкрачен, защото Брюксел дърпа да му свали обувката.
Има и още интересни фундаментални прилики между нас и Албиона. Както знаем, поради липса на работа и ниска заплата българският суверен (народът) масово се изнесе на Запад.
Британският
суверен има
подобни
проблеми
с кадрите,
и то по- точно същите причини. Например принц Хари (шести поред за престола) и жена му Меган тези дни обявиха, че се оттеглят от задълженията си на “висши членове на кралското семейство” и занапред ще живеят предимно в Северна Америка, където ще се трудят срещу заплащане. Целта им била постепенно да станат финансово независими. Същото като българските емигранти.
Вярно, Хари и Меган не гладуват, тъй като имат гарантирани доходи от британските суверенни фондове, но това са дребни трохи в сравнение с възможностите в Холивуд. Каква е кралската им издръжка досега, не е обявено публично, но вероятно е някъде около 2 милиона долара годишно. Във Фабриката за мечти биха могли да изкарват поне по 20 милиона, стига да си изиграят картите правилно.
Меган вече има договор с “Дисни” да озвучава анимационни филми. Това вече нарушава правилата, защото на кралските особи не е позволено да работят за пари. Принц Хари спокойно може също да се пласира на Запад. С този оксфордски акцент веднага биха го взели за водещ в някакво шоу на тема “Спасете планетата” например. Или защо да не продължи поредицата “Дънди Крокодила”? Спокойно може да стане и следващият Рамбо. Нищо не му липсва – има червен перчем, спортна фигура и истински боен опит от Афганистан. На това отгоре може да управлява боен хеликоптер. В сравнение с него Сталоун е велосипедист.
Холивуд би го
лапнал като
топъл хляб
Принцът е артистична душа, голям купонджия. В нета още може да се видят танцовите му изяви на гол купон във Вегас. Един анекдот разказва, че конят на кралица Елизабет дал положителна проба за морфин и смес от други силни дроги. Кралицата обаче отрекла. Според нея някой е разменил урината от нейния кон с епруветката на Хари.
Може ли такава волна душа да се държи като глътнал бастун мундир по кралските мероприятия? Опитът показва, че това не е по силите на поне 50 на сто от принцовете и принцесите. Разликата е, че другите се излагат от безделие, а Хари иска да работи нещо.
Преди да стане принцеса, Меган печелеше около половин милион долара годишно от ролята си в телевизионния сериал “Костюмари”.
Днес обаче цената ѝ скочи неимоверно. Тя вече е дукеса на Съсекс, а синът ѝ Арчи Маунтбатен Уиндзор, е седми поред наследник на британския престол. Но тя е и цветнокожо момиче, израснало без баща в лош квартал – осъществената мечта на милиони девойки от крайните квартали. Тя е
постмодерната
Пепеляшка
Милиони, а може би и милиарди млади жени по свет се изживяват като нея в мечтите си.
Всеки филм, в който Меган получи главната роля, е осъден на небивал касов успех. Във филмовия елит хонорарите са космически. Миналата година Скарлет Йохансон е спечелила 40,5 милиона долара, Анджелина Джоли – 28 милиона, Дженифър Анистън – 19,5 милиона, и така нататък. Последните две са бивши жени на Брад Пит, който е изкарал едва 10 милиона, защото си почиваше. За какво да се напъва, вече е натрупал към 400 милиона. Кой е Брад Пит? Момче от улицата. Една херцогиня и жена на британски принц заслужава в пъти повече!
При тези възможности,
да линееш безработен
в някой влажен замък,
е глупаво,
дори нещо като престъпление към човечеството. Също като да линееш без работа някъде във Видинския край – разликата е само в мащабите.
Аз съзнавам, че нашият премиер ще възрази колоритно срещу това сравнение. “Как така в България да няма работа! – ще каже той - Аз не ви ли обясних онзи ден, че за ноември безработицата е едва е 3,7 на сто? Това е историческо дъно!”
Това е вярно, но според Евростат у нас хем няма безработица, хем няма и работни места. Процентът на свободните от общо всички работни места е едва 0,9 при 2,3 средно за ЕС. По липса на работни места България е сребърен медалист в ЕС, пред нас е само Гърция, но там безработицата е до небесата. На какво се дължи този български парадокс? Много просто. Търсене има, но най-вече за експерти по изкуствен интелект с 20-годишен опит и свободно владеене на китайски език, писмено и говоримо. Започва се с минимална работна заплата, която вече ще е 610 лева.*
Друга аналогия между България и Великобритания е в
проблемите
с кралските имоти
У нас така не се изясни дали те са на “интендантството” и чие е интендантството, а в Англия вместо интендантство си има институция, наречена “Имотите на короната” (Crown Estate). Тя управлява всичките тези замъци, земи и съкровища, които хем са на разположение на кралското семейство, хем не му принадлежат. Приходите им се прибират от парламента, а кралското семейство получава “цивилна листа”, с която покрива най-вече официалните си разходи. Това е така от 1760 г., когато крал Джордж III се съгласява да предаде наследствените си имоти срещу висока пенсия.
Затова финансовото положение на кралица Елизабет II е двойнствено. Според издания като “Форбс” кралското семейство притежава 88 милиарда долара в най-различни авоари, но личното богатство на кралицата е едва 530 милиона. Останалите пари и имоти не принадлежат на кралицата, а на кралската институция. Ако утре Великобритания реши да стане република, те ще останат за държавата.
На Албиона този въпрос е решен още през XVIII век, докато у нас той се разрази в началото на XXI век, след което така си и остана неразрешен. Някои имоти бяха върнати на царя, но после му бяха отнети - но не защото по принцип не са негови, а защото му били върнати неправомерно, процедурата била неправилна. Доколкото разбрах, законът за отнемането бил отменен, но не бил приет законът за връщането. Или нещо подобно.
Ако съдебната ни система успее да се справи с тази високоинтелектуална задача някъде към 2060 г., тогава ще може да кажем, че се движим с точно три века след британците.
