Нищо друго няма да напълни язовир “Студена” освен вода от небето, казва заместник генералният директор на НИМХ
- Проф. Нинов, с какви водни ресурси разполага България в момента?
- В Националния институт по метеорология и хидрология поддържаме мониторингови мрежи за наблюдения на водите, ползваме модерни методики, а когато правим своите анализи, боравим с конкретика, от която извеждаме оценки. Не сме специалисти, които само изразяват общоизвестни и очевидни истини от типа: Водата трябва да се пази, трябва да се спрат течовете и т.н. Това са правилни твърдения, които хората знаят. Ние работим с много по-конкретни неща, когато извършваме нашите хидрологични и метеорологични изследвания.
Наистина 2019-а бе суха година. Нямаме още окончателни данни. Обработката, оценката и верификацията са по-дълги процедури и окончателните резултати ще са готови през март. Отсега обаче мога да кажа, че
2019 г. за цялата
страна ще е с около
1/4 по-малко
от нормата
за България, която е 16-17 млрд. куб. метра, и се очаква да е една от сухите години. Затова са и тези кризи, които съществуват в момента. През 2018 г. ресурсът на повърхностните води е бил около 2 пъти повече. През 2019 г. не се е случило обаче нещо безпрецедентно, ново и нечувано. Подобни години са били 2008 и 2011 г. Доста сухи години, но подобни сме имали в близко минало. Най-сухите години според нашите регистри са били 1993, 1994 и 2001 г. - особено последователните 1993 и 1994 г.
На въпроса дали ще има скоро достатъчно вода в България, няма как да се отговори лесно. Ние не може да управляваме природата. Все пак смятам, че сме преживявали и по-сухи периоди и проблемите, които в момента ни мъчат като суша и маловодие, ще бъдат разрешени.
Нямаме основание
да говорим за
апокалиптични
ситуации
Нашата станция при Перник отчита, че протеклите водни количества през 2019 г. ще се окажат също 2 пъти по-малки, отколкото през 2018 г. Лошото е, че сушата се задълбочава и през новата година. Имаме пресъхване на извори, което говори, че намаляват и ресурсите на подземните води, а сериозни валежи още липсват. Най-сухата година все пак е била 1994 г., която допускам, че ще си остане най-сухата и след като се определят водните ресурси за 2019-а с валидираната годишна информация от мониторинга. Няма да я “надскочи”. Да, сухо е, но не може да говорим за прецедент.
- Къде освен в Перник може да има проблем?
- Въпросът за водните ресурси и въпросът за тяхната експлотация и управление са две различни неща. В рамките на наши споразумения с Министерството на околната среда и водите през 2020 г. уважаван професор от нашия институт например ще разработва планове за управление на язовир “Студена”, с което искаме да помогнем на министерството с методична и експертна консултация. Самото управление на водите не се извършва от нашия институт. Ние не сме управленски орган и нямаме директно отношение по този въпрос. Определянето и оценката на водните ресурси на национално ниво обаче се извършва при нас по силата на Закона за водите.
- Може ли да се получи така, че някой ден да не може да се изкъпем или да си налеем чаша вода от чешмата?
- Няма основание за подобни апокалиптични сценарии. Където е текло, пак ще тече. Имало е и две последователни много сухи години, по-сухи от 2019 г. - 1993 и 1994 г., както вече казах. Оцелели сме. Това наистина е проблем за хората, но не може да става дума за апокалипсис. Що се отнася до водните ресурси на страната, трябва да бъдем много отговорни. Понякога природата малко ни наказва, за да ни направи по-разумни и по-пестеливи, за да оценим това, което имаме. Ще си позволя да цитирам генерал Дьо Гол: “Справедливото наказание ражда добродетели.” От такива кризи трябва да излизаме помъдрели и да ценим това, което природата ни е дала като незаменимо, но не неизчерпаемо богатство - прясната вода. Да изграждаме нова култура за нейното опазване, включително на ниво отделен гражданин.
- Как сме ние във водно отношение спрямо съседните държави?
- Държавите не са много склонни да дават изчерпателна информация по въпросите на водните си ресурси. Водата е чувствителна тема и стратегическа суровина. Всяка държава се опитва да опазва своите водни ресурси в рамките на територията си. Ние не сме изключение.
- Каква е прогнозата на Националния институт по метеорология и хидрология за валежите през 2020 г.?
- Правим сезонни прогнози, което означава за няколко месеца напред. В България имаме практика да издаваме сезонни прогнози за текущия и предстоящия календарен сезон - за около 5 месеца напред. Под сезон разбираме тримесечни периоди. Тази година имаме основателни причини да очакваме, че няма да се реализира много дъждовен сезон.
Валежите е
по-вероятно
да са около или
под нормата
като цяло средно за страната до края на май. При глобалните климатични модели, с които се правят тези прогнози, има доста голямо съгласие по този въпрос. От една страна, на интернет страницата на института има публикувана обща сезонна прогноза за България.
От друга страна обаче, трябва да кажем защо не настояваме тези дългосрочни прогнози да бъдат разпространявани и рекламирани много пред широката публика. Причината е, че те имат малка успеваемост и
малка надеждност в
района на умерените
ширини,
където се намира България. Те по принцип са вероятностни прогнози, което означава, че понякога има някакви причини, свързани с физиката на процесите в атмосферата, които ни позволяват да кажем, че има малко повишена вероятност да се случат валежи под нормата или валежи над нормата. Това не изключва вероятността да се случи и обратното. Вероятността за валежи под нормата всъщност е леко повишена - стандартно е 33% от вероятностното разпределение, а сега е около 40%. Вероятността за валежи над нормата е малко понижена - около 27%.
