В един ден Бойко Борисов трябваше да угоди на американци, руснаци и турци. И тук газовата търговия не е най-важната тема
Тежка сряда изкара Бойко Борисов. Въпреки че датата беше 8 януари, за него тя всъщност започна на 29 декември.
Тогава като коледна честитка пристига покана да бъде така любезен да отиде до Истанбул на 8 януари и да участва в откриването на газопровода “Турски поток”. Подателите са
двама, които
трудно приемат
“Не” за отговор
- президентът на Турция Реджеп Ердоган (официално подписал поканата) и президентът на Русия Владимир Путин.
Да, но някак е неловко - за същия 8 януари в София се чака огромна американска делегация за разговори по стратегическото партньорство. Част от което пък е един друг газов проект, наречен “Три морета” и чието име, както и на “Турски поток” Борисов предпочита да не споменава.
На всичкото отгоре цялата тази комбинация трябва да се случи, след като седмици по-рано САЩ са обявили, че ще наложат санкции на строителите на “Турски поток”, както и на другия любим проект на Путин “Северен поток 2”.
И някак си логично Борисов опита да бави отговора си до последно, а потвърждението от българското правителство, че ще е в сряда в Истанбул, дойде в понеделник. След среща с американската посланичка Херо Мустафа.
Пък накрая се оказа, че вечерта в сряда играе и “Реал” срещу “Валенсия”... Но това е допълнително напрежение в геополитическата програма на Борисов, което не бе известно при отправянето на поканата от Ердоган и Путин.
Въобще твърде много столове, от които теоретично може да падне един малък премиер, както сам се обрисува Борисов.
Той обича да нарича себе си “малък”, когато иска да покаже уважение към този, с когото общува. Така е още от времето, когато се изстрелваше към голямата политика като главен секретар на МВР.
Факт е обаче, че в газовите игри и Борисов, и България са прекалено малки.
А проектът “Турски поток” само доказа, че когато си малък, лесно може да бъдеш заобиколен. Независимо дали ще те заобиколят руснаците, или американците, боли, пък и срамът е голям.
В тази заплетена газова и геополитическа ситуация Борисов е осъзнал, че двата проекта - “Турски поток” и “Три морета”, ще се случат въпреки него. И е
много по-добре
България да
участва и в двата
Не е случайно, че българското правителство реши да участва в терминала за американски втечнен газ в Александруполис именно в тази знакова газова и геополитическа сряда.
За него обаче имаше далеч по-важни теми в разговорите и с американците, и с Ердоган, и с Путин от конкретиката за газовите коридори. Там е ясно, че влиянието на България може да е малко, и политиката му е да се възползваме ако, когато и както можем - и от руско-турския съюз, и от американската коалиция срещу него.
Визите за САЩ
и кога те
ще отпаднат
за България, бе фокусът му в срещата с американската делегация. В началото на март пристига за първи път помощник държавен секретар от САЩ, който да започне разговори за падане на визите.
А думите на Борисов, че очаква решение в рамките на година - година и нещо, са ясна подсказка към САЩ. В България идват избори през 2021 г. и Борисов има нужда от нещо реално. Потупването по рамото заради купените изтребители F-16 няма да е достатъчно, ако американците искат да продължават да работят все така добре заедно и да получават това, което искат. А е факт, че точно на САЩ Борисов никога не е отказал нищо в цялата си политическа кариера. И е логично сега да очаква насрещен жест, който да му свърши работа за вътрешна употреба.
Донякъде с американците бе свързано и ходенето на премиера до Истанбул, за да не обиди Ердоган. Този път дежурният мотив, че турският президент трябва да бъде уважаван и дори ухажван, за да не пусне бежанци към България, бе само част от причините Борисов да отиде на тържеството на Путин и Ердоган. Много по-важната тема бе превръщането на Черно море в езеро, поделено между флотовете на Русия и Турция. В момента
Ердоган е този,
който спъва
създаването на
военноморски
координационен
център на НАТО
във Варна,
като просто не дава одобрението си при обсъжданията в алианса.
Защото военноморският център във Варна означава възможност за повече кораби от натовските държави в Черно море и намаляване на тежестта на турския флот. В момента той е единственият в региона, способен да противодейства на руснаците. Днес обаче Путин и Ердоган - ако използваме израза на турския президент - са “умни приятели”. А единият от тези двама трябва да бъде убеден да отстъпи уж в полза на България. За това ще са нужни доста повече усилия и обещания на Анкара от предаването без съд и проверка на нарочени за гюленисти.
Борисов опита да се позиционира като геополитик още с началото на третия си премиерски мандат. Точно както преди това бе строител на магистрали и отмъстител за неправдите на крадливите политици. Едва в края на мандата обаче пред него има наистина сложно външно предизвикателство. Засега той успява да се справи само с първата газова част. Лошото е, че несправяне с втората част в тази игра може да му коства главата.
Премиерът продължава да е
твърдо убеден, че бунтовете
за цените на тока през 2013 г.
му бяха спретнати от руснаците,
за да го свалят
И също така подозира всеки от върховете на сегашния бермудски триъгълник - Вашингтон, Москва и Анкара, че са способни да му организират пак от същото. Което е причината силно да се стреми да е част от карето “умни приятели”.
