Може ли България да постигне ускорено развитие през следващите 30 години? Може, ако формулира дневен ред от силни и работещи каузи.
Три десетилетия след началото на демократичните промени е време за поглед към хоризонта на новите 30 години.
Национални приоритети, които да привлекат и спечелят интереса и енергията на българите и да служат като мотор за развитие на обществото - това ще ускори развитието.
“Новите 30 години” е проект на “24 часа” за каузите на България, формулирани от умни и успели българи. Вестникът им дава думата.
Ето идеите на Ивайло Цветков - Нойзи, културен антрополог, юрист, философ, политически наблюдател, есеист, доктор по комуникации от СУ.
- Училището да дава и емоционална грамотност
- Прибалтийски модел на цялостно развитие
- В политическата система британският двуполюсен модел е добър пример
- IT секторът е бъдещето, но да не забравяме земеделието в миналото
Когато говорим за новите 30 години на България, струва ми се, че е уместно да се започне с образованието. Не само защото тази тема ми е близка, а и защото е фундаментът на всичко, за което трябва да говорим в следващите десетилетия.
Представям си образование, насочено не само към функционалната грамотност, а и към
емоционалната
грамотност
и към емоционалната интелигентност - нещо, което не може да кажем, че е силно застъпено.
Трябва да има задължителни часове по онлайн обща култура, както и задължителен западен език още от I клас. Би било чудесно, ако образованието възпитава критично мислене и произвежда съмняващи се хора, защото в ерата на свръхинформацията човек без критично мислене и способност да подлага всичко на съмнение спокойно би се загубил,
би се удавил
в това море
И не на последно място, образованието трябва да бъде конструирано така, че да възпира, доколкото е възможно, “индустрията на щастието”. Има една цяла индустрия, която твърди и работи за това да вменява на човек, че трябва да бъде непременно щастлив. Което нито е възможно, нито е необходимо да е в центъра на мисловната вселена. В по-общ план няма как да пропуснем борбата с климатичните промени, защото, както се оказа, те не са симулакрум, а нещо напълно реално. Възобновяемите източници на енергия са технологии, които България трябва да се опитва да въвежда по-масово.
Последната голяма национална задача бе да се интегрираме в структурите на ЕС и НАТО и тя може да се смята за постигната (друг е въпросът с какъв успех). Струва ми се, че следващата голяма национална задача трябва да е създаването на welfare state - държава на благоденствието. Но как? Идеята ми е да се следва прибалтийският модел. Не само заради строгата прозападна ориентация, той е ценен и заради това, че дава добър пример как да се противодейства на
евроазийското
магнитно поле,
до което сме твърде близо.
Трябва да се мисли как да се създаде система на checks and balances от възпиращи контролни механизми, особено спрямо изпълнителната власт, за да не може тази власт да действа и най-вече да харчи безконтролно. В тази връзка е важна децентрализацията - парите да остават в общините, където са заработени, и не всичко да се стича в София и оттам властта да “раздава хляб” според своята преценка и интерес и включително срещу връщане на част от раздаденото.
За самата политическа система ми се струва здравословно, ако е възможно, да се завърне нещо като
просветен
двуполюсен
модел
- ясно обособени ляво, дясно и център. Дуална система, която да черпи по-скоро от британския, отколкото от американския модел. При такъв модел се предполага, че националистическите и популистките партии ще бъдат маргинализирани. За мен националистическата вълна е изключително опасно нещо и тя може да бъде възпряна тъкмо така.
Като цяло би било чудесно, ако на политическата сцена се следва моделът на Борис Бонев - политически активисти, които идват от граждански организации, а не от партиен елит, който включително в България става все по-династичен.
Що се отнася до здравната система, там също би могло да се следва британският модел - на NHS (Национална здравна служба), където има независим външен контролен орган, на който се плаща според резултата и според това доколко работи тази система.
Според мен трябва да се помисли за преференциални данъци за стартъпи и IT сектора, особено за телекомуникации, блокчейн технологии.
В същото време, ако за нещо трябва да погледнем назад, то е земеделието. Към завръщане на българските традиции. Конкурентно земеделие би могло да дава огромна част от БВП. Има изчисления, че ако държавата инвестира и приоритизира например индустрията на розовото масло (може да звучи като нещо от времето на Алеко Константинов, а всъщност е много сериозно), тя би могла да стигне до 10-ина процента от БВП.
И разбира се, за новите 30 години в граждански смисъл - повече смелост.
