Какво ще донесе новата 2020 г.? Тя се очертава заредена с изненади - и за света, и за България. “24 часа” зададе въпроси на експерти. Вижте тук прогнозите на Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.
Очаквам темпът при бизнес кредитите най-сетне да догони
този при домакинствата.
Идат негативни тенденции в еврозоната.
Борбата с климатичните промени води Европа
към пренареждане на индустрия,
енергетика, транспорт с неясен резултат
1. Задава ли се икономическа криза 2020 г. - за света, Европа и България?
България е малка, отворена и все още бедна икономика и това я прави изключително чувствителна към възможността да изнася стоки и услуги.
Има две важни негативни тенденции. Първо, световната търговия вероятно допълнително ще бъде затруднена, различията в интересите на Китай, САЩ и ЕС изглеждат дотолкова непреодолими, че няма да се размине без сериозно “пренаписване на правилата”. А еврозоната е в много по-голяма степен зависима от свободна глобална търговия и “войната” ще удари сериозно индустриалните износители, включително и автомобилната индустрия.
застаряване,
свръхрегулации,
загуба на
лидерството в
образованието
и науката, липса на култура на иновации и предприемачество. Това обрича Европа на стагнация или нисък растеж, освен ако не се предприемат радикални реформи – т.е. новата нормалност ще бъде такава, това не е някакво временно явление за тримесечие или година. От своя страна, с политиката си на отрицателни лихви и количествени улеснения ЕЦБ допълнително обърква пазарните стимули и позволява лоша икономическа политика от страна на правителствата и липса на реални конкурентни предимства у фирмите.
2. Ще влезем ли в чакалнята за еврото и какво ще промени това в икономиката и живота на хората?
Решението вече е извън България и не се наемам да прогнозирам. Нищо незабавно няма да се промени, България е във валутен борд и левът е фиксиран към еврото отдавна – правителство, банки, фирми и домакинства са се адаптирали перфектно към фиксирания курс и твърдите ограничения. Евентуално в близък период след подобно решение може да се очаква повишение на кредитния рейтинг. Иначе дългосрочно пазарите очакват някакъв напредък на България към по-силна интеграция в ядрото на ЕС – еврозона, Шенген.
3. Икономиката ще расте ли и с колко?
С уговорката, че кризи и шокове не могат да се прогнозират – иначе нямаше да бъдат такива, вероятно ще расте със същите темпове като през 2019 г. - между 3 и 4%. Очаквам по-голям принос да имат инвестициите – не само публичните в инфраструктура, но и частните инвестиции в реалния сектор. Това ще са както местни инвестиции, улеснени от ниските лихви и все по-атрактивните условия на банките за бизнес кредитиране, така и чуждестранни инвестиции, които след кризата от 2008-2009 г. така или иначе не са на особено високи нива. Растящите доходи и ниската безработица ще поддържат ръст на потреблението, най-вече на стоки за дълготрайна употреба, както и свързани с изграждане и поддръжка на жилища.
4. Къде ще е изгодно да се инвестира?
За консервативния малък спестител и 2020 г. ще бъде година на нулева доходност. За съжаление, това подтиква все повече хора да поемат рискове, които не разбират, и да участват на пазари, за които знаят малко. Това, за съжаление, е предпоставка за създаване на инвестиционни “балони” – у нас най-често в имотите.
5. Ще продължи ли ръстът на кредитирането? Или ще расте лихвата?
Ръстът на кредитирането ще се запази висок, като очаквам
темпът при
бизнес кредитите
най-сетне да
догони този при
домакинствата
България е сред страните с относително ниска задлъжнялост на частния сектор, това позволява известно разрастване на кредита без натрупване на значителни рискове. От своя страна, рисковете са структурни – разрушава се етиката на спестовността, на благоразумното потребление и инвестиции, на по-плавния растеж на бизнеса без разширение на кредит, достъп до финансиране получават и нежизнеспособни идеи.
6. Зелените политики на ЕС как ще се отразят на растежа, на живота ни, какво ще засегнат в България?
Все по-необходимо е да се разграничават политиките, насочени към околната среда и опазване на здравето на хората – свързани с чистота на въздуха, водата, използване на химикали, третиране на храни, съхранение на биоразнообразие, от една страна, и политиката за, най-общо казано, борба с глобалното затопляне. Първата група политики позволяват, поне до голяма степен, сравнение на рискове, ползи и разходи. Да, ЕС като цяло регулира относително силно с аргумент за предпазване от опасности и това налага по-висока цена за правене на бизнес, и оттам – по-високи разходи за живот. За сметка на това обаче поне можем да търсим и видим, в повечето случаи,
ефектите в
по-добро
качество на
живота
Борбата с климатичните промени обаче е съвсем друга политика – там трябва да пренаредим цялата енергетика, индустрия и транспорт с неясен още резултат. Европа може да има успешна икономика дори при тези ограничения – но трябва да се превърне в глобален лидер в науката, иновациите, качеството на образованието, да насърчава, вместо да спира предприемачеството и скоростта на съзидателното разрушение. Всичко това изисква цялостно преосмисляне на идеята за социалната тежко регулирана държава, която се приема за даденост към момента.
7. Как ще се отрази Брекзит на растежа в Европа?
Противно на редица анализатори мисля, че ефектът ще бъде малък.
