Вярвам в това и знам, че всеки ще открие своя
Николай Пенчев, известен и като Чичо Ники, е главен редактор на в. “България Днес”, създател на поредицата “Старобългарски загадки” (КК “Труд”), чиято осма книга “Змейски дъх” е вече на пазара.
Той измисля за своите племенници страхливото вълче Гошо и следват поредица от римувани приключения. Неговите книжки му донесоха много награди - една от Съюза на българските писатели, включително и престижната на името на детската писателка Калина Малина, която се присъжда на три години веднъж и я дава община Нови пазар. Първият носител е Асен Босев.
За новата книга на Чичо Ники. Тя се нарича “Гошо на поход” (КК “Труд”) и е в памет на Батко Златко - позабравен детски писател, който е вдъхновил автора. Животните са научили, че високо в планината е скрито съкровище. След трудности и перипетии, като си помагат и подкрепят, стигат връх. Там с помощта на Доктор Га (герой, въведен от автора в памет на Батко Златко) разбират, че няма заровено злато и сребро, а съкровището е в техните сърца и се нарича приятелство.
- Г-н Пенчев, вие сте автор на наградени детски книги. Децата чакат подаръци. Дали още вярват в Дядо Коледа? Къде е магията? Как да ги убедим, че го има стареца, който ще слезе през комина с чувал дарове?
- Децата никога не спират да вярват в Дядо Коледа! Когато спрат да вярват, вече не са деца, а са пораснали. Истината е, че дядо Коледа съществува! Твърдо вярвам в това и съм сигурен, че всеки, ако се огледа и се замисли малко повече, ще открие своя личен Дядо Коледа. Може да го намери вкъщи, на улицата, в магазина, в офиса, навсякъде! Той е майка или баща, някой роднина или познат, всеки, който прави подарък на ближния си независимо дали е дете, или не, с чисто и открито сърце, искайки да го зарадва истински. Вярвам, че по Коледа повечето българи го правят точно по този начин!
- Кой трябва да получава подаръци - само добрите деца, а не лошите, каквито пакостници има там в някакъв списък?
- Всички деца трябва да получават подаръци!
Децата не са добри и лоши,
те просто са деца
И макар че може би не го разбират в този смисъл, в подаръка те виждат обичта и любовта на тези, които им го дават. От това по-важно няма, защото любовта е това, което движи всичко и всички. Когато едно дете получи подарък, дори и най-малък, то чувства, че е обичано, че някой го е грижа за него, а това е най-важното!
- Днешните деца не държат ли повече на материалното? Не искат ли да получат подаръци само за да има с какво да се похвалят?
- Ако това е така, кой е виновен за това? Преди да гледам как и какво искат и правят децата, трябва да погледнем първо себе си, да видим ние как се държим, какви са нашите мисли и желания и дали начинът, по който се държим, не е причината децата да се променят. Техните сърца и души са съвсем чисти и те се държат така, както са видели да се държат по-възрастните около тях и които са пример за подражание. Така че, преди да се тюхкаме, че децата са такива или онакива, трябва първо да започнем да се тюхкаме защо ние сме се превърнали в материалисти и какъв пример им даваме.
- Как да запазим магията на празниците в днешния материален свят?
- Като му отдадем дължимото и въпреки това покажем, че има и по-важни неща от това кой какъв предмет точно е получил за подарък. Нека се постараем Дядо Коледа да донесе желаното, но в същото време да направим така, че
празникът да не
бъде само сваляне
на опаковки и
отваряне на кутии Може децата да бъдат въвлечени в подготовката на Коледа, да подредят елхата, да помагат в готвенето или подреждането на масата, в общата вечеря. И преди или след това просто да бъдат прегърнати и да им кажем, че ги обичаме. Толкова е просто, а всички забравяме да го правим!
- Това като че ли става все по-трудно в дигиталния свят, който ни заобикаля все повече. Може ли да се запази в него магията на Коледа?
- Светът се развива, независимо дали на нас ни харесва, или не посоката, в която върви това развитие. На по-големите е нормално да не им харесва, защото не разбираме съвсем какво точно се случва. Спомняме си старите времена, когато нещата бяха други и играехме други игри, а не бяхме залепени за мониторите. Въпреки това трябва да приемем нещата такива, каквито са. Ако се замислим, ние
днес сме свикнали
с телевизията като
даденост,
но само едно или две поколения по-назад нещата са били съвсем различни. Както сега ние гледаме на дигитализацията, така навремето са гледали на телевизията, но ето че днес тя се приема за нещо съвсем нормално. Просто животът си върви и това е посоката, за добро или за лошо, която е взел. Всичко се случва вече в дигиталния свят и дори Дядо Коледа се е преместил отчасти там. От нас и само от нас зависи доколко ще оставим той да ни погълне, което е много лесно, или ще успеем да му се противопоставим, извличайки от него предимно позитивните неща!
- Значи да забравим за Червената шапчица, Дядо вади ряпа, Котаракът в чизми и всички останали приказни герои, с които сме израснали?
- Няма такова нещо! Всички те са си тук и никъде няма да ходят.
Приказните герои
никога няма да
изчезнат,
защото хората и децата не могат без тях. Просто повечето от приказните герои са се преместили от страниците на книжките в електронните устройства, където, за добро или за лошо, си живеят съвсем добре, при това с много повече възможности, защото можем да ги видим като анимации, като игри и като какви ли не други приложения. Всъщност по-правилно е да кажем, че освен в книжките приказните герои вече са и в електронните устройства. От големите зависи къде ще ги открият децата. И за мое най-голямо удоволствие установявам, че децата съвсем не са забравили за книжките и какво става между кориците им.
Миналата седмица бях в Нови пазар, където се запознах с хората, които работят в местното читалище. (Там Николай Пенчев получава награда за автор на детски книги, чиито носители преди са били Асен Босев и Валери Петров - б.а.). И бях потресен, това е точната дума - потресен, от невероятния начин, по който те се грижат за децата, от желанието им да им помогнат да се ориентират в днешния свят, да им покажат силата на книгите. Правят го с истински хъс и всеотдайност, каквито съм си представял, че е имало само по време на Възраждането. За мен тези хора са истински герои!
И истински
Дядоколедовци!
Благодарение на техните усилия децата не спират да четат и това е прекрасно! Надявам се да има повече като тях!
- И все пак днешните деца като че ли не живеят толкова активно, колкото преди. Няма я старата магия на личното общуване и задружната игра…
- Така си мислим ние възрастните, защото живеем още в старите времена. Децата си общуват чудесно по всички съществуващи в момента безбройни канали за комуникация и дори понякога прекаляват с това. Магията се е пренесла в компютрите и там възможностите за магии са страшно повече! И именно в това е проблемът! Дигиталните игри са толкова интересни, че децата забравят да се движат, което може да доведе до различни, включително здравословни проблеми. Дигиталният свят е вече толкова магически, че възрастните трябва да намерят начин да извадят от там децата и да им покажат, че съществуват и други неща. Тук е ролята на по-големите да им помогнат да се ориентират правилно, да намерят нужния баланс и да накарат децата да разберат, че не всичко се случва в социалните мрежи. Тук е мястото на детските книжки да дадат своята подкрепа на родителите в това им начинание.
- Като поредицата за страхливия вълк Гошо?
- Не знам доколко Гошо се харесва на децата, но се надявам. В неговите истории съм се опитал да съчетая и неща от моето детство, и неща, които ми мисля че вълнуват днешните деца.
Но книгите не са
приключили!
Те търсят нови начини на изява и това е нормално. Дали се чете книга на хартия, или на компютъра, важно да се чете. Защото между четенето и магията на дигиталния свят има една съществена и много голяма разлика - компютрите, колкото и страхотни визии да ни представят, също както киното и телевизията ни дават наготово как да виждаме нещата, докато книгата отваря въображението и всеки може да си представя това, което чете, по свой собствен начин. В това е красотата на четенето!
- Това значи ли, че Гошо ще стане дигитален?
- Той си е дигитален! Има си собствена страница във фейсбук, където му се случват разни работи. Вярно, засега не много, но ще работя в тази посока.
