Изконните ценности на християнското семейство няма как да бъдат премахнати от новите политики на разрастваща се Европа
Да посрещнем Рождество Христово с любов в сърцата, която да раздаваме около нас
- Ваше Високопреосвещенство, какво ви тревожи в навечерието на Рождество Христово?
- Празникът за раждането на нашия спасител Иисус Христос изпълва с неземна и неописуема радост сърцата на всички вярващи християни по целия свят. Православните християни не трябва да имат тревоги в сърцето и душата си. Тревогите са за маловерните. Тези, които не са твърди и непоколебими в своята вяра.
Всеки един християнин е смел Христов воин, твърд и уверен в Божията любов, правда и милост. Това, което ме притеснява като духовен водач, е прекалената секуларизация (институциите да действат независимо от правилата на религията, бел. авт.) в нашето общество, либерализацията сред младите хора и политиките на държавите, които се опитват да изкоренят традициите и обичаите в източните народи, за които е характерна православната вяра.
Заедно с нея са и традициите, с които живеем. Това са изконните ценности на християнското семейство. Възпитанието на децата, моралът, няма как лесно да бъдат премахнати с лека ръка от новите политики на разрастваща се Европа.
Прокарват се различни закони, които се опитват да обезсмислят изконните: вяра, традиции и обичаи на нашето общество.
Затова Българската православна църква като стожер на обществото реагира по такива общозначими теми, които касаят вярата, традициите и най-вече устоите на нашето общество.
- Какво ви прави оптимист?
- Всеки православен християнин е оптимист. Защото вярваме, че всичко, което се случва на земята, е по Божия промисъл. И всичко, макар и да изглежда безнадеждно, има своята дълбока и далечна перспектива. Бог ни праща изпитания, за да ни накара да се замислим - какво сме пропуснали, какво сме сгрешили. И после да се поправим.
- Как православните християни посрещат Рождество Христово?
- С голяма духовна радост, трепет, надежда и упование в това събите, което всяка година повтаряме, за да може Христос да се роди в нашите сърца и да обнови цялото човешко същество за по-добър живот.
- За какво молите Бог най-често напоследък?
- За бодрост на духа и сили за изпълнение на нелекото архипастирско дело. Всеки един архипастир има нужда от Божията подкрепа и насърчение.
Всички ние сме човеци и изпитваме своите немощи и страхове в изпълнение на нашия дълг. Много усилия са нужни на духовното поприще. Нашите “оръжия” са словото и молитвата.
- Какво ново в Западно- и Средноевропейската епархия, която ръководите?
- Разрастват се църковните общности в Диоцеза. Млади, мотивирани българи, с осъзната вяра, възпитани в своите родни места, желаят да удовлетворят своите духовни потребности. Създават се нови църковни общности, което е много радостно. Тези хора осъзнават мястото и ролята на Църквата в техния живот. През май ще осветим нов храм в Хамбург, с пълен чин на освещаване. Ще бъде завършен интериорно по архитектурното изискване на канона, с мраморен иконостас.
Ще се радваме на още един храм, който да бъде духовно средище на българите в Хамбург. Работим с Асоциацията на българските училища в чужбина, имаме много добро сътрудничество. Искаме да интегрираме изучаването на вероучението. Темите по български език, литература и история, които касаят исторически събития от живота на българския народ в контекста на православната църква, да бъдат представени правилно, за да могат децата да изградят отношението си към вярата. В духовен аспект се радваме да се преумножават плодовете на делата ни като свещенослужители и мисионери зад граница.
- В петък Народното събрание окончателно отложи действието на Закона за социалните услуги с 6 месеца. Позицията на Светия синод имаше решаваща роля за това и всички го признават. Кое противоречи на православието в този закон?
- Отрича се изконното право на традиционното семейство да бъде запазено като цяло. Отношенията в семейството се институционализират. Според този нов закон то е обречено на разпад, защото предвижда абсолютно право на детето, абсолютно право на мъжа, абсолютно право на жената, а никъде не се говори за семейството като цялост. Така семейството е разделено ex lege.
- В последните дни и месеци Негово Светейшество патриарх Неофит прие министри, главния прокурор и наследника му, шефа на НСО? Как да тълкуваме тези срещи извън официалните съобщения?
- Нормално е Българският патриарх се среща с обществено значими фигури. Това са вярващи хора, които търсят благословението му. Той е земен и достъпен човек и приема всеки, който е пожелал благословението му. Не бива да се търсят различни тълкувания в контекста на последните месеци - избор на главен прокурор, назначаването на г-н Цацаров в КПКОНПИ и т.н.
Различни посланици от дипломатическия корпус, духовни лидери, общественици се срещат с Негово Светейшество. Не бива да търсим мотиви извън официално обявените. Това са срещи на добро желание от двете страни, полезен разговор за обществото.
- По-близо ли е Църквата до проблемите на обществото днес и защо?
- Да, в контекста на случващото се като духовен и морален разпад Църквата по-често издига своя глас в съвременното общество, за да бъде моралният стожер и крепило.
За голямо съжаление, няма как една или друга неправителствена организация да гарантира устоите на обществото. Българската православна църква има своите изконни традиции и доказани приноси за българския народ. Затова трябва да се вслушваме безрезервно в нейния глас. Църквата говори от името на своето съборно начало. Това не са лични мнения на всеки един от нас. Когато става дума за позиция на Светия синод, хората трябва да знаят, че тя е единодушна. Обмислена е от специалисти, юристи, канонисти.
Това трябва да се приема сериозно, а не да бъде критикувано от хора, които не могат да реализират свои лични интереси в контекста на един или друг закон.
- Лектор сте в Богословския факултет на Софийския университет в магистърската програма “Църковен мениджмънт”, канят ви на много места за срещи със студенти и курсанти. От какво се интересуват те при срещите с вас?
- Това са хора, които са постигнали много в своите професии. Те са специалисти в различни сфери - стопански, юридически и много други. Дошли са в магистърската програма, за да научат за вярата, за Бога, за да бъдат полезни в пълнота в своето си поприще като вярващи християни.
Най-хубавото е, че са мотивирани. Не идват от задължение, а с желание.
- Кристиян Кръстев, когото сте ръкоположили за иподякон, ще бъде зам.-кмет на София. какво ще го посъветвате?
- Бих го посъветвал да изпълнява задълженията си по съвест като православен християнин и не се съмнявам, че ще го направи.
- Какво ще пожелаете на българите преди Рождество Христово?
- Да имат повече вяра в Бога, да раздават светлина и любов от своите сърца, защото празникът на раждането на нашия Спасител е свързан със сбъдването на очакванията, изпълването на надеждата, на вярата, с хилядолетното очакване на човечеството за раждането на Месията. Нека и ние да Го посрещнем, отваряйки яслите на сърцата си с много любов, която да раздаваме около нас. Защото Христос казва: “По това ще позная, че сте мои ученици - ако имате любов помежду си”. Затова тази добродетел трябва да бъде раздавана на всички около нас.
