Връщам се във времето, в което бях подготвителен клас в Английската гимназия в Пловдив, най-елитното училище в Южна България, с най-трудния прием след 7-ми клас. Учихме в класни зали в общежитията до река Марица. Отзад се пушеха цигари от учениците, също така и трева. Не помня някой да е обикалял и да е правил забележки. Не помня някой да е бил изключен заради това. Камери тогава нямаше, за разлика от днес. В 9 клас ни преместиха в основната сграда и пафкането също се премести - в тоалетните до класните стаи. Случваше се и в междучасието, и по време на час. Някой път дори на прозореца в стаята. В 11 клас се появи и кокаинът - редеше се на задните чинове. Сигурно се чудите дали учителите не са забелязвали - по-скоро не, важно беше урокът да мине. Дали съм засичала полицейска кола в района на най-елитното училище в Южна България? Не, разбира се. Кой ще се занимава. Дали някой е пребърквал учениците или претърсвал шкафчетата им? Отговорът отново е НЕ! Дали е имало мащабни акции срещу наркоразпространението преди 15 години? Има едни вътрешни министри от онези години, които могат да отговорят, но едва ли ще го направят някога. В Пловдив дрога се продаваше навсякъде точно толкова лесно колкото и семки пред стадион. Дали всички знаеха кои са големите играчи на пазара? Естествено, че да.
Днес съм в София. Пия кафе с едно дете - на 15 години е. Говорим си за разбитата от полицията преди няколко дни най-голяма оранжерия за производство и разпространение на марихуана в Русе - канабис за над 1 млн. лв. беше открит. И я питам - съучениците ти пушат ли? “Да, естествено. 20 лв е грамът и е за трима човека. Ама не го правят в училище, защото има камери навсякъде, следят ни и ни проверяват постоянно. Може някой да те докладва на учителката и ти тарашат раницата и шкафчето. И след часовете е опасно, защото полицаите като видят момчета с качулка и по анцуг, искат лични карти и пребъркват.” Аз я гледам опулено и си викам “По мое време нямаше такова нещо. Дилърите тъпчеха децата със стаф, хашиш и екстази и някои от малките днес не са между живите вече. Яко ги зарибяваха пласьорите пред детските дискотеки.”. Моята събеседничка продължи да ме осветлява “ Сега децата се събират на купони, наемат апартамент, купуват алкохол, амфетамини и трева и става страшно. Най-опасно е за децата в 7 и 8 клас и родителите им все едно не забелязват, а уж са свестни, което е най-плашещото. Нали те доброволно ги пускат на тези домашни партита.” Откъде си купуват децата я питам аз. “ От училищните дилъри, те са колкото нас - на 15/16 години, ама те и някои учителки ги знаят кои са. Няма как да ги сбъркаш - дилърите са некъпани, винаги по анцуг с качулка, говорят махленски, носят чантички диагоналки. Те продават за да си купуват за себе си дрога.”. Аз продължавам да гледам тъпо. “Има полицаи пред училище и понякога пребъркват като се осъмнят. Ама чакай да ти кажа - събирахме се в столичен мол и там, на терасата има по 100 деца вечер лятото, пушеха трева на групички. Ама се разчу и започнаха да идват цивилни полицаи и имаше проблеми. Един така не стъпи 6 месеца, ама той си е наркоман май, не си признава, но се носят слухове , че е бил и в комуна. Знам, че за летния лагер на морето си беше взел 32 грама трева.”
Аз я питам как така родителите не забелязват какво става, защото очевидно държавата упражнява контрол върху наркоразпространението след като хлапетата така се крият. Къде ти по мое време цивилен полицай да видиш да прави акция в училище - никакъв шанс. “Ами децата се пръскат с парфюми, взимат дъвки и визин да не са им червени очите и така. Научили са се като видят полицай с униформа да метнат тревата на 20 метра, така не може да се докаже, че е тяхна.”. И в този момент се сетих, че преди няколко дни прочетох за акция в Петрич с деца на по 15/16 години, които бяха хваната с дрога. Разказах на моята събеседничка, а тя ми каза, че момчетата дори се хвалят, че пушат марихуана в социалните мрежи. Тогава в паметта ми изникна спомен как лятото една жена разказваше на висок глас и съвсем закачливо, че била разбрала, че детето й продава марихуана на съучениците си. За наказание не помня да спомена нещо, само че го наричали с името на известен колумбийски дилър.
И сега пак ще се върна в моите ученически години. Тогава нямаше интернет, родителите трудно познаваха промяната в състоянието на децата, защото скоро беше навлязла. Майка ми и до днес не е виждала трева, даже преди 10 години искаше да й намеря да знае какво е все пак. В ония години най-силен удар срещу наркоразпространението можеше да нанесе държавата, но тя си беше затворила плътно очите, да не кажа дори, че големите наркобосове си имаха и политически чадър.
Днес сме свидетели на ежедневни акции срещу всякакви дилъри и наркоразпространение - от тоновете хероин, заловени на границата, до тартори на бригади и до постоянни улични проверки на най-застрашените - децата.
За жалост, родителите обаче явно не искат да повярват, че детето им се е превърнало в наркоман пред очите им и вярват, че ако си замълчат, този проблем ще изчезне. Докато хлапето не умре. В най-лошия случай!
От Фейсбук
