Британският актьор за участието си във филма "Имало една война", за живота в България и за други неща
- Хареса ли ви филмът “Имало една война”, г-н Крос?
- Много харесах филма. Проф. Анри Кулев е талантлив човек. Не ставаш професор, ако си неграмотен.
Както всички знаем, той прави анимационни филми. Което значи, че когато рисува за своите анимации, всяка картина, която излиза от неговата ръка, трябва да изглежда перфектна.
Този негов талант за анимация на мен ми стана веднага ясен, когато отидох да гледам премиерата на “Имало една война”. Защото всеки кадър на филма беше като картина сама за себе си. Всичко беше преминало през неговите професионални очи на аниматор.
Уважавам много Анри.
За мен беше
огромно
удоволствие
да участвам
в този филм
Работил съм с него и преди. И очаквам следващата възможност, когато пак ще мога да си партнирам с него във филм.
- Защо и как режисьорът избра точно вас за ролята на английския вицеконсул Уайт?
- Тука вече започвам да се съмнявам в избора на Анри. На сериозно - както казах, с Анри сме работили заедно в два или три проекта. Така че той ме познава и аз познавам него. И когато ми се обади за новия си проект, моментално се заинтересувах.
Не мога да помисля за друг английски актьор, който живее тук, в България, и когото Анри би избрал за тази роля. Смятам себе си за щастлив, за късметлия да получа тази много приятна възможност да играя в тази сериозна и тъжна история, разказана в “Имало една война”.
- Чувствах се много комфортно в тази роля. Англичаните от онова време са били въвлечени в българската политика.
България е имала
поддръжници
в английския
парламент
Има много известни политици, които са работили сериозно за България и нейното място на политическата карта в Източна Европа.
За мен беше лесно да вляза в кожата на този герой, защото аз също храня много топли чувства към България. По същия начин, по който и вицеконсулът Уайт го е правил.
- Анри Кулев ми каза, че е заснел филма си за 20 дни. Как ви се отрази това темпо на работа?
- Разбира се, аз не съм работил 20 дни за този филм. Моят принос беше три дни работа. Но мисля, че в днешно време в правенето на филми това не е чак толкова кратък период.
Има филмова компания тук, която може да направи двучасов филм, например за сайфай, за 18 работни дни. Така че времето за снимането на нашия филм не е изненада. Мисля, че по-скоро въпросът е: може ли режисьорът да разкаже добре историята по един красив начин при такова темпо? Смятам, че в това отношение Анри беше много успешен.
- Бяхте ли гледали филма преди премиерата му в Народния театър?
- Не. И не знаех какво се е получило. Това, което видях, беше алегория на родината България в тази трагикомична фаза в нейната история.
За мен филмът беше вълнуващ и изключително добре режисиран. И дори някои да ме приемат като звезда, това де факто не е истина. Може да е истина това, че съм най-известното име, което участва във филма, но този филм в голяма степен е екипна работа.
Приятно съм изненадан, дори развълнуван, че подборът на актьорите беше с такова високо качество. Всеки, който имаше роля в този филм, беше перфектен.
Всички изиграха
своите герои по
прекрасен начин
Поздравявам всички актьори, които взеха участие във филма. Горд съм с този филм и също така съм горд, че имах възможността да участвам в него.
- Прав сте, тя е една много талантлива и красива руска актриса. Имаше много добра химия между нас. Във филма тя държеше да изпълни своята мисия на лекарка и да не ме придружи обратно към София. Тя искаше да остане и да помага на ранените във войната. Като английски дипломат моят герой не можеше да вземе страна. Но, разбира се, всеки дипломат има мнение. И той, и тя трябваше да задържат чувствата вътре в себе си...
- На премиерата на филма в в Народния театър София беше с много къса руса коса, а във филма играе с дълга и тъмна коса. В кой вид я харесвате повече?
- София е една много заета актриса. Изобщо не очаквам да изглежда по един и същи начин всеки път, когато я видя.
Не отсъждам за една книга само по нейната корица. Запознавам се и със съдържанието й. София е една много добра душа. И не ме интересува колко дълга или къса е косата й и с какъв цвят е. Защото най-важното нещо е дали си добро същество, добър човек, дали си талантлив, можеш ли да свършиш работата, която ти е дадена. В този смисъл тя беше успешна на всяко ниво.
- “Имало една война” може ла да предизвика интереса на английските зрители? След избухването на Сръбско-българската война Великобритания макар и късно наистина взема българската страна..
- Това е една част от българската история, с която английският зрител не е запознат. Мисля, че филмът може да има голям успех на кинофестивали по света - но трябва да е с добри субтитри или с добро озвучаване.
Гледал съм много чужди филми, които са печелили награди по света не защото са припознати с достоверността на историческите факти в тях, а с това, че имат интересни и универсални теми за всеки, независимо каква е неговата националност.
И съм сигурен, че Анри има такива намерения - филмът му да бъде възприет като филм срещу войната. Като филм, който показва колко безполезна и каква загуба на време е войната, в която човешки същества губят живота си за каузи, които самите те не разбират.
Въпреки това патриотизмът винаги ще е на предна линия, когато родината е застрашена. Вярвам, също както вицеконсул Уайт е вярвал, че
тази война
е можело да
бъде избегната
Ако просто политиците бяха седнали и бяха поговорили за това.
- Снимали ли сте се в други български филми?
- Участвал съм в няколко филма и винаги се радвам да правя това, за да подкрепям младите български филмови творци. Като Анри Кулев, който е по-млад от мене. Е, не с толкова много, но все пак е по-млад. Радвам се за хората от екипа, който няма моя опит, но компенсира с ентусиазъм и отдаденост.
Българските продуценти не могат да ми платят хонорарите, които получавам за участията си в други филми. Но при положение че сега живея в България, приемам като свое задължение да участвам и да подпомагам българската филмова индустрия.
Хора са се свързвали с мен с покана да участвам във филми, за които те нямат достатъчно пари. Разчитат на това, че ако ме вземат “на борда” предварително, ще вземат повече пари за своя филм.
В живота не се случва по този начин. Трябва да имаш добър сценарий, реалистичен бюджет и убедителна финансова подкрепа, за да можеш да направиш филм.
Имал съм много телефонни разговори, които само са изгубили времето ми. Така че, ако някой иска да ме покани да играя във филма му, трябва да знае две неща: аз съм готов да прочета сценария и да го обсъдя с авторите му. Но
няма да позволя
на никого да ми
губи времето
с проект, който още търси финансиране.
- Какво ново научихте за българите след участието ви в този филм?
- Не мога да кажа, че съм научил нещо ново за българите. Като погледнеш историята на България в последните 600 години със започването на турското робство, когато тук е била Отоманската империя, до падането на Берлинската стена, качествено българите са си останали същите - яростна любов към родината, неимоверно уважение към културните традиции, готовност да умрат за своята родина.
И една огромна тъга, която заобикаля България в исторически план. Няма значение кой е диктаторът и каква е неговата религия или политика, той винаги ще иска да смачка в краката си културната идентичност на хората, които се опитват да доминират.
Сега България е във фазата на така наречената или на това, което много прилича на демокрация.
Надявам се, че в следващите сто години България няма да е под властта на който и да е диктатор и българите ще могат да държат главата си високо вдигната.
Няма да страдат
от комплекс
за малоценност
и няма да позволят самочувствието им да бъде потъпквано, както е било с векове, от агресивни сили, идващи от вън.
Вярвам, че колкото по-дълго България се радва на мир, толкова повече шансове ще има да подсигури своята културна, политическа и социална идентичност. Надявам се все още да съм жив, когато дойде този ден. Така ще бъда един щастлив очевидец на истинския ренесанс на българския народ.
- Вие сте живели в Лондон, Лос Анджелис, Ню Йорк, Южна Испания, Виена... Какво ще кажете за живота си в София в сравнение с живота си там?
- Всички места, на които съм живял, са уникални. Коста дел Сол не е Лос Анджелис, Лос Анджелис не е Виена. А София и България не са нито едно от изброените места.
България е красива страна. За разлика от останалите държави, в които съм живял, ми е дала наистина прекрасни възможности да изразя себе си не само като артист, но и като човек.
Докато съм жив, ще посветя времето си да прославям името на България, когато съм в чужбина.
Много често са ме питали защо живея в България. 90 процента от чужденците възкливат: “О, страхотно!”. 90 процента от българите питат “Защо?”.
Искам да съм жив, когато българи и чужденци ще имат една и съща реакция, когато им кажа, че живея в София. Искам българинът да знае, че не съм избрал Лос Анджелис, а България, защото страната е красива и прекрасна. И че местните хора имат потенциал да заемат своето важно място на кръглата маса на народите.
- Преди няколко години бяхте разказвачът в спектакъла на фолклорния ансамбъл “Българе”. Кои са най-добрите ви спомени от тази ваша авантюра?
- Ансамбъл “Българе” се ръководи от един гений. Казва се Христо Димитров. Той е един много страстен патриот, вярващ в българския дух. Човек, който пропагандира и прославя качествата на българите. И е прав да го прави.
Най-добрият ми спомен от участието ми в това осмо чудо е, че ми беше дадена възможност да разбера техниката и същностната характеристика на уникалната музика, хармония и поезия на българската фолклорна традиция.
Обичам
фолклорната
музика,
харесвам хорото,
въпреки че мога да играя само едно и то най-лесното - право хоро. Няма да намерите тук нито един чужденец, който да е по-ентусиазиран за всичко, което е свързано с България, отколкото съм аз.
- Вие сте католик, а съпругата ви Деяна е християнка. Как преодолявате различията на двете религии?
- Католиците също са християни, въпреки че не са ортодоксални християни. Но в основата на тези религии е Исус Христос, Бащата създател и Светият дух. Моята съпруга и аз не спорим за такива неща.
Ние и двамата се стремим, доколкото можем, да бъдем внимателни към останалите хора. Както е казано в Библията - отнасяй се с хората така, както искаш те да се отнасят с теб! Ако моята съпруга запомни това, няма да имаме никакъв проблем...
